Мисълта за чаша студено бяло вино в топла лятна вечер обичайно поражда въпроса от какъв сорт да бъде и струва ми се, най-често изборът отива към Совиньон блан.
Изглежда измежду многото бели сортове точно тези вина най-добре се вписват в лятото поради няколко причини. Тяхната тревисто-плодова свежест (впрочем понякога по-точната дума е "строгост") с лека или по-изразителна пикантност във вкуса ги прави лесни за комбиниране с различни летни ястия. Вървят много добре с риба и морски дарове, разни видове паста и ризото, салати, а също и с леко пикантни зеленчукови летни манджи като печени зелени чушки с доматен сос или печен патладжан с доматен сос.
С последните две ястия (нека вметнем, че обикновено са с чесън) не върви шардоне, а още по-малко траминер, мускат или вионие. Могат да понесат най-много някое пино гри, ако няма совиньон блан.
Самият сорт е доста "гъвкав" и според почвите, климата и спецификите на тероара показва различни характеристики. Освен това има и някои разновидности според оцветяването на зърната - Sauvignon gris, Sauvignon Jaune и др. Обикновено се говори за два основни стила при вината от Совиньон блан- "зелен" и "жълт". При първия носът е подчертано свеж с нюанси на прясна трева, коприва и билки, като може да има също акценти на зелена чушка, аспержа, бръшлян и други растителни аромати в зелената гама.
За много типичен и сортов се смята ароматът на чемшир, който някои дегустатори оприличават с котешко сандъче (catbox). Такива най-често са вината, произхождащи от по-хладни райони. При втория тип носът е по-зрял и освен тревисти тонове може да има нюанси на круша, пъпеш, цитрус, цариградско грозде, цвят от бъз, липа, акация, тропически плод, мед (и пречен хляб, ако част от виното е било в контакт с дъб). Това разделение в стиловете е условно, защото при много от добрите совиньони нюанси от зелената гама често се оказват съчетани с жълтата стилистика.
Сортът произхожда от Бордо, където обикновено участва в купажи със Семийон и Мускаде. Купажирането със Семийон е често срещана практика и в други райони. Семийонът балансира киселинността на совиньона и добавя лека смокинова нотка в аромата. Като еталон за качество най-често се сочат сортовите совиньони от долината на Лоара (Sancerre и Pouilly-Fumé). Те са стоманено свежи и елегантни с много добра киселинна структура, а лекият пушечен тон в аромата е характеристика на тероара. Тук сортът е познат също като Fumé Blanc или Blanc Fumé, както впрочем понякога е наричан и в Калифорния.
Совиньонът стана особено популярен след средата на 80-те години, когато винари от Нова Зеландия предложиха своя възглед за този сорт и сравнително бързо новозеландските совиньони се наложиха като световна мода. Точно тези вина с характерни концентрирани плодови аромати и сочен, но стегнат вкус бяха сред основните причини да се заговори за стила "Нов свят". Те така уверено се наложиха на пазара, че дори изби от стария винен свят започнаха да подражават на новия стил.
Днес почти всички винарски страни отглеждат Совиньон блан и това е вторият по популярност бял сорт в света след Шардоне. Заслужава да се отбележи, че най-добрите совиньони в света не излизат само от френски, новозеландски, чилийски и американски изби, а идват също от Северна Италия и от Австрия и по-специално от областта Щирия. У нас този сорт в миналото не беше особено популярен, но през последните години повечето български изби го винифицират и някои постигат добри резултати.
Е, не са като френските, новозеландските или австрийските, защото у нас климатът е друг и така харесваната строга и елегантна "зелена" свежест често се оказва непостижима. Повечето български совиньони се доближават до "жълтия" стил.
До неотдавна се смяташе, че за разлика от шардонето совиньонът няма добра симбиоза с дъбовата дървесина и не може да се развива добре и да старее в бъчви. Както всяко прекалено категорично съждение, свързано с виното и това не е докрай вярно. При внимателно дозиран контакт с дъб вината стават по-комплексни, „обемни" и развиват леки нюанси на дим и препечен хляб. Смята се също, че тези вина не стареят, но и това не винаги е вярно.
Някои вина от Бордо и долината на Лоара са сред изразителните изключения и се развиват добре в продължение на пет и повече години. Все пак от стария совиньон не може да се очаква много. Добрите екзепляри с достолепна възраст са по-скоро изключение. Красотата му е преди всичко във свежестта и точно това го прави фаворит сред летните вина.
