Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Готвачката без вкус и обоняние: За Йоки Буун храната е емоция

Да боравиш с храната чрез усещане, външен вид, структура и звук - тя го може Снимка: Facebook / Joke Boon
Да боравиш с храната чрез усещане, външен вид, структура и звук - тя го може

Едно от най-важните сетива за готвачите е обонянието. Ако е достатъчно изострено и "опитомено", не е нужно дори да опитват ястията си.

Но какво ли е, когато по непредвидени обстоятелства се лишат от него, и то завинаги?

Йоки Буун е автор на пет готварски книги, въпреки че страда от аносмия - заболяване, което е разпространено сред пет процента от населението на Земята, като болните от него губят трайно обонянието си.

За Буун се предполага , че спира да усеща всякакви миризми вследствие на комбинация от тежка настинка и отстраняване на сливиците. И въпреки че езикът ѝ е запазил вкусовите си възприятия, липсата на обоняние означава, че тя може да различи съвсем бегло сладко, солено, горчиво и кисело.

Според лекарите Буун е изгубила 94% от възприятията си за вкус, но това не ѝ пречи да обожава готвенето и да намери друг начин, с който да замести острия нос на кулинарите.

В тялото ни съществува лицев нерв, който се оказва от голямо значение на това да усещаме какво вкусваме. Той започва от ухото и се разклонява в три направления - към очите, носа и челюстта. Тригеминалният нерв, както е името му, има за цел да ни предпази от опасности, когато е стимулиран например от дим или амоняк. Но някои храни също могат да го възбудят, а готвачката се възползва от тази негова функция.

"Знаете ли какво е усещането, когато изядете твърде много уасаби наведнъж? Използвам този нерв много, за да "опитвам" ястията си. Просто си играя с него", разказва Буун.

"По този начин мога да усещам джинджифил, мента, горчица, черен пипер. Джинджифилът и пиперът се усещат топли и създават усещане за мравучкане например, докато хрянът и ментата ме карат да изпитвам студ", допълва тя.

Външният вид на храната обаче също е от решаващо значение. Според холандската готвачка цветът е особено важен за разпознаването на вкусовите качества на ястието, а към това добавя структурата и звука. С други думи - орехът издава различен звук от лешника, което се дължи на различното съдържание на мазнини във всяка от ядките.

Състоянието на Буун по никакъв начин не ѝ пречи да прави това, което обича. Интересът ѝ към готвенето се появява още от дете.

"Въпреки че не можех да усетя вкуса на храната, исках да участвам в приготвянето ѝ. Още като студентка експериментирах и започнах да записвам рецептите си", разказва кулинарката.

Обяснява, че си пада по кухни, в които се използват силни подправки. Това е и една от причините мексиканските и индийските ястия да са сред любимите на Йоки. Допадат ѝ също и скандинавските, тъй като те са подправени с много лук, копър, горчица, цвекло и хрян.

Животът с аносмия обаче никак не е лек. Дори Буун да е успяла да преодолее голяма част от неудобствата, които заболяването създава, тя споделя, че извън кухнята това състояние може да създаде голяма тревога у хората, които страдат от него. То повлиява силно и на самочувствието им.

"Винаги се притеснявам дали не излъчвам неприятна миризма и освен това ми се наложи да намеря други начини, за да преценявам хората. Обикновено с обонянието това се случва за части от секундата - чрез мириса решавате много бързо дали човекът, когото срещате, ви харесва или не", споделя тя.

За жалост някои хора, страдащи от аносмия, не издържат и слагат край на живота си, казва със съжаление Буун. Според нея причината за това крайно действие е, че загубата на сетивото променя възприятието им за света, с което те не могат да свикнат.

Холандската кулинарка обаче се чувства много подкрепяна от колегите и близките си, които понякога се шегуват с нея, наричайки я късметлийка, защото не може да усеща неприятни миризми. Тя обаче не е много съгласна с тази тяхна смешка, целяща да я разведри.

"Това не е битка на сетивата. По някаква причина имаме пет, които са ни жизнено нужни. Но лошото е, че ако не можете да помиришете нещо, вие губите и вкусовите си качества. Накрая се оказва, че вече не притежавате две от сетивата", казва Буун.

За да помогне на тези, които страдат от нейното заболяване, още през 2010 г. готвачката започва да събира рецептите си. Предполага, че в основата на готвенето ѝ стои метод, който се базира върху цветовете, текстурата, температурата, звука, който храните издават, и подправките, каращи хората да реагират физически на тях - да потръпнат или усетят силно нещо друго с телата си.

А съставката, която Буун харесва най-много, е бобът.

"Обичам фасул! Той е толкова кремообразен и ужасно разнообразен откъм сортове. Кафяв боб с бекон, лук, туршия "Пикалили" и малко варени картофи - сервирайте ми това и ще съм щастлива", шегува се Йоки.

Тъй като за нея храната е нещо много по-важно от това да задоволиш някаква жизненоважна потребност, тя не консумира всичко.

"Храната е емоция, затова и не обичам да ям животински органи. Ям малко месо, защото се натъжавам, когато гледам, как се отнасят към животните", споделя Буун.

Посланието ѝ към тези, които по някаква причина също са изгубили обонянието си, е да се фокусират върху стимулирането на тригеминалния нерв. Да приготвят сами храната си, за да могат да решат и знаят какво има в нея.

И последно - да не се отчайват, защото човек, страдащ от аносмия, може да има също пълноценен живот, стига да следва няколко просто правила.

 

Най-четените