Apple оповестиха тази седмица, че в следващата версия на браузъра си Safari - който ще се доставя с предстоящата версия на Mac OS - ще бъде включена възможност потребителите да указват на уебсайтовете да не ги следят, използвайки т.нар. "Do Not Track" опция.
Това е технически проста промяна, която Mozilla (създателите на Firefox) и Microsoft (авторите на IE) вече са включили в най-новите си браузъри. И двете компании са включили тази опция въпреки факта, че никой всъщност не е дефинирал какво точно е следенето.
Един друг популярен браузър обаче категорично отказва да го стори.
Идеята е интересна, но...
Оказва се, че единствено Chrome - браузърът, създаден от гиганта на онлайн рекламата Google, няма да поддържа новата функция. И според Google фирмата няма планове да я въвежда в близко бъдеще.
"Идеята за "Do Not Track" е интересна, но не изглежда да има масов консенсус какво всъщност означава "следене", нито как новите предложения биха могли да бъдат внедрени по начин, отчитащ настоящия контрол на защита на личната информация", обяви говорител на Google. "Чувстваме се окуражени, че стандартизиращите организации работят по тези въпроси - и ще продължим да бъдем плътно ангажирани с това."
Вместо "Do Not Track" Google казват, че предлагат плъгин за Chrome, наречен "Keep My Opt-Outs", който при почистване на Интернет данните предпазва от изтриване "бисквитките", отказващи реклами от определени мрежи. Рекламните мрежи като Google Display Ad използват бисквитки в рекламираните сайтове, за да наблюдават какво правят потребителите онлайн и да правят хипотези за техните интереси. След това те могат да продават срещу по-висока цена рекламно пространство на рекламодатели, предлагайки им възможност например да показват реклами за камиони само на млади мъже, интересуващи се от спорт.
Според Google централизираният списък за отказ е по-добра идея
В момента нито една от рекламните мрежи не обръща внимание на потребителите, които избират да включат маркера "Do Not Track", но всички те са се ангажирали да спазват бисквитките за отказ от следене, които масово могат да бъдат зададени на страницата за отказ на Network Advertising Initiative. Google казват, че скоро ще имат версии на предпазващия тези бисквитки плъгин и за IE и Firefox.
Плъгинът на Google имитира функционалността на модул, създаден през 2009 г. от учения от университета в Индиана Кристофър Сохоян, на свой ред базиран на отворен изходен код на Google. Сохоян впрочем е и сред първите, предложили идеята за опцията "Do Not Track" вместо централизиран списък. Първият прототип на модула бе създаден с негова помощ миналото лято.
Според Сохоян настоящата липса на поддръжка от страна на рекламното поделение на Google е "доста шокираща", като се има предвид, че фирмата наскоро бе санкционирана от Федералната търговска комисия на САЩ за недостатъчна защита на личните данни. "Дори още по-шокираща е липсата на поддръжка от екипа зад Chrome", допълва ученият, изтъквайки, че Google Chrome традиционно поддържа спецификации, които не са стандартизирани от организации като Internet Engineering Task Force (IETF).
Apple също имат колебания какво се приема за следене
Не че Google са лишени напълно от резон за неопределения статус на "Do Not Track". На практика Apple са изразили практически идентични притеснения в нов доклад за онлайн защитата на личната информация, подаден до стандартизиращия орган W3C, където те питат какво точно означава "следене" онлайн. Apple също така заявяват, че изпращането на "Do Not Track" сигнал до сайт би било от полза само при сайтове, които решат да го спазват, определяйки този подход като "закачане на надпис "Моля, не безпокойте" върху незаключена врата - повечето фирми ще го спазват, но настойчивите просто ще влязат".
Факт е, че от гледна точка на всички се налага спешно да се дефинира какво конкретно означава следенето. Какво спира да работи при опцията "Do Not Track"? Можете ли да влезете в сайт - и да купите нещо там? Какво представлява "следене"? Ако някой купи нещо, очевидно може да бъде регистрирана покупката и очевидно тя ще се отрази в инвентарния списък. Разрешено ли е събирането на статистически данни (като типа на стоките, купувани в различно време от деня)? И в кой момент тези "произлизащи от лични действия данни" се превръщат в "следене"?
Границите на дебненето на потребителите онлайн са твърде размити
Макар Федералната търговска комисия и Икономическото министерство на САЩ да подкрепят новата технология, компаниите са прави в тезата си, че не е напълно изяснено какво точно се смята за следене. Ако сте влезли във вашия акаунт във Facebook или Google, могат ли тези сайтове да каталогизират това, което правите, дори ако сте включили този маркер? Ами фирмите, които осигуряват анализ на това, което потребителите като цяло правят на уебсайт - като преценка колко хора са посетили страница или колко страници средно посещава един посетител? А така наречените "A/B" тестови инструменти, позволяващи сайтовете да експериментират с показване на едно лого пред една група посетители и друго пред различна група, за да преценят кое лого е по-вероятно да накара хората да се регистрират за услугата?
Сохоян коментира, че рекламната програма на Google и софтуерът им за анализ на посещаемостта вече позволяват на потребителите да отказват следене. Така че отказът да бъде възприет "Do Not Track" като допълнителен сигнал за нежелание хората да бъдат наблюдавани всъщност е по чисто финансови причини - Google биха изгубили много, ако потребителите на браузъра им получат лесен начин да се откажат от следенето им с рекламни цели.
"Бисквитките за отказ и техният плъгин не са ориентирани към масовия потребител", твърди ученият. "Те са за политиците; те могат да ги използват като аргумент, когато бъдат повикани да дават обяснения пред Конгреса. Никой не използва този плъгин - и те не очакват и никой да го използва."
Реалният мотив на Google: търсачката се издържа почти изцяло от реклама
От основните разработчици на браузъри, Google губят най-много, ако хората започнат да задействат този маркер и фирмите бъдат принудени от общественото мнение или чрез закон да се съобразяват с него. Въпреки че най-големите източници на рекламни приходи на Google - реклами в търсенето, свързани с ключови думи - не разчитат на наблюдение на поведението на потребителите, разрастващият се техен бизнес с реклама (на други сайтове и в YouTube) зависи точно от тази информация.
За добро или лошо, "Do Not Track" надали ще засегне Facebook - най-големият играч в пазара на онлайн реклама и единствената фирма, от която Google още се боят. Въпреки че сайтът за социални мрежи знае за всяка страница, която сте посетили, снабдена с бутон "Like" или Facebook модул (стига да сте влезли веднъж във Facebook), от компанията на Марк Зукърбърг твърдят, че не пазят тези данни за дълго и не ги използват за изграждане на профил. Вместо това те насочват рекламите в самия Facebook на база данните, които потребителите поставят сами в своя профил; това надали ще бъде класифицирано като "следене" във финалната ревизия на спецификациите.
Няма законови регулации, а в мобилния свят казусът е още по-заплетен
От друга страна, дори и Google да приемат идеята, поне сега инструментът е като цяло беззъб. Без законова регулация "Do Not Track" не означава нищо в юридически аспект - освен ако фирмата сама поеме ангажимента да го спазва и все пак не го прави (в такъв случай по настоящия закон тя би могла да бъде разследвана от Федералната търговска комисия или прокуратурата). Извън тази конкретна ситуация, всяка рекламна мрежа може да игнорира тази опция в браузърите без каквито и да е правни последствия.
Отделна тема е, че решението на Apple и Microsoft да включат "Do Not Track" в браузърите си (и на Google да не го сторят) води до въпроса как подобно правило би било реализуемо при мобилни устройства - и дали би трябвало да има "Do Not Track" опция за мобилни приложения. В момента няма как да бъде въведен "Do Not Track" съвместим браузър в iPhone, а потребителите на Android трябва да преминат към Firefox Mobile, за да имат подобна опция.
Отдавна има опасения, че мобилни приложения тайно извличат потребителски данни. Въвеждането на опция за отказ от следене в мобилните устройства би изисквало създателите на платформата - Google, Apple, RIM и Microsoft - да я вградят в самата операционна система. шансовете това да се случи са нищожни, доколкото двамата основни играчи на пазара на платформи, Google и Apple, се борят за доминация в областта на рекламите в самите приложения.
