Има ли как борбата с онлайн пиратството да бъде спечелена?
Редица законодатели, регулатори, съсловни организации и така нататък се опитват да намерят решение за този въпрос, но въпреки това незаконното "консумиране" на съдържание в интернет продължава все така да просперира.
Филми, сериали, музика, игри, но също така и книги, програми и софтуер са на една ръка разстояние за множество потребители на глобалната мрежа, при това напълно безплатно.
Е, не съвсем. Понякога торентите и местата за свободно сваляне на пиратско съдържание бъкат от вируси и други скрити капани, които обаче остават незабелязани от обикновения сърфиращ, привлечен от апетитната примамка.
Сега във Великобритания група от над 100 водещи имена в киното и културата предлагат нова инициатива, която да гарантира, че творците ще получават сигурно заплащане, всеки път когато някой реши през смартфона си, таблета си или компютъра си да тегли съдържание без разрешение.
Идеята е т.нар. Smart Fund - интелигентен фонд, в който да се събират такси в размер до 3% от цената на всички нови закупувани устройства в Обединеното кралство.
С други думи, от всяка техника с достъп до интернет, която може да се използва за сваляне на съдържание, да бъде таксувана с 3% от стойността си, като тези пари да отиват в общ фонд за британските творци.
Идеята беше поднесена от въпросната група от "над 100 британски водещи фигури в културата", включително и носителката на "Оскар" Оливия Колман, с отворено писмо, публикувано във в. "Таймс".
Според авторите на идеята въпросният "Умен фонд" може да помогне да се генерират до 300 млн. британски лири на годишна база в подкрепа на творческите сектори в страната.
"Smart Fund се предлага като сътрудничество между създатели и изпълнители, технологични компании и правителството. Той осигурява директен начин за технологичните производители да инвестират, да разширяват, да овластяват и да обогатяват културната ДНК на нашето общество, като подкрепя творчеството, с което Великобритания е известна в световен мащаб", се казва в писмото на творците.
"Той би работил, като постави малка, еднократна такса върху продажбата на мобилни телефони, лаптопи, персонални компютри и устройства, които са създадени, за да позволят на хората да изтеглят и съхраняват творческо съдържание, решавайки по този начин проблема, че създателите не получават компенсация за използването на тяхната работа", допълват още от Smart Fund инициативата.
Оттам допълват, че в момента произведенията на хиляди творци се копират и съхраняват на различни устройства, нарушавайки тотално авторските права на създателите им. Въпросният механизъм цели да компенсира загубите, които творческите индустрии търпят заради пиратството.
Разбира се, далеч не всички приемат тази идея с отворени обятия. Към нея вече има сериозни критики за това, че по никакъв начин не предлага справедливо решение на въпроса, като много от хората, които си купуват технологични джаджи, всъщност не свалят пиратско съдържание, а си плащат за различни услуги като Spotify, Netflix, iPlayer на BBC и др. подобни услуги за стрийминг на филми и музика.
В момента в десетки страни има заложени схеми, които генерират средства за брашна на създателите на развлекателно съдържание през продажбата на празни носители, включително MP3-плеъри, компютри и дори празни CD дискове. Средствата, събрани през тези такси, се вкрват директно в творческите инсдустрии, но в замяна на това потребителите получават правото да променят и адаптират самите файлове по удобен за тях начин, без да нарушават закона.
Във Великобритания обаче това е забранено. На практика в страната дори и да сте купили дадена песен от онлайн магазин, превръщането ѝ в MP3 формат и записването ѝ на CD се водят за нарушение на авторските права на изпълнителя и на създателите на песента. А ако става въпрос за обичайното пиратство през торент тракери, то се наказва сериозно и може да доведе до това да ви спрат достъпа до интернет.
Затова и много хора се обявиха срещи подобна допълнителна такса върху устройствата, която отива за творците, тъй като на практика чисто законово ситуацията е изчистена пределно ясно.
Въпросът е, че според самите творци пиратството продължава да ги ощетява въпреки действащите закони в страната. И ако оставим настрана критиките относно справедливостта на тази такса, самият Фонд си поставя някои интересни цели.
