Вижте смартфона си. Той е модерното швейцарско ножче - забавлява ви, упътва ви, информира ви за важните неща, помага в срещите и личния живот, органайзер, тефтер, има игри, пуска ви музика и какво ли още не. Смартфонът ви знае за вас повече, отколкото някои от близките ви хора...
Не вярвате? Гледайте филма "Перфектни непознати" (Perfetti sconosciuti). След него вече ще сте убедени, че тайните, които се крият в телефона, най-добре да не излизат оттам.
Но как те успяха по такъв начин да завладеят живота и бита на хората, да се намърдат в него като верен приятел, който може да те предаде във всеки един момент?
Истината е, че смарфоните са нeвероятно силен магнит за човешкото внимание. Статистиката на Apple показва, че средният им потребител отключва по около 80 пъти на ден своя iPhone. Това е средно по 5-6 пъти на час (ако приемем, че човек ползва телефона си в рамките на около 12 часа).
А интеракциите на човек със смартфона му далеч не се изчерпват с това. Според проучване на фирмата за анализи и изследвания Dscout средно хората се докосват екрана на мобилните си устройства по 2617 пъти на ден. Иначе казано - ние сме обсебени от смартфоните си.
Въпросът е, че тази мания по смартфоните е много внимателно изградена и захранвана всеки ден.
Получавате известия за всеки нов ретуит, вибрация за всяко ново "съвпадение" в Tinder, известие за нова игра в Candy Crush, а телефонът издава звук всеки път, когато някой хареса ваша публикация във Facebook. Разработчиците изтискват докрай изобретателността си, за да накарат потребителите да посягат отново и отново към приложенията на смарфона.
Сега все повече автори на приложения признават вината си за "зобмирането" на потребителите и за факта, че са създали "чудовища".
Лорен Брихтер е сред дизайнерите, изживяващи това разочарование. Той създава технологията "pull-to-refresh" (дръпни, за да презаредиш) през 2009 г. Тази технология е използвана за пръв път от Twitter, след като е придобита Tweetie, приложението, за което Брахтер работи по това време.
"Смартфоните са полезни инструменти. Но са пристрастяващи. Pull-to-refresh е пристрастяваща технология. Twitter е пристрастяващ. Това не са добри неща. Докато работех над тях, не бях достатъчно зрял, за да осъзная това", коментира той пред The Guardian.
Също както Джъстин Розенщайн - човекът, който измисля Like бутона във Facebook. Сега той изразява съжаление за последствията от онова, което сам описва като "ярък пример за псевдо удоволствие".
А Тристан Харис, бивш служител на Google, сега коментира, че "дизайнерите на приложения играят психически уязвимости на потребителите (съзнателни и несъзнателни) срещу самите тях, за да привлекат вниманието им".
Къде тогава отива отговорността разработчиците на смартфони и приложения?
В повечето технологични компании вече има нова професия - Архитект потребителски опит - UX Architect. За тях потребителите са като наркоманите за дилъра - изисква се веднъж да зарибиш, а след това само да предоставяш от продукта.
"Ако преувеличим малко, може да се каже, че продаваме зависимост. Има прилики с наркотиците. Създаваме продукти, които отговарят на нуждите на потребителя. И ако вършим добра работа, потребителят се връща. Създаваме затворени вериги - бързи и лесни за научаване - като функцията pull-to-refresh. Целта е потребителят да получи малко незабавно удовлетворение, например показване на ново съдържание", казва Джилс Демарти - UX Architect към базираната в Луизиана агенция :ratio.
Николай Нова, социолог в HEAD в Женева, сравнява това с игралните автомати: "Вие играете като освежавате екрана, не знаете какво ще намерите и се надявате, че нещо ще се случи, а понякога получавате и награда. Целта е взаимодействието с потребителя да се поддържа възможно най-интензивно. Разработчиците на приложения в Силициевата долина са отлични в тази област, но тези техники бързо се разпространяват и в световен мащаб."
Факт - тези техники не са нови, но на практика едва сега започват да развиват пълния си потенциал. Разработчиците разполагат с изключително точни статистически данни, които им помагат да определят най-ефективните нововъведения. Цялата тази информация изключително полезна, за да се разбере как хората реагират на малки промени в дизайна на дадено приложение и съответно кои са най-ефективните ъпдейти.
И въпреки че всички приложения разполагат с подобни "трикове" в арсенала си, все пак най-ефективни по отношение на пристрастяването сякаш са Facebook и Google. Според Шон Паркър, съосновател на Facebook, всичко е умело изчислено. Основната цел на социалната мрежа през цялото време е една - да отговори на един важен въпрос:
"Как може да заемем максимално количество от времето и съзнанието на потребителите?"
Краткият отговор на този въпрос е прост - "Като се използват уязвимостите в човешкото съзнание".
Така потребителите във Facebook знаят, че всеки път, когато публикуват нещо, се получава реакция - има лайкове, коментари и т.н. Всяко харесване е знак за признание, което, на свой ред, изпращат допамин в мозъка, активирайки центровете на удоволствие.
Зукърбърг и компания далеч не са единствените, които се възползват от това. Повечето социални мрежи и онлайн продукти са изградени именно по този начин - те предоставят на мозъка на потребителите идеята за награда в различни части от дизайна си - дали като лайкове и признание, или като дават достъп до още един епизод на любим сериал (и така, докато не изгледаш целия сезон).
Истината е, че технологичните компании отдавна не продават само услуги. Те продават зависимост - към развлечението, към социалното одобрение, към желанието за някаква награда.
Така че, когато отворите пак телефона си, се замислете наистина колко много знаят приложенията в него за вас. Добре е от време на време човек да си припомня такива неща.
