Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имейлът ви пречи

Така или иначе, никой не очаква да прочетете всички пристигнали мейли
Така или иначе, никой не очаква да прочетете всички пристигнали мейли

Друго си е, когато откриеш научно доказателство за собствените си схващания, които разпространяваш с години сред близки и познати под формата на (непоискани) съвети.

Та по този повод - много се зарадвахме, че група учени е доказала следната теория:

Колкото по-рядко си проверявате мейла, толкова по-малко стрес си създавате.

Специалисти от Университета на Британска Колумбия са си направили експеримент, като са помолили две групи хора да променят работните си навиците си по радикален начин.

На първата група е поставена задача да не отварят имейл-приложения и програми, да изключат всички известия за нови писма и да четат пощата си само три пъти на ден. Втората група е получила указания да върши това, което всички ние правим всекидневно: да активират непрекъсната синхронизация на пощата, да включат всички опции за известия и да проверяват мейла си по всяко време на деня.

Резултатите показват, че хората, които са проверявали по-рядко мейлите си, са се чувствали по-спокойни, докато останалите не са усетили никаква промяна на трудоспособността си.

Не е ли очевидно?

Колкото по-рядко човек се занимава със стресиращи занимания, толкова по-спокоен би трябвало да се чувства.

Но както подчертава съавторът на изследването Константин Кушлев - има нещо по-любопитно: преодоляването на изкушението (да си провериш мейла) само по себе си е неприятно усилие. Тогава защо не се е отразило върху настроението на хората?

Един от възможните отговори е, че експериментът е намалил високият „разход" на когнитивна енергия, която човек отделя, за да се концентрира от една дейност в друга.

Прескачането от една тема в друга изисква внимание и време, най-ефективният начин за избягване на преумора е да ограничиш източниците на излишна информация.

От друга страна - усещането за независимост ни кара да се чувстваме по-щастливи. Когато знаем предварително графика на задълженията си (в случая - да проверяваме мейла си във фиксиран час), контролът е в наши ръце. Ако се чувстваме длъжни да прочетем новите съобщения на секундата, в която пристигнат, реално те контролират нас, а не обратното.

Методът на „периодичната проверка" винаги е бил по-подходящ (стига работата ви да позволява да го правите). Той става и все по-уместен, колкото повече се променят имейлите.

Inbox-ът вече няма нищо общо с пощенска кутия. Отдавна мина времето, в което си мислехме, че всичко в нея ще бъде прочетено, осмислено и ще получи подходящ отговор.

Колкото повече се увеличава количеството на мейлите, толкова повече входящата поща започва да прилича на безкраен поток от информация на принципа на Facebook.

Реално, никой не очаква, че ще седнете да четете всичко, което попадне пред очите ви. Единственият начин да се справите с този поток, е да хвърляте по едно око за кратко, да се концентрирате върху важната, спешната или приятната информация, след което да оставите потокът да тече.

Това звучи кошмарно за онези от вас, които държат да не оставят непрочетени мейли. Но как тогава се отнасяте към другите източници на информация - вестници, списания, социални мрежи? Или изхвърляте купчините непотребна хартия, дори да не е изчетена открай докрай, или прескачате безинтересните статуси във Facebook и Twitter. И никой не се чувства виновен заради това. Все още обаче битува разбирането, че с мейлите е „различно". Причината е свързана с традиционното възприятие, че

всяко съобщение „до мен" или „от мен" заслужава отговор.

Естествено, на практика никой не отговаря на всеки отделен мейл: има тонове спам, които така и не поглеждате, хиляди безлични реклами и PR съдържание, на които не обръщате внимание, като това се отнася и до един куп досадни лични съобщения.

Съществуват алгоритми, които да ни улеснят при игнорирането на мейли; Gmail например отдавна подканя потребителите си да се концентрират основно върху „важните" писма с въвеждането на Priority Inbox. Новият продукт Gmail Inbox пък ще преглежда сам съобщенията, така че да пресее важните срещи и задачи.

Целта на новите функции е да накарат пощата да прилича на Facebook, където никога няма гаранция, че ще видиш статус на приятел, ако алгоритъмът не го смята за значим. (А кой регулира алгоритъма? Може ли например Starbucks просто да плати на Google, за да пресява само мейлите, в които ви канят на кафе в тяхно заведение?)

Социалните норми продължават да съществуват - ако получите писмо от конкретен човек, нормално е да се опитате да отговорите. Съответно - и отсрещната страна ще очаква да получи отговор.

Какво се случва, обаче, когато количеството на съобщения от всевъзможни източници стане толкова голямо, че не позволява на човек да се концентрира върху всичко?

В крайна сметка, системата ще се балансира сама; ще изпращаме все по-малко лични мейли и ще използваме алтернативни мрежи за конкретните цели - Facebook за поздрави за рожден ден, SMS за уреждане на срещи, Twitter вместо разговори до машината за вода в офиса.

Проблемът вече не е свързан само с мейлите, тук става дума за прилива на служебна комуникация, който излиза от всякакви граници. Стигнахме до момент, в който се смята за прието по всяко време на деня да търсиш или да бъдеш търсен по работа. За да изпратиш съобщение до колега, клиент или служител, е нужно безкрайно малко време и усилие.

При това положение единственият начин да опазим личното си пространство е сами да си поставяме условни граници.

Точно както не се чувствате длъжни да изядете цялата храна от супермаркета или да изгледате накуп всички филми, просто не се чувствайте длъжни да сте нащрек за нови мейли по всяко време.

А междувременно, изключете известяването за нови писма и затворете Outlook. Ще ни бъдете благодарни - макар че все пак не се чувствайте длъжни да ни изпратите имейл, за да ни споделите благодарността си.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените