"Ъпгрейдът е нещо неизбежно", "Електронните устройства трябва да се подменят редовно"... Съвременните потребители са буквално програмирани да възприемат тези мантри като неотменими правила, задължителни за следване. И то не защото устройствата се повреждат или окончателно спират да работят, а защото да не се ъпгрейднеш към новата джаджа значи да изоставаш, да се запътиш към провала, да не си "готин" и да се десоциализираш.
Защо хората приемат безпрекословно тези правила? Толкова лесно ли ни манипулират производителите на електроника и специалистите по маркетинг, които естествено печелят огромни суми в свят, където телефон на две години се смята за отчайващо остарял? Или пък купувачите са в състояние да удържат вниманието си не по-дълго от двегодишните деца, и искат непрекъснат поток от блестящи нови играчки?
Дори технологичните гурута признават, че iPhone, iPod или iPad, които си купувате сега, след не повече от година ще бъдат отживелица. Всеки от моделите джобни фотокамери, който е на пазара в момента, ще бъде изтеглен от продажба след само шест месеца. Що се отнася до телефоните с Android, там можем да се позовем на ироничната забележка на Дейвид Поуг в New York Times: "По един такъв изглежда се появява всеки петък следобед".
Триумфът на бизнесмодела над здравия разум
Не можем да спорим, че това е добър бизнесмодел. И все пак е трудно да проумеем защо потребителите се съгласяват с подобно отношение. Защо те държат да си купят всеки нов модел, който излиза на пазара, точно като децата, които биват елегантно манипулирани първо да събират роботизирани хамстери, после гумени гривнички с фигурки, а след това... изгубихте ли и вие дирята на модата?
В миналото съществуваше малка групичка ранни ентусиасти, които масите определяха с донякъде излъчващата завист дума "трендсетъри". Ентусиастите бяха като пионерите в Дивия Запад, като получаваха признание за смелостта си, но също така отнасяха и по някоя и друга "стрела в задника" - без да броим странната гордост от това да плащаш три-четири пъти по-скъпо за поредната нова джаджа, отколкото плащаха по-късно обикновените масови купувачи.
Сега обаче и масовите потребителите се поддадоха на убеждението, че трябва да възприемат новата технология по-отрано - и със сигурност по-често.
Сега вече обществото се е превърнало в "ентусиасти на честите подмени". Нужно ли е да поясняваме, че това струва твърде скъпо? Съществува ли алтернатива?
Анализаторите като Поуг не си правят труда да обсъждат "планираното свръхбързо остаряване", присъщо на съвременната електроника. То се приема като даденост, като факт - и изглежда, че за това потребителите носят почти толкова вина, колкото и производителите и търговците.
Дали реално непрекъснатата надпревара за покупка на нови електронни джаджи е нещо добро - или дори поносимо за личните финанси на потребителите - не е чак толкова важно. Вместо това на преден план излизат идеи, които поне в някаква степен правят производството на електроника и потреблението й по-устойчиво. Например крайно разумната идея за стандартизация на конекторите и аксесоарите.
Поне в Европейския съюз се полагат известни усилия в тази насока - наскоро влезе в сила стандартизацията на конекторите за захранване за мобилни телефони (microUSB), така че вече хората няма да трупат кутии с вече неизползваеми и същевременно несъвместими адаптери. С течение на времето вероятно и производителите ще спрат да включват тези стандартни кабели в окомплектовката на всеки телефон, което би трябвало да пести пари и да намалява излишъците.
Време е да забавим темпото
Технологичните журналисти обикновено харесват новите, интересни устройства - но нека цитираме какви са надеждите на Лари Магрид от Huffington Post за тази година; той си пожелава всички да позабавят малко темпото: "Бих се радвал, ако имаше по-малко телефони - и вместо постоянни ъпгрейди на софтуера излизат само по един-два ъпгрейда годишно, които са наистина сериозни, осезаемо по-добри от това, което заменят."
Вероятно това е най-сериозният проблем в света на постоянни ъпгрейди и подмяна на всичко с по-ново и по-модно. Ако замяната на едно устройство води до сериозно, значимо усъвършенстване, донякъде има логика в нея.
Но в наши дни по-скоро изглежда, че производителите продължават да пускат на конвейер нови и нови модели, точно както модната индустрия пуска нови модни колекции всеки сезон. И въпреки всичкия макетингов шум, в масовия случай усъвършенстванията са скромни, да не кажем посредствени.
Необяснимо е защо купувачите толкова охотно приемат атмосферата на инстинктивни ъпгрейди, от която така безсрамно се възползват производителите. Занапред акцентът би трябвало да бъде върху самото устройство. Това, че нещо е "ново", просто не е достатъчно.
Ако ползите от новия продукт за вас са незначителни, почти незабележими, или просто не оправдават допълнителните разходи, които ще си позволите при покупката му - или под формата на набъбнала месечна сметка, просто запазете това, което вече имате.
Не се терзайте, че изоставате от технологичния авангард. Ако има нещо абсолютно сигурно в съвременността, то е, че в близко бъдеще ще има поредно ново устройство, което ще преобърне света - и което ще смятате, че си заслужава парите. И може би дори ще имате цели две години, в които да му се наслаждавате, преди да започнете да го смятате за старо и негодно.
Не подменяй това, което работи!
Добра стратегия за 2011 г. е да възприемем принципа, че ако нещо не е повредено, то няма нужда от подмяна. Прекалено много потребители започват да робуват на начин на мислене, което по-скоро звучи в духа на: "Ако устройството не е абсолютно ново и от най-висока категория, не позволявайте никой да го види в ръката ви".
