На всекиго се е случвало да види някакъв любопитен линк в интернет, да натисне с интерес върху него и да почувства смазващото разочарование, когато пред него се появи надпис "Грешка 404. Страницата не е намерена“.
Разочарованието е заменено с раздразнение, когато си се старал да въведеш ръчно даден смахнат линк (например, на някоя институция) и накрая пак те посрещне същото съобщение за грешка. В зависимост от важността на ситуацията, може да ти се прииска да играеш тенис с клавиатурата като ракета, а монитора като „топка“. Но недей. Това е интернет – човешко отроче, в което е напълно нормално да има и грешки.
Има разработчици на сайтове, които проявяват чувство за хумор, за да притъпят раздразнението и разочарованието на потребителите от неизбежния сблъсък с липсваща страница.
В нашата галерия ви показваме някои от най-оригиналните, забавни и абсурдни страници за грешка 404 „Страницата не е открита“.
Стигнали сме дотам, че дори на това да се обръща специално внимание. И не случайно – грешка 404 отдавна е един от онези странни феномени на дигиталната ера, които се прехвърлят и в ежедневието ни. Виждали сте надпис за нея върху тениски, тя често е в основата на мемета и други онлайн шеги. Някои по-големи гийкове дори биха използвали грешката като част от разговор, но не е препоръчително, ако компанията не е също толкова влюбена в компютрите.
Популярността на грешката 404 е довела до създаването на цяла митология зад нейния произход. „Защо точно 404?“ е големият въпрос, който дотолкова тормози някои умове, че се е стигнало до какви ли не теории.
Според една от тях числото 404 идва от стая номер 404. Една от версиите гласи, че това била стаята, в която са поставени първите сървъри на Мрежата; според други в тази стая е бил офисът на Тим Бърнърс-Лий – създателят на интернет. А той често отсъствал и хората имали проблеми с намирането му. Оттам и грешката.
Любопитни истории, но те всъщност са пълни измислици. Така твъди Робер Кайо - друг пионер на Мрежата и човек, работил с Бърнърс-Лий. Той разкрива, че всички тези теории са просто „глупости“.
Кодовете за грешка били необходимост, но не и основен проблем. „Когато пишеш кода за нова система, не губиш твърде много време в писането на дълги съобщения за ситуациите, в които е засечена грешка“, разказва Кайо пред Wired. По това време паметта на компютрите също е фактор - дългите съобщения просто не са практични.
„Модерните гийкове нямат никаква идеята какво значи да програмираш с едва 64 килобайта памет“, посочва Кайо.
Решението е било просто – различните категории грешки да бъдат обозначени с цифри. Това е направено, по думите на Кайо, „спрямо капризите на програмиста“. Клиентските грешки попадат в диапазона около числото 400.
Така номерът 404 всъщност е напълно случайно приписан на грешката за „не е намерено“.
„404 никога не е била свързана с някаква стая или каквото и да е място. Това е пълен мит“, обяснява Кайо.
Самият той не може да си обясни откъде се е появила тази мания по 404. И не му пука. Има коментар и за забавните и шарени страници като тези, които ви показваме в галерията.
„Този тип креативност, който се хвърля в оформянето на страници с грешката 404, е напълно безполезна“, отсича Кайо. Според него митологията около числото се дължи на обичайната за човека ирационалност, отричане на фактите и желанието да вярваш в приказка вместо в реалността.
