Обикновено обонянието и вкусът ни са в синхрон и това не е случайно - храните, които не миришат добре не бива да се ядат. Има обаче няколко редки изключения, при които вонята е заблуждаваща и прикрива нещо изключително вкусно и полезно.
Може би най-емблематичният пример за това е тропическият плод дуриан. Той е не просто известен с отвратителната си миризма.
За популярния в Югоизточна Азия деликатес има съвсем официална забрана за внасяне на обществени места и дори са докладвани случаи, в които заради вонята се е налагало да се намесват пожарникари и се е стигало до евакуации.
Дуриан е голям плод с твърда, неядивна кора с шипове. Расте в Тайланд, Индонезия и Малайзия и в тези райони е известен като "Кралят на плодовете". Това не е случайно - това странно творение на природата е изключително богато да хранителни вещества, както и доста голямо - средно един плод достига до дължина от 30 см и съдържа почти 500 грама ядивна сърцевина.
Когато е описван по-деликатно и без да се споменава миризмата, вкусът му се характеризира като кремообразен и много богат - напомня на сирене, бадеми, чесън и карамел в едно. Затова се използва и в сладки, и в солени ястия - за супи, сладолед или като сок. Семената се пекат и също се ядат.
Вкусът на дуриан се мени според степента му на узряване. Когато е откъснат рано, е много по-подобен на зеленчук, тъй като е по-скоро горчив, отколкото сладък.
Когато презрее има по-сладък вкус, макар че консистенцията му заприличва на тази на сметана. Като цяло е прието, че дуриан се яде след като плодът сам е паднал на земята.
Изключително богат е на хранителни вещества и е изчислено, че в 250 грама се съдържа 80 на сто от дневната доза от витамин С, богат е и на витамин B6, на манган, магнезий, калий, както и на антиоксиданти и фибри.
Дуриан е и доста хранителен - в 250 грама има около 350 калории и 13 гр мазнини, и е традиционно използван в народната медицина в Малайзия за лечение на треска, жълтеница и различни кожни заболявания.
Оттук обаче започват странностите на този плод. Смята се, че не е препоръчително дуриан да се консумира с алкохол, защото може да се стигне до гадене, повръщане и дори сърцебиене. Предполага се, че това може де се дължи на подобните на сяра вещества в плода, които възпрепятстват разграждането на алкохола.
От тях отчасти идва и острата му, силна и неприятна миризма, която се усеща и през твърдата обвивка и остава за дълго след като плода вече го няма.
Затова внасянето на дуриан в обществения транспорт, самолети, хотели и други затворени публични помещения често е забранено на доста места в Югоизточна Азия - в Тайланд, Сингапур, Хонг Конг.
Трудно е да се опише миризмата, макар че доста хора са опитвали. За едно от най-точните описания се смята това на английския пътешественик и изследовател Алфред Ръсел Уолъс от 1856 г.
"Богат яйчен крем, силно овкусен с бадеми дава най-добре идея за какво става дума, но има допълнителни нюанси, които напомнят на крема сирене, лучен сос, шери и още несъвместими ястия", пише той.
Според покойния Антъни Бурдейн пък след ядене на дуриан "дъхът ти ще мирише така, сякаш си се целувал с мъртвата си баба".
Трети пък го характеризират като миризма на изтекъл газ, стари чорапи в комбинация с лук или гниещ боклук.
Първото дори е водило до намеса на аварийните служби. Особено известен е случай в Австралия от 2018 г., когато над 500 студенти и преподаватели бяха евакуирани от библиотеката на университет в Мелбърн след сигнал за подозрителна миризма, която напомня на газ. На сигнала се отзовават почти 40 пожарникари.
Оказва се обаче, че става дума за гниещ дуриан, забравен в бюфет, а вонята се е разпространила през климатичната инсталация.
Две години по-късно пощенска станция в Германия е евакуирана, а спешните служби са вдигнати на крак заради пратка с подозрителна миризма, в която се оказва, че има 4 дуриана.
12 души са прегледани в болница заради оплаквания от гадене.
Подобни сигнали - за изтичане на газ, е имало и в САЩ и Великобритания, а отзовалите се пожарникари са откривали, че става дума за краля на плодовете.
