Австрийско разпиване

"Трябва да си вземеш отпуска, за да опиташ всичките ни вина", казва Яна Петкова, винен консултант и журналист, вносител на австрийско вино и един от организаторите на събитието Grand Austrian Tasting, което ще се проведе за пета поредна година на 7 юни.  

Завършила винен маркетинг в престижната организация Wine and Spirit Education Trust, Яна се определя за антитърговец, който обича вината си като приятели и "не ги продавам както се продават гуменки".

Ако вие се учудвате, че някой въобще внася австрийско вино, преди няколко години буквално са осмивали романтичната й идея да влезе на пазара с нещо извън масовата винена култура - с ясното съзнание, че никога няма да я доминира. Просто за някои хора добрият вкус е по-важен от забогатяването. А дни преди голямото австрийско разливане на вино, Яна ни наля достатъчно опияняваща информация в главите, за да внимаваме да не го изпуснем.  

Малко встъпително слово за австрийското вино?

Оказва се, че Австрия е най-високо оценяваната страна от Робърт Паркър - създателят на най-широко разпространената 100-точкова система за оценяване на вино. Той е икона на винената критика и всеки, който по някакъв начин се занимава с вино, независимо дали го прави, продава или просто пие, се доверява на оценките му безрезервно.

От 500 бутилки от Австрия, над 300 са оценени от него с по над 90 точки. И така тази малка страна се оказва по-високо оценена от Франция и Италия.

Австрийците имат вековна история във винарството и са известни със сорта Грюнер Велтлинер. Те са малки като производство, но изключително отдадени на това, което правят, включително в маркетинга на продуктите си, изпипвайки етикетите и логата си до съвършенство. На Grand Austrian Tasting ще предстaвим около 45 вина от 12 австрийски изби, като няма да се стискаме и ще разлеем и най-скъпите им вина.

Казвате какви са точките на дадено вино, само ако клиентът попита - как да се ориентираме какво вино пием?

Ако се добереш до края, ще си опитал вина на стойност над 1000 лева. Подреждаме избите по азбучен ред и всеки клиент получава по един лист. Много е просто при австрийските изби - първите две вина винаги са за среден клас потребители и качеството и цената са абсолютно правопропорционални. Виното за 47 лв. може да е убийствено, но и виното за 13-14 лв. е хубаво и нещо, което би пил всеки ден.

Имаме един такъв нов продукт на умерена цена, който представяме за първи път тази година. Става дума за Steinfeld Gruener Veltliner, съвместен проект на известния винар Фриц Мисбауер и млади лозари от различни селища по бреговете на Дунав. Както показва името (Щайнфелд - каменно поле), лозята са върху характерните за региона шистови почви. Благодарение на тях виното е елегантно и стегнато, без излишна пищност и с ниско алкохолно съдържание. Заради ежедневното си качество, Щайнфелд е добър партньор за храна, защото не доминира, а подчертава качествата й.   

Ще има ли по-специален акцент на изложението?

Всеки, който дойде, ще може да опита биодинамични вина, добивани от лозя, отглеждани без химически торове, хербициди и пестициди. Между тях се садят специални растения, които привличат животинки, които не дават възможност на вредните за гроздето организми да се развиват и така се получава затворен цикъл на устойви и здрави култури. Биодинамиката е с много строги стандарти на чистота и плодът от такива лозя дава вина с по-различен вкус. Не бих казала, че са по-добри от тези от конвенционалните лозя, но със сигурност са доста по-различни.

Ако внасяте австрийско вино повече за удоволствие, как издържате подобни събития?

Благодарение на Австрийският Винен Маркетинг - държавна организация, отговорна за рекламирането на австрийската винена култура по света. Те ни подкрепят от самото начало, въпреки, че сме много малък пазар за тях. Изискването им е да участват поне две търговски фирми и да се разливат вина на поне 4 изби от минимум 2 различни области. Ние разливаме над 40 вина от 6 различни области, с което доста ги изненадахме преди години, тъй като те и идея си нямаха какво правим ние тук. Оттогава насам ни оказват неуморна подкрепа, което си е трогателно.

Повишава ли се потреблението след изложенията?

Да. Малко по малко, но в никакъв случай не е капка вода върху горещ камък. Потреблението никога няма да е огромно, защото това са нишови вина, предназначени предимно за ресторанти и частни клиенти. Но хората вече знаят за това събитие и даже през януари всяка година започват да питат за кога е планирано. Досега всяка година събираме около 300 посетители. Така че вече не ме притеснява това, че някой не е чувал за австрийско вино, а ме радва фактът, че доста хора искат да го опитат.

Работата с ресторанти обаче изисква и доверие към персонала, който трябва да представи виното професионално...

