1. Какво е Интернет днес по принцип и лично за Вас?
Работна среда и наркотик, от който не мога да се откача. Твърде голяма част от моето ежедневие. Като напоследък - заради мобилния интернет, влизам в мрежата от всевъзможни места, на които би трябвало да се радвам на други неща и да не мисля за работа.
Но съм благодарен, че, както казват футболистите, за момента хобито ми е и професия.
2. Какво беше българският уеб преди 10 години?
За мен като потребител беше dir.bg и guvetch.bg и някъде там първата поща в mail.bg и първата регистрация в дейтинг сайт - elmaz.bg. Иначе достъпът беше доста забавен с познатия звук на набирането и свързването през dial-up и постоянните скандали с родителите ми за заетия телефон.
3. Коя е повратната точка за развитието на българския уеб?
Влизането на рекламни бюджети в уеб медиите и реинвестирането им. Българските медии и сайтове са с добро качество и с много функционалности и технически възможности за разлика от сходни пазари на нашия. Качественото съдържание и разнообразието от услуги е първото необходимо условие да се развива и интернет рекламата.
Другата повратна точка е бумът на кварталните ЛАН мрежи чрез, които ползваемостта изведнъж скочи неимоверно.
4. Кое е събитието на десетилетието в българския уеб през този период?
ДИР.бг. Уникален продукт устойчив на времето като пирамидите. Иначе като буквално разбиране на думата събитие мисля, че форуми като БГ Сайт и Webit са много полезни и важни за този бранш.
5. Кое е явлението/откритието на десетилетието?
Facebook. 500 милиона активни потребители, за които FB знае почти всичко. Това е по-страшно от всички разузнавателни агенции по света. Познавам доста хора, които истински се притесняват от този факт и си трият акаунтите. Уникален продукт, който е феномен най-вече в своята простота. Хората са социални животни и обичат да общуват.
6. Кои са най-важните личности в българския уеб през последните 10 години?
За мен лично най-важната личност е Венци Костов, който ме научи на всичко, когато започнах да се занимавам с уеб реклама преди 4 години. Той е и човекът, дал сериозно начало на интернет рекламата в България, и създателят на отдела в "Пиеро 97" преди повече от 8 години.
Другата фигура с подобна мисионерска важност е Александър Варов. Сърцето и усмивката на българския уеб пък за мен безспорно е Жюстин Томс.
Иначе мога да отлича и личностите, които направиха истински бизнес от уеб-а: Владимир Жеглов, Виктор Пенев, Любомир Леков, Иван Иванов, Момчил Шумаков. Със сигурност изпускам някой, да не ми се сърдят.
7. Какво постигнахте лично Вие и Вашата компания за тези 10 години?
Ще прозвучи нескромно, но наистина много. Не говоря само за развитието на отдела, който от един-единствен човек в началото сега е от шест. Тук е моментът да благодаря на нашия директор Иво Цеков, който ни гласува доверие и инвестира в нас - при положение, че все още интернет рекламата е много малка част от медия микса и съответно от печалбата на агенцията.
Мисля, че през цялото време се опитвахме да обучаваме пазара и клиентите и до голяма степен успяхме. Само фактът, че за разлика от преди три години, повечето рекламни агенции вече имат назначени специалисти, които се занимават само с дигитален маркетинг, е показателен.
Това е нещо, към което се стремим отдавна, и което има осезаемо положителен ефект върху пазара. Иначе мисията на нашата компания е "lead. don't follow" и мисля, че успешно се справяме с нея през тези години.
8. Кое е незабравимото за Вас през тези 10 години?
За мен лично незабравим е моментът, в който приех да работя в "Пиеро 97", защото определям това като едно от най-важните решения, които съм правил в живота си. Не само заради професионалното ми развитие, а и защото благодарение на това решение срещнах жената, с която планирам да прекарам живота си.
Иначе сме постигали много малки и по-големи победи, а и безспорно незабравими ще бъдат контактите ми с хората от бранша, с някои, от които станах и добър приятел.
9. Кои са заплахите за българския уеб?
Заплахите са да остане на леко капсулираното си сегашно ниво, на което конкуренцията за един сравнително малък пазар е доста жестока и диалогът между различните участници на този пазар е силно ограничен.
Все още много неща, които се смятат за нормални в бизнеса в по-развитите пазари тук или не се случват -или стават спорадично. Изтърканата тема за липсата на браншова организация, която да защитава интересите на този бизнес, да го популяризира сред обществото и останалия бизнес и да налага някакви стандарти се е изтъркала неслучайно.
Срамно е за 10 години това да не се случи. Все още, както казах по-горе, пазарът е доста малък и се нуждае от влизането на повече сериозни рекламодатели и по-големи бюджети. Това може да стане само чрез сериозна обединена работа от страна на всички участници - агенции и пъблишъри.
Другата опасност идва от липсата на подготвени кадри. Българските университети нямат подходящи специалности и няма свеж прилив на хора, както рекламни специалисти и медия планьори, така и креативни хора и журналисти. Затова и хората работещи в тази сфера от години са почти едни и същи и са обиколили повечето агенции и медии.
10. Какво ни очаква в бъдещето на българския уеб след още 10 години?
Уеб индустрията се развива толкова бързо, че не смея да прогнозирам какво ще стане след две години, а какво да говорим за след десет. Може уеб в познатия ни www формат да го няма, всичко е възможно.
В сферата, в която аз работя, ми се иска да има повече идейни медийни проекти, по-сериозно развит рекламен пазар и по-големи рекламни бюджети. Надявам се и на нашия пазар интернет да се превърне в основния медиен канал. Разбира се, рекламодателите трябва да получават по-качествено обслужване и по-иновативни и успешни решения в интернет.
