Представете си, че враг от чужбина е неутрализирал системата на обществено здравеопазване в района на голяма европейска столица. После продължава с атака срещу електрическата мрежа, намесва се в работата на метеорологичните услуги, манипулира имейлите на президента и атакува комуникационните системи на военните и полицията. Всичко това без да става от компютъра.
Няма жертви, поне никой не е бил директно убит. Няма да има разрушени сгради. И все пак повечето коментатори, дори най-склонните да спорят, биха се съгласили, че това е военен акт.
Много отдавна, в ерата преди Интернет, страната-мишена би се опитала да идентифицира произхода на атаката и би започнала въоръжен конфликт с извършителите, независимо дали става дума за държава или терористична организация. Това е отработена тактика, става въпрос за физическият свят, в който лесно може да се направи разграничение между артилерийски обстрел и полет на ято скорци.
Но примерите по-горе принадлежат на различен свят: безшумният свят на киберпространството. В това пространство, появило се много след сътворението на света, няма плът и кръв. Но благодарение на огромната дигитална революция тук се случва голяма част от живота ни.
Това пространство може да се окаже опасно, особено вследствие на ежедневни конфронтации. Живеем в парадоксална епоха. Въпреки постоянните близкоизточни войни, в момента има по-малко въоръжени конфликти, отколкото в миналото и вероятно по-малко човеци загиват заради тях.
От друга страна, киберпространството става все по-конфликтно. Кибероръжията са все по-комплексни и съвършени. Можем ли да говорим за генерализирано състояние на кибервойна? Повечето експерти предричат, че няма да мине много време, преди някоя държава да отвърне на кибератака с традиционни конвенционални военни средства.
Тази нова област на междудържавни конфликти е много добре описана в Ramses 2018, годишният доклад за случващото се по света на Френския институт за международни отношения (IFRI). В него съавторите Жюлиен Носети и Никола Арпажиян разглежда това, което наричат "тъмната страна на дигиталната революция."
Светът, създаден от интернет гигантите, възроди идеологически и политически борби. Той вдъхна нов живот на пропагандата, масовото промиване на мозъци и манипулацията на новините. Не че тези неща преди не съществуваха, но интернет и социалните мрежи силно повлияха на способността им да оформят общественото мнение. Кражбата на документи все още съществува, но шпионският софтуер в повечето случаи е заменил Джеймс Бонд.
Хакването на имейлите на Демократическата партия в САЩ, случило се през 2016-та година, продължава да вреди на отношенията между Вашингтон и Москва. Същата година според New York Times стотици, ако не и хиляди фалшиви американски акаунти във Facebook, създадени от руснаци, са били използвани за разпространяване на лъжи за кандидат-президента Хилъри Клинтън.
Отново хакери се добраха до компютрите на държавната телеграфна агенция на Катар. При хакерската операция те редактират и променят изказвания на емира на Катар - Тамим бин Хамад ал Тани. Измислените твърдения после се използват като оправдание за кампанията на бойкот, организирана от Саудитска Арабия срещу Катар. Онлайн се разпространяват и фалшиви снимки на избити индийски мюсюлмани, които всъщност са жертви на земетресение в Тибет, отново целта на занятието е геополитическа. Предполага се, че това е дело на пакистански хакери?
Вторият фронт е по-брутален, и той е на кибератаки срещу компании, обществена инфраструктура или електрическите мрежи на дадена държава. Естония, Грузия и Украйна вече са били мишена на такива атаки, както и други страни, които не са съобщавали публично за това.
През 2015 година групите от правителствени експерти към ООН по въпросите на киберсигурността наблюдават "впечатляващо нарастване на броя злонамерени атаки срещу критични държавни инфраструктурни обекти."
Според експертите на IFRI, "можем с лекота да сравним щетите, причинени от потенциална кибератака, с тези от конвенционален артилерийски обстрел." Най-силните армии в света без изключение разполагат с отряди за кибервойна.
Киберпространството е на практика територия без закони. Въпреки че съществуват международни конвенции за употребата на конвенционални, химически, биологически и ядрени оръжия, няма документи, засягащи разпространението на кибероръжия. Групите от правителствени експерти към ООН по темата нямат успех. Шпионският софтуер, нападателният софтуер и други цифрови "бомби" са леснодостъпни на пиратски уеб сайтове.
ООН са склонни да разширят хартата си така, че да включва киберпространството. Залозите са огромни: според IFRI, кибератаките биха могли да блокират инфраструктурата и сървърите, гарантиращи функционирането на цял регион или държава. И все пак "международното законодателство за киберпространството все още е в ембрионална фаза," коментира Жюлиен Носети. Една от основните трудности е разнообразието от активно действащи страни в тази област, което затруднява сигурното идентифициране на произхода на атаките.
За да се направи първата стъпка към регулации, политическите лидери и интернет гигантите трябва да седнат на масата за преговори. Интернет компаниите са водещи играчи в киберпространството и съответно в киберконфликтите. Чрез техните финансови ресурси и милионите хора, зависещи от тях, тези компании притежават повече власт и влияние, отколкото имат много държави. Те трябва да участват в създаването на бъдещ кодекс за поведение в киберпространството.
