Дори по бруклински стандарти, гледката е любопитна: дузина механични устройства, разположени върху бяла покривка, периодично издаващи щракащи и дрънчащи звуци.
Купувачите се заглеждат в тях, въодушевени, но и изпълнени с колебания, сякаш са попаднали на някакви странни изобретения от фантазиите на Жул Верн. Някои дори снимат със своите смартфони.
"Мога ли да докосна едната?" пита млада жена. След като получава разрешение, тя натиска едновременно два бутона. Машината блокира. Момичето се отдръпва като ухапано.
Осезаемите удоволствия на валяка, хартията, мастилото и клавишите
"Направо ги обожавам", казва 28-годишният Луис Смит, висок на ръст барабанист от Уилямсбърг. Пет минути по-късно той си е купил тъмносиня Smith Corona Galaxie II от 1968 г. за $150.
"Това е символ на дълготрайността, на невъзможността да натиснеш клавиша Delete", обяснява той. "Трябва да си убеден в мислите си. Това е цялата ми философия за пишещите машини."
Независимо дали го съзнава или не, Смит се е присъединил към разрастващо се движение. Ръчните пишещи машини не си отиват спокойно, махвайки с ръка за сбогом на цифровата епоха.
Те привличат нови поклонници - много от тях твърде млади, за да изпитват носталгия по макарите с лента, зацапаните с мастило пръсти и белия коректор. И за разлика от някогашните машинописци, те не пишат сами в някое затънтено местенце.
Те превръщат във фетиш старите пишещи машини Underwood, Smith Corona and Remington, признавайки ги като устройства с добър дизайн, които са функционални и красиви, разменяйки ги и показвайки ги на своите приятели.
На поредица от събития, наречени "писания", те се събират в барове и книжарници, за да демонстрират един вид пост-цифров стил и тежест, пишейки на машина писма, които се изпращат по нормалната поща и се състезават кой може да пише най-бързо и без грешки на "истинска" клавиатура.
Възраждането на машините създава и добър нишов бизнес
Субкултурата на почитателите на ретро-машините включва 35-годишната Дона Брейди и 33-годишната Бранди Ковалски от Brady & Kowalski Writing Machines, които продават въпросната Smith Corona Galaxie II наскоро на бруклинския битак, където се продават още занаятчийски предмети и антики.
"На компютър можеш да пишеш много по-бързо, отколкото да мислиш", коментира Ковалски. "На пишещата машина е задължително да мислиш." Тя и Брейди започват бизнеса си със стари пишещи машини миналия април. Досега двете са възстановили и продали повече от 70 пишещи машини, много от тях на непритежавали досега такива.
Девизът им? "Изключете се от мрежата и се свържете отново."
Любителите на пишещите машини обичат да се социализират. "Писачите" се свързват къде ли не. В един декемврийски следобед около дузина хора отнасят своите пишещи машини в "Bridgewater's Pub" във Филаделфия за първата среща от поредица "писания".
"Това е като джем-сешън за хората, които обичат пишещите машини", казва 56-годишният Майкъл Макгетигън, собственик на местен магазин за велосипеди, който е автор на оригиналната идея.
В последните три месеца "писанията" са се случвали в градове навсякъде из САЩ - и дори от другата страна на океана. На 12 февруари повече от 60 души се появяват в книжарница в Сноухомиш, Вашингтон в рамките на три часа за "писане" под надслова Snohomish Unplugged.
Подобни срещи се случват и в Сиатъл, Финикс и дори в Базел, Швейцария, където събитието се нарича "Schreibmaschinenfest". Брейди и Ковалски планират организацията на писане в Бруклин - в парка "Маккарън".
Защо скромните джаджи имат толкова поклонници?
Една от причините е, че старите пишещи машини са със здравината на бронирани кораби. Те оцеляват на безбройни унижения и са лесно ремонтируеми, за разлика от лаптопите и смартфоните, които стават отживелица почти в момента, в който се оказват на пазара.
"Това е като да запратиш тортата в лицето на Бил Гейтс и да бойкотираш Microsoft", казва 46-годишният Ричард Полт, колекционер на пишещи машини в Синсинати. Полт преподава философия в университета "Екзевиър", където е раздал около дузина пишещи машини на ентусиазирани студенти и колеги преподаватели.
Друго тяхно достойнство е простотата. Пишещите машини са добри само за едно: за поставянето на думи върху хартия. "Ако съм на компютъра, няма начин да се концентрирам само върху писането", казва 23-годишният Джон Рот - журналист, който пише книга за пишещите машини. "Там непрекъснато си проверявам електронната поща или Twitter. Когато използвам пишещата машина, мога да седя и да зная, че пиша. Дори звукът е като от писане."
За разлика от компютрите, пишещите машини са осезаеми и реални
А и в пишещите машини има още нещо. В повече от дузина интервюта младите им почитатели повдигат обща тема. Въпреки че са израснали с компютри, те обичат да проявяват любопитство към корените на цифровата култура. Подобно на градските пчелари, хипи-любителите на плетките и други икони на ренесанса на идеологията "Направи си сам", те ценят осезаемостта, обективността на предметите.
Те се дразнят от цифровите доктрини, идентифициращи човешкия "прогрес" като непрекъснат стремеж към по-висока ефективност, като търсене на двигател без триене.
Какво смятат адептите от първата ера на пишещите машини за тази тенденция? "Всъщност не съм изненадан," казва 75-годишният Робърт Каро (награждаван с "Пулицър", биограф на Робърт Моузис и американския президент Линдън Джонсън), научавайки за ренесанса на пишещите машини.
Осезаемото удоволствие от реалните клавиши и ударите върху хартията е нещо, което той познава от десетилетия. "Една от причините, поради които пиша на машина, е че така просто се чувствам по-близо до думите си. Това е като да правиш мебели. Това е да полагаш отделните дъски. Такова и трябва да бъде истинското усещане."
