Сега, след като Отмъстителите вече е смазал всички боксофис рекорди в САЩ, Тайван, Филипините, Хонконг, Мексико, Бразилия - и беше на косъм да го стори и в Австралия - изглежда гарантирано, че докато безкръвният прах на хиляда мъртви врагове на супергерои се сляга в следващите дни, Disney ще имат поне един истински блокбъстър през 2012 г.
И би трябвало - все пак са налели адски много пари, включително и в Marvel
Блокбъстърът на Джос Уедън е толкова добър - или поне толкова категорично "това, което трябваше да бъде" - колкото предричаха и истеричните фенове.
Босоногата Скарлет Йохансон като Черната вдовица, говореща с презрение на руски, вързана на стол!
Железният човек на Робърт Дауни-младши, пускащ сардонични шекспирови шеги за сметка на Тор на Крис Хемсуърт!
Туидовият, колониален шик на Марк Ръфало, докато неговият Брус Банър се крие от Хълк в цветната Калкута!
Но вероятно си заслужава да отбележим, преди да се гмурнем в още едно дълго лято на Черният рицар: Възраждане и странните, неизразими чувства към Тейлър Кич, колко изстрадахме, за да стигнем дотук. Отмъстителите, естествено, не биха могли да съществуват без неравните и често рутинни пет филма - Железният човек, Железният човек 2, вече излишния Невероятният Хълк с Едуард Нортън, Тор и Капитан Америка: първият отмъстител - те бяха нужни, за да ни представят тези странно съчетани спаринг-партньори. Но също така вероятно е вярно, че свръх огласеният, пълен с брандове в брандовете в брандовете кино-франчайз Отмъстителите представлява всъщност точно това, което направи 2011 г. сериозен претендент за един от най-слабите летни киносезони на всички времена.
Отмъстителите може и да се окаже най-добрият летен филм на 2012, или може да не успее
Но със сигурност той е най-добрият летен филм на 2011 - година, която той доминираше, макар още да не е съществувал тогава.
Всичко вече е добре документирано - порочният, самоподдържащ се цикъл, в който ние се разочароваме всяко лято в киносалоните. Както разказва легендата, от шеметните, доходоносни лета в края на 70-те години зрителите са се увлекли по стил на лятно кино, което е ставало все по-мащабно, шумно и скъпо - с акцент най-вече върху последното.
Безумните разходи за реклама и подготовка на поредиците в стил "Хари Потър", които ние последователно толерираме в боксофиса, са превърнали шефовете на студиа в маркетингови експерти, опитващи се да намерят аудитории, достатъчно големи - т.е., достатъчно млади и достатъчно мъжки - за да оправдаят разходите за филми, чиито бюджети рутинно надвишават $200 млн. В този вид разредено въздушно пространство, където маркетинговият бюджет се равнява на повече от половината от разходите за същинския филм, е нужно нещо сигурно, като играчка, или вече съществуваща търговска марка; авторските проекти и хората с нови, недоказани идеи са опасни и застрашават търговския баланс. По-добре да направим филм, наречен Candy Land с Адам Сандлър и да се молим хората да помнят, че някога е съществувала настолна игра със същото име.
Отмъстителите като жива икона на комиксовата киноепичност
И Отмъстителите е вероятно най-чистият продукт на този натиск, може би за всички времена. Филмът е не толкова стабилна опора на жанра, колкото цял навес, изграден от други, по-малки стабилни опори, включително култов сред гийковете режисьор в лицето на Джос Уедън, подхвърлен на лъвовете от 75 различни посоки - студийни шефове, комиксови фенове, мениждъри от Marvel, и дори колегите му-режисьори на франчайзи.
