Има вещи, които ни трябват, а има други, които си купуваме за статус. Има и една трета категория обаче и тя се казва „Луи Вюитон". Там не говорим за задоволяване на нужни, не и точно статус. "Луи Вюитон" е инвестиция.
Торбичка за обувки - 190 долара. Несесер за тоалетни принадлежности - 940 долара. Кутийка за хапчета - 730 долара. Подвързия за паспорт - 320 долара. Кутия за часовници - 6 хиляди долара, а на върха са емблематичните чанти и куфари на марката с логото, патентовано през 1896 година.
Говорим за „Луи Вюитон".
В поредицата „Хроники на лукса" вече представихме историята на няколко луксозни марки - "Шанел", "Тифани" и "Оскар де ла Рента", но ако трябва да избираме най-луксозната от всички, това е „Луи Вюитон".
Брандът, е основан по времето на Наполеон III и оттогава до сега не просто пази традициите си, а ги охранява както Цербер пази изхода на подземния свят. 60 души персонал денонощно следи за появата на фалшификати и води дела и за най-малкото използване на името на марката.
"Луи Вюитон" е еталон за лукс и разкош още с появата си и сам по себе си е пазарен феномен, чиято история може да впечатли и побърканите на тема антиконсуматорство хипстъри.
Луи Вюитон Малтие се появява в Париж в най-подходящото време. През 1837 година Индустриалната революция е в разгара си. Търговци, аристократи и техните жени пътуват по море и суша и носят със себе си планини от вещи. Всичко това трябва да се сложи някъде, за да бъде пренесено.
Две години по-рано, след смъртта на родителите си, 13-годишният Луи тръгва пеш от родния си град в Източна Франция към Париж в търсене на успеха. Не взема никакъв транспорт по пътя, работи каквото може, за да стигне от Анше до Париж и накрая успява. Става