Понякога надникваме в Taste Atlas, само за да видим какви храни чужденците търсят и харесват в България.
Обикновено няма изненади - на топ места сред българските рецепти са баницата, шопската салата, сармите, кюфтетата и лютеницата. Освен тях високо оценени са тараторът, курабийките и тиквеникът.
Но родните колбаси - те си заслужават отделна категория и всъщност получават такава.
Ето и кои са топ пет от най-харесваните от чужденците български колбаси:
Филе "Елена"

В Taste Atlas филе "Елена" е с най-висока оценка.
То е описано като суровосушено филе от свинско месо, идващо от град Елена в Северна България. Първите данни за рецептата датират от около 1850 г., като там се посочва, че филето се приготвя от рибицата на прасето.
След това се осолява и се суши в контролирана среда, благодарение на която се развива уникалната микрофлора, която покрива месото.
Именно тя придава на филето "Елена" и характерните вкус и аромат.
Панагюрска луканка

Второ място заслужено отива при панагюрската луканка.
Данни за нея се появяват през XIX век, когато за първи път из тефтерите се среща конкретно думата луканка. Първоначално думата се е отнасяла за колбаси със съдържание на скълцан лук, както подсказва името луканка.
Не се знае кога и как лукът е отпаднал като съставка, но резултатът е налице.
През 1958 г. приготвянето на луканка е разписано като държавен стандарт - колбас от свинско и телешко месо, подправен само и единствено със сол, пипер, бял пипер и кимион.
Говежда пастърма

Taste Atlas посочва, че в България говеждата пастърма се приготвя от XIX век.
Това едва ли е съвсем точно, тъй като пастърмите идват от Близкия Изток и се приготвят под една или друга форма от векове. Именно така са се пренесли и в България, където веднага допадат на родния вкус.
Като рецепта се посочва, че се подбира най-прясното говеждо месо и се осолява. Използва се само сол, за да не се притъпи характерният вкус на хубавото месо.
Най-важно е пастърмата да бъде изсушена в помещение с точната температура и влажност на въздуха.
Нарязаният на тънко осолен колбас заема трето място.
Горнооряховски суджук

Още през 1538 г. се споменава суджукът на Горна Оряховица, след като Сюлейман Великолепни издава ферман, с който облага с данъци производството на суджук.
Това утвърждава схващането, че колбасът в този си вид е изобретен именно на българска територия.
В Османската империя подобни колбаси са били наричани и сара или смарлама, но у нас се утвърждава думата суджук, която също е с близкоизточен произход.
И до днес горнооряховският суджук е изключително обичан в България, а явно грабва и сърцето и небцето на чужденците.
Еленски бут

Месния деликатес, отново от град Елена, се състезава съвсем достойно с прошутото и хамон серано.
Доказателство - влиза в топ пет от най-харесваните от чужденците български колбаси. Описанието му гласи, че се подбира пресен свински бут, осолява се и се поставя в специален дървен сандък, обикновено от дъб.
След завършване на осоляването и извличането на влагата от месото, бутът се провесва на хладно място, за да се суши.
Taste Atlas посочва, че колбасът се сервира суров или много леко запечен и е чудесно мезе към чаша качествено българско червено вино.