Да напуснеш училище на 16 години рядко е добра идея, особено ако родителите ти са собственици на малък семеен пъб в Клейвъринг, провинция Есекс. И още повече ако страдаш от дислексия, а педагозите те определят като "дете със специални нужди". Джейми Оливър обаче не се интересува особено от тези неща и като тийнейджър изоставя гимназията, за да търси своето място в кулинарния свят.
Роденият на 27 май 1975 г. британец е категоричен, че принадлежи към вселената на готварството, най-малкото защото от дете помага в кухнята на въпросния семеен пъб. Познанията му в кулинарията са подкрепени от амбицията да докаже пред родителите си, че не е направил огромна грешка, и пред останалите, че е много повече от русото момче, което срича и не може да се изказва пред голяма публика.
Джейми никога не е искал да е от онези шеф-готвачи, които приготвят миниатюрни, внимателно подредени порции на цена от няколкостотин долара.
Така след като минава през колежа Уесминстър Кингсуей, Оливър стига до своя първи ментор - шеф Антонио Карлучио и неговия ресторант на "Нийл Стрийт" в Ковънт гардън, Лондон. Шеф Карлучио се смята за човекът, който още пред 80-те кара британците да се влюбят в италианската кухня, а под негово ръководство Джейми се запознава с нея и започва да навлиза в тънкостите ѝ. И до днес рецептите от Ботуша са му любими и преобладават както в предаванията, така и в книгите му.
Именно при Карлучио младият готвач развива афинитета към сравнително лесната и бърза кухня на италианците, която използва естествени и пресни продукти и простички техники за готвене. След подобна школа, каквато е италианският шеф, пътят пред Оливър изглежда малко по-лек и го отвежда до легендарното "The River Café". Името не бива да ви бърка - мястото всъщност е елитен ресторант с изумителен изглед към река Темза, където Джейми има шанса да усвои тънкостите на гурме кухнята.
Връзката между Оливър и "The River Café" е любов от пръв поглед, както казва самият готвач в биографията си. Причината не е в непрестанния поток от знаменитости, който минава през заведението, а в школовката на шеф-готвачите там. Те не са типичните надменни гурме готвачи, които отказват да разкрият тайните си и се страхуват от всякаква конкуренция.
Напротив, един от любимите моменти на Джейми е неделя сутрин, когато целият екип се събира за закуска и си приготвя огромен омлет от над 30 яйца, който после изяжда заедно с куп чеснови хлебчета.
В прочутия ресторант Оливър получава още един златен шанс - там той за първи път се запознава с чудото на телевизията.
През 1997 г. "Би Би Си" снима документален филм, озаглавен "Коледа в The River Café" и въпреки че акцентът е върху главните готвачи на заведението, русокосият Джейми прави огромно впечатление с присъствието си на екрана. Той изглежда невероятно добре пред камера и се отличава с непринуденото си и естествено поведение - сякаш екипите на телевизията въобще не са там, а е обикновена вечер в елитния ресторант.
Денят, след като излиза документалният филм, телефонът на Оливър прегрява. Обаждат му се приятели, които се шегуват с него как е станал холивудска знаменитост, но едно от обажданията се оказва различно, защото се споменават думите "пилотен епизод", "първи сезон" и "комисионна". Офертата е неустоима за Джейми - да води предаване, в което да учи младите хора как да готвят.
По това време културата на готвене във Великобритания е на спорно ниво. Много от 20-30-годишните британци дори не могат да изпържат яйце и разчитат основно на ресторантите за бързо хранене и доставка на храна по домовете. Оливър с непринуденото си поведение пред камера е идеалният човек, който да се опита да промени това положение.
Така започва пътят на Джейми към домовете на милиони хора - първо във Великобритания, а после и по целия свят. Началото е с предаването "The Naked Chef" - шоу, в което акцентът не е само върху рецептите, но и върху основите на готвенето от нулата и най-базовите техники на приготвяне на храната.
Постепенно Оливър оформя облика, с който е познат и до днес - на чаровен водещ, който има за цел да показва лесни за следване рецепти и хитри трикове в кухнята.
Понякога, разбира се, британският готвач търпи критики, особено за рецептите, които според него се приготвят за 15 или 30 минути. Според някои зрители за това време те дори не смогват да приготвят продуктите, да нарежат всичко необходимо и да загреят котлоните, а при Джейми всичко е предварително подготвено и неговата задача е само да го "сглоби" пред камерата.
Негативни мнения събира и последната му поредица от кулинарни предавания, в които Оливър би трябвало да показва лесни ястия с налични продукти, които се намират във всеки хладилник и във всеки шкаф. Идеята е зрителите, които са в домовете си заради пандемията от коронавирус, да обърнат повече внимание на домашната храна и да видят, че вкусни ястия се получават дори и с най-обикновени съставки.
Понякога обаче сред "обикновените съставки, които има във всеки дом" попадат скъпи рибни и морски продукти, екзотични подправки и френски и италиански сирена, чиито доставки до Острова са затруднени и заради Брекзит, и заради пандемията от COVID-19.
Въпреки това Джейми има своята стабилна аудитория, която е натрупал през годините и която не се отказва от любимия си телевизионен шеф. Освен това той има издадени 19 готварски книги, които са преведени на 36 езика и притежава 48 изключително популярни ресторанта на територията на Великобритания. Шоутата му достигат до над 40 други държави, включително и България, а мобилното приложение с 20-минутни рецепти е сред най-сваляните в PlayStore и AppStore.
Борбата срещу "бързата храна" е втората кауза, зад която Джейми стои от години.
Като баща на пет деца Оливър няма как да не е заинтересован с какво се хранят подрастващите в Западна Европа и САЩ. Това, което той вижда сред хранителните им навици и в училищните столове за хранене, обаче никак не му допада. Масово децата консумират огромни количества бърза храна от популярни вериги, отказват да ядат пресни плодове и зеленчуци и категорично не искат домашно сготвена храна.
Британецът е още по-ужасен от ситуацията в Северна Америка, където малките не искат да ядат пилешко филе, гледат с погнуса на пилешките бутчета, но с удоволствие консумират пържени пилешки хапки. Оливър показва на децата, че в действителност въпросните хапки се правят от смлени остатъци от пилето и куп консерванти, които да докарат желания вкус и цвят. Въпреки това отнема още време, докато ги убеди да ядат неговите домашно приготвени панирани филета, а не полуфабрикатите.
Още по-притеснителен за Джейми е отказът на невръстните британци и американци да ядат салати и плодове. В поредица от предавания на неговата "Хранителна революция" той обяснява на децата колко полезни са плодовете и зеленчуците и с ужас установява, че част от учениците дори не знаят как изглеждат ябълките и доматите в напълно суров вид.
Усилията на Оливър и тук са възнаградени, не само защото предаването печели наградата "Еми" за най-добро риалити шоу. В действителност след посещението му редица училищни столове променят начина си на готвене и продуктите, с които приготвят ястията за учениците. Под напътствията на Джейми много деца започват да се борят успешно със затлъстяването и да променят хранителните си навици към по-полезни.
А след като отмине пандемията, Оливър вече гледа към следващия си проект.
Той подготвя нова поредица от телевизионни предавания, които ще са посветени на готвенето заедно с децата и въвеждането им в тайните на кулинарията от ранна възраст. Джейми казва, че отново карантината го е вдъхновила да започне подобно начинание, защото времето, прекарано вкъщи с децата му е показало колко е важно те да бъдат научени на култура на готвене и хранене от малки.
Едно е сигурно - почти всичко, с което британецът се захваща, се оказва невероятен успех и симпатиите на още и още почитатели. Дори и начинанието да е да покаже на американските ученици как изглеждат суровите домати и ябълки...
