Смартфоните правят много неща в наши дни: сърфират в Интернет, изпращат електронна поща, правят снимки и записват видео (и да, освен другото и приемат и стартират обаждания).
Но едно от нещата, които телефонните компании не рекламират, е че те шпионират. Стига да не излезаш от дома без телефона си, тези удобни устройства регистрират всяко място, което посещаваш - записи, които властите след това могат да получат от мобилния ти оператор.
Законите не уточняват колко лесно би трябвало да бъде за правителството да се добере до тези данни за местонахождението ти - които могат да разкрият дали ходиш на църква, викаш на протестен митинг, прекарваш нощта у дома на гаджето си или посещаваш център за лечение на рак.
Американски апелативен федерален съд реши миналата седмица, че в някои случаи властите може да се нуждаят от разрешение за обиск. Макар и стъпка напред, това не е достатъчно. Правилото би трябвало да бъде, че правителството винаги е задължително да разполага с разрешително за обиск, за да има достъп до записите за мобилния ти телефон - и за получаване на данни къде си бил.
Точност до метри
Когато носиш със себе си мобилен телефон, той непрекъснато изпраща сигнал къде се намираш. Той "сигнализира" на близките клетки на оператора на всеки седем секунди, за да бъде готов да приема и стартира обаждания. И така информира фирмата, която притежава клетките, къде се намираш в този момент - данни, които фирмата след това съхранява за неопределено време.
Има също така и втори вид данни за местонахождението, с които разполагат операторите - благодарение на GPS чип, вграден в повечето смартфони в момента. Той е дори още по-точен - за разлика от клетките на оператора, които могат да определят само обща зона, където може би се намираш, GPS често може да разкрива точното ти местонахождение в даден момент - с точност до метри.
Американските власти всъщност дори принуждават операторите да си вършат по-добре работата в следенето къде се намират клиентите им. В името на подобряването на спешните услуги, американската Федерална комисия по комуникации изисква от телефонните компании да покрият изисквания през 2012 г. колко точно могат да установят местонахождението на обаждащите се.
"Около 90% от американците се разхождат с портативно следящо устройство - непрекъснато, и нямат никаква представа за това", казва Кристофър Калабрезе, адвокат във вашингтонския офис на Американския съюз за граждански свободи.
Не особено изненадващо, органите на реда смятат този тип данни за изключително полезни. Разследващите престъпления все по-често използват записи на местонахождението на мобилни телефони, за да покажат, че заподозреният се е намирал близо до местопрестъплението - или поне не там, където той е твърдял, че е бил.
Какво мислят властите
Позицията на американските федерални власти е, че те би трябвало да получават повечето от тези данни, ако решат, че имат връзка с разследване, без разрешително за обиск.
Ако правителството се нуждае от такова разрешително, то би трябвало да покаже пред съдия доказателства, че има вероятна причина да смята, че притежателят на мобилен телефон е извършил престъпление - което е важна степен на защита. Без това изискване властите могат да получат данните за местонахождението практически по всяко време, когато пожелаят.
Правителствата също така биха могли някой ден да използват данните от мобилните телефони, за да възпрепятстват несъгласните с политиката им. Записите биха могли да ги информират кой е посещавал антиправителствени митинги, кой посещава централата на опозиционната партия или отива в дома на някой, който те смятат за подозрителен.
КГБ никога не е разполагало с подобни екстри
Данните от телефоните може би са най-ефективният начин, някога измислен от властите, да шпионират своя народ - тъй като хората сами носят устройствата със себе си, а дори и плащат месечни сметки за това.
И наистина поне американското правителство изглежда вече събира доста данни за напълно невинни хора. Американският съюз за граждански свободи наскоро е разкрил пред Конгреса случай, в който по време на търсене на данни за заподозрян, ФБР са използвали подход на цялостна мрежа - и са получили данните за още 180 други души.
ФБР коментират, че понякога се случва да бъдат събирани и данни за невинни хора в рамките на извършване на разследвания - и че те съхраняват тази информация до 20 години.
Миналата седмица американският апелативен съд във Филаделфия отвърна на удара. Федерален съдия с категорично решение определи, че властите трябва винаги да получават разрешително за обиск, ако желаят достъп до данни от мобилни телефони. Апелативният съд донякъде поукроти това решение, разпореждайки съдиите да имат властта да изискват от правителството да получи разрешително за обиск - в зависимост от фактите в конкретния случай.