Парите от него биха могли да отидат за много изпълнители, музиканти, автори на филми и т.н., помагайки им да направят решителна крачка напред в развитието си. От "Умния фонд" са категорични, че идеята им не е данък, тъй като той се събира от правителството и отива в държавната хазна, откъдето се преразпределя за публични харчове.
Оттам твърдят, че имат вече изграден прозрачен и справедлив механизъм за разпределението на събраните средства, така че те да дадат възможност на творчество за всички.
Smart Fund също така са на мнение, че такса от 1% до 3% за устройство е достатъчно ниска, за да не доведе до излишно поскъпване на телефони, таблети и друга техника.
Реалността показва обаче друго. Всичко се предава на потребителите, където е възможно, тъй като те всъщност купуват устройствата.
Тъй като това обикновено се случва, възниква належащият въпрос дали даден налог трябва да бъде наложен на потребителите, независимо дали им харесва или не, и най-важното е дали даден налог трябва да се плаща от хората, независимо от техните потребителски навици.
Нещо повече, ако се приеме тази идея, много домакинства ще плащат подобна такса по няколко пъти - всеки път за всяко ново закупено устройство, при това независимо дали въобще мислят с въпросната техника да копират творчески произведения.
Има го и другият проблем - какво се прави за онези домакинства, в които хората не теглят нищо незаконно, а си плащат чинно за Spotify, Netflix, Amazon Prime, Apple Music и каквото още там може да се сети човек.
Така те ще се облагат двойно за създателите на съдържание, единия път без дори да ползват такова.
И все пак - какво би се случило, ако случайно британското правителство се съгласи на тази схема въпреки всичките ѝ притеснителни моменти?
Да приемем версията на "Умния фонд", че на година той ще събира по 300 млн. британски лири от таксите върху устройствата. Къде ще отидат тези пари?
Засега от фонда твърдят, че с тях ще се финансират по-малки проекти и творци, които действително имат нужда от средства, за да създават съдържание. Тоест - малките играчи, които тепърва прохождат по-сериозно. Въпросът обаче е доколко това отразява реалния интерес на самите потребители? И колко време ще мине преди големите играчи започнат да проявяват интерес към фонд с около 300 млн. лири годишни приходи?
"Умният фонд ще бъде достъпен за всички творци и изпълнители, от художници до актьори, музиканти и танцьори и други. Хората, които ще се възползват най-много, са множеството създатели, които се борят да осигурят справедливо заплащане за работата си", обясняват групата.
"Схемите за облагане в 44 други държави предоставят образец, върху който Обединеното кралство може да надгражда, за да осигури най-добрия резултат за Smart Fund. Организации като DACS, PRS за музика, ALCS, BECS и Directors UK вече разпределят хонорари на стотици хиляди създатели ефективно и прозрачно. Това би станало още по-лесно, ако технологичните компании си партнират и използват техните данни", допълват още оттам.
Или казано с други думи - конкретност и яснота по въпроса все още липсват.
Повече от две десетилетия след масовото разпространение на интернет за обикновените потребители по целия свят, проблемът с незаконното изтегляне няма да изчезне за една нощ. Всъщност може изобщо да не изчезне.
А предложенията на "Умния фонд", макар и интересни, имат доста пропуски. Тяхната стойност е единствено за създателите на съдържание, при това - най-вероятно дори не за всички. Това, което фондът прави, е да насочи плащането към онази група, която действително може да се притисне, за да изплаща пари - създателите на технологиите.
На практика обаче пътят към осъществяването на тази идея ще е доста дълъг, а много вероятно и да е задънен.
През годините имаше десетки инициативи за намаляване на потока, но най-ефективният беше предоставянето на съдържание на потребителите на справедлива цена. Успехът на услуги като Spotify и Netflix са доказателство за това, но има и други идеи, такива, които подхождат към нещата от различна посока.
Така че ако творците искат изкуството им и работата им да не страда от пиратски похищения, най-добре е да се ориентират към решения в тази посока. Всичко останало, поне към този момент, изглежда като пожелателно мислене.
