Слави Трифонов се готви за битка и няма нужда от никакви съюзници - едва ли има изненадани от позицията на шоумена и партиен лидер относно слуховете за коалиция между него и силите на Мая Манолова и "Отровното трио".
Неговата партия "Има такъв народ" поне засега няма причина да търси обединение с по-малки формации. Социологическите проучвания я лансират на стабилно трето място, а на моменти дори ѝ дават и претенции за втора политическа сила.
А като се има предвид целият ѝ антисистемен и протестен характер, в който всички политически играчи до момента биват отричани, всяка подобна коалиция по-скоро би навредила на представянето на формацията, отколкото да го подобри.
Или иначе казано - за Слави и екипа му в момента просто не си заслужава да губят време и усилия за съставяне на съюзи и за дебати за избираеми места в кандидатски листи.
И все пак говорим за формацията, за която политолози и коментатори сочат, че има потенциала да бъде силата, която ще определи кой ще дойде на власт след изборите. Подобно поведение на яростно и категорично отричане от страна на "Има такъв народ" поставя някои важни въпроси на преден план.
Ясно е, че до края на изборите Трифонов и хората около него ще твърдят, че партията им е играч от типа "сам срещу всички" и единствен носител на справедливия протестен вот не само срещу настоящата власт и ГЕРБ, но и срещу целия политически елит на годините след Прехода.
Лидерът на партията вече е заявявал както през телевизията си 7/8, така и през официалната си страница във Facebook, че социологическите изследвания не показват истината, а той и партията му ще се окажат накрая безспорни победители.
Но ако това е типично поведение за партия у нас, чиито резултати в проучванията не показват заявените претенции, при "Има такъв народ" ситуацията е една идея по-различна. Цялото поведение, реторика и позициониране на партията говори в тази посока - отхвърляне на всичко познато досега и рестарт на политическия модел с цялостна промяна в начина, по който избираме политиците си и по който въобще подхождаме към властта.
Напълно възможно е дори хората начело на партията да вярват наистина в това, че на следващите парламентарни избори ще "отнесат" конкуренцията и ще заемат първото място, въпреки настоящите прогнози, а няма да изпълняват това, което преди няколко години Реформаторският трик услужливо нарече "предизборен трик".
Каквато и да е ситуацията обаче, почти по всяка вероятност Слави Трифонов и хората му ще играят важна роля в следващото Народно събрание. Водещият въпрос е каква?
Не са малко прогнозите, че парламентарните избори през март ще доведат до избори 2 в 1 наесен, когато освен вот за президент може да се върнем отново до урните да си избираме и Народно събрание. А решението дали това ще се случи е много вероятно да се окаже в ръцете именно на Слави Трифонов и колегите му. Никой обаче не може да каже какво точно ще поискат те на масата на преговори.
Защото всеки, който поне малко се е занимавал с политика у нас, знае, че претенциите на "Има такъв народ" за политическа промяна са малко или много неизпълними. Част от тях дори изискват промяна в Конституцията - нещо, което в този политически сезон установихме, че не се случва току така. Друга част са като цяло безумни и им липсва адекватна оценка за влиянието, което биха могли да окажат при прилагане на практика (например прекият избор на съдии и полицейски началници).
Какво ще се случи тогава, когато в един момент "Има такъв народ" се окаже в ситуация на следизборни преговори за съставяне на коалиция в ролята си на евентуален фактор, без който е почти невъзможно съставянето на мнозинство, каквито са към момента настроенията според данните на социолозите?
Ще спазват ли те цялостната си позиция на "не се коалираме с никого", ще запазят ли антисистемния си характер, или в името на общото благо ще потърсят сближаване в позициите, достатъчно за образуване на действащо мнозинство?
Най-голямата сила на партията на Слави е и нейният най-голям проблем - никой не знае какво точно можем да очакваме от тях, веднъж щом влязат в парламента.
А в сегашната ситуация на остро политическо противопоставяне и толкова силно разпръскване на вота към различни формации, подобно нещо е рецепта за предстояща политическа и институционална криза.
Това, от което "Има такъв народ" има нужда в момента, това, от което останалите политически играчи имат нужда в момента, е да видят каква идентичност точно ще придобие тази партия отвъд призивите за смяна на системата и рестарт на политиката.
Колкото и парадоксално да звучи, от една партия трябва да може да се очаква да бъде предвидима, да знаеш какво можеш да очакваш от нея, а всякакви изненадващи ходове да са част от тактиката, а не от цялостната ѝ стратегия.
Разбира се, до евентуалния вот остават малко 3-4 месеца, а това е достатъчно време сложната ситуация в момента да се промени. А покрай кризата с коронавируса, предприетите мерки и наложените ограничения политическата ситуация става толкова объркана, че нищо не е сигурно.
Във всеки случай обаче партията на Слави ще трябва да използва това време, за да си изгради образ, който много по-лесно ще преговаря с останалите, ако иска да участва в голямата политика като нещо повече от просто временен фигурант.