Отмъстителите залага не на една звезда или предварително утвърден герой, но на цели 6 такива, като всички те се конкурират за екранно време и гигантски заплати. Уедън, който е поставял жените в центъра на почти всичко, което някога е правил, е заявявал в интервюта, че е направил всичко по силите си да развие Черната вдовица на Йохансон като силна женска фигура във филм, иначе доминиран от и маркетиран за мъже - и вероятно заради това най-незабравимият момент на Йохансон във филма е, когато тя носи вечерна рокля и е удряна по лицето по заповед на легендарния полски филмов режисьор Йежи Сколимовски.
Дали Отмъстителите е добър филм?
Относително погледнато, със сигурност. Той е платоничният идеал на като цяло провалилите се спектакли от миналото лято, много от които не успяха точно защото се опитаха, но не бяха в състояние да постигнат това, което Уедън успешно е направил тук. Отмъстителите със сигурност е много по-добър филм от другият, пред-летен блокбъстър на Disney - Джон Картър, чийто впечатляващ провал спомогна за изритването на вече бившия шеф на студиото Рич "Рик" Рос преди няколко седмици. Уедън е много добър в намирането на миниатюрния човек насред битки с мащаб на цял град - особено един кадър, където камерата следва поред всеки от Отмъстителите, докато те напредват, падат и се издигат около Ню Йорк, който е най-впечатляващото, което ще видите във филм с толкова абсурден мащаб. И въпреки че между Черната вдовица на Йохансон и безличният, безцелен Ястребовото око на Джеръми Ренър няма химията, която се очаква да има като двамата гостуващи не-супергерои, къкрещото псевдо-еротично напрежение между Железния Човек и Капитан Америка е истинска радост за окото.
Благодарение на режисьора дори има известна психология
Уедън често е критикуван, че насърчава героите си да пускат непочтителни шегички един към друг насред иначе "сериозни" и митично важни моменти, но тук той е уловил вероятно най-интересния конфликт, който този набор от неудобно съчетани герои би могъл да осигури. Има естествена враждебност между Тони Старк, самоописващ се като "гений, милиардер, плейбой и филантроп" - и също така богаташко детенце - и алтер егото на Капитан Америка - Стив Роджърс, който въплъщава всички груби американски ценности на независимост, лоялност и смелост; да не пропускаме обаче неловкия факт, че той е получил повечето си специални умения от лабораторен експеримент, извършен донякъде и от бащата на Тони Старк.
Уедън извлича много хумор от тази комбинация. Но също така това е и перфектната лупа, през която да се разглеждат моралните проблеми на властта, отговорността и качествата, които са единствените неща, правещи Отмъстителите интересна група от хора, а не просто компилация "Най-големите хитове на Marvel".
В крайна сметка Отмъстителите е отличен летен филм, който върши достойна за възхищение работа по осмислянето на вселена, в която норвежкият бог Тор трябва да води неангажиращи разговори с Марк Ръфало - и е блестящ пример защо този тип кино изглежда ни разочарова все по-често. Това е модел; просто не моделът, който всъщност бихме желали.
Тъжната перспектива: заради успеха на Отмъстителите ни чака нова вълна скучни продължения
В което няма нищо лошо. Няма и нищо лошо във франчайзите, или блокбъстърите, които в най-добрия си вид практически въплъщават почти всяко удоволствие, което хората търсят в киното - поне след като температурите надминат 25 градуса. Но както показа жалката селекция от летни филми на 2011 и дългото, неловко очакване на Отмъстителите, правенето на бизнес по този начин си има цена - извън масово цитираната еднообразност на типа филми, който се получава, когато всички в него са принудени да носят наметала.
С огромни количества студийни пари, без да споменаваме идейни типове като Уедън и актьори като Робърт Дауни-младши, вързани за години с титанични договори за продължения, дъщерни проекти и продуктови лансирания, филми като Отмъстителите не просто е нужно да бъдат добри; те трябва да ни компенсират за всичко, което не виждаме на тяхно място, без да споменаваме неизбежните банални опити да се имитира огромният им успех. Защото с всяка изминала година имаме все по-малко и по-малко други варианти.