Това е една от причините, поради която миналата година създадохме Българската Винена Академия. 4-годишното ми образование в WSET ми позволява освен да съм дегустатор, търговец или маркетинг специалист, също така да преподавам и това е нещото, което най-много ми харесва. Така че с Вили Гълъбова, която има същото образование, и Емил Коралов - собственик на Divino - сайт и списание на "Гурме Пъблишинг" - направихме академията, в която имаме различни курсове - работа с вино, основи на дегустацията, дегустация за напреднали, семинари за различни сортове и области. Организираме и уроци на тема вино и сирене, вино и здраве, вино и диета...

Всеки последен петък от месеца пък правим събитието "Сподели бутилка" - задаваме тема, свързана със страна или сорт, по която хората носят една бутилка. Предстоящата тема (този месец в четвъртък на 31.05.12) е розе. Академията предоставя три бутилки по темата и леки хапки, а входът за двама души, които носят една бутилка е 20 лв. Всеки път е пълно - с хора, които просто обичат да пият вино.

Ако местната напитка върви с местна храна, какво е характерно за австрийската?

Първо, хубавият хрупкав виенски шницел от телешко месо винаги се поднася с чаша бяло вино Грюнер Велтлинер. Австрийският винен маркетинг работи активно със сомелиери и готвачи и всяка година издава брошури за това как да се съчетава виното с храна. Всяка година например излиза т.нар. аспержен гид, в който се публикуват разнообразни рецепти с аспержи, придружени от обяснения какъв тип вино подхожда на всяка рецепта (в полята около Виена се отглеждат едни от най-качествените бели аспержи на Европа). Подобни гидове излизат и за месни ястия, за азиатска кухня и др. и винаги се указва кое вино и защо подхожда на дадено ястие.

Как попадна в Wine & Spirit Education Trust?

Това е британска частна образователна институция с много клонове, като един от най-големите е Австрийската винена академия. Завърших икономика в България само защото баща ми твърдеше че не може без ценз, но истината е, че средното ми образование ми беше далеч по-интересно, защото беше свързано с биотехнологии и учехме как се произвежда различни напитки. Реших да се заема с нещо такова, което обаче не е свързано с технологията. Докато учех в университета, през лятото работех като стюардеса и си спомням, че търсех брошури по летището, тъй като Интернет не беше все още толкова развит. Така попаднах на австрийски клон на WSET.  

Може ли всеки да стане дегустатор?

Смятам, че да, освен хората, които по рождение или поради заболяване са лишени от обоняние. Когато започнеш да дегустираш, виното ти мирише на вино или най-много на бъчва и си безкрайно объркан, ако някой ти обяснява, че в него има грейпфрут например. С времето обаче започваш да откриваш всевъзможни аромати - от дървесна кора и теменужки до мед и печени ядки - и създаваш своя собствена база данни от асоциации, която по-късно ще ти позволи да изградиш качествена система за оценяване на виното. Това е и най-трудното при дегустирането на вино - да направиш заключение за неговото качество в момента и евентуално бъдещо развитие.

Пиеш ли редовно вино?

Да, не знам за щастие или за съжаление. Трябва да се внимава, когато професията ти се базира на контакта с алкохол, каквото все пак е виното. Опитвам се да пия възможно най-различни вина, но не прекалявам с количеството. Според Световната здравна организация за приемливо количество се смятат две чаши на вечер, така че една бутилка за двама не е проблем.

Колкото до дегустацията, при нея виното се плюе, за да не се напиеш, тъй като по време на сесия опитваш по 25 и повече вина. Ако не плюеш, на шестото би бил доста весел и оценките ще стават все по-добри. Въпреки плюенето обаче, за да дегустираш едно вино, ти го "дъвчеш" и така то прониква в кръвта ти чрез устната кухина, т.е. винаги има малко алкохол в играта.

Защо не остана в Австрия?

Живях и работих известно време във Виена, изключително интересен и космополитен град, в който обаче можеш да се чувстваш по-сам отколкото на Марс. И реших, че има някои неща, които ще ми пречат да живея там. Например, бях отличник на випуска и всеки път, когато разберяха, че съм българка, моите австрийски колежки ме питаха с доста странен тон ама как така си взимам изпитите толкова добре. Отговарях им, че идвам от бедна източноевропейска страна и нямам билет за повтаряне... В един момент просто реших, че е по-хубаво да направя нещо тук. Често съжалявам, но всеки ден оставам.     

Grand Austrian Tasting е на 7 юни, четвъртък, от 12.00 до 20.00 часа
Място: Винен бар „Вестибюл", ул. Бузлуджа 31, София
Вход: 12 лв. на място, 10 лв. при предварително заплащане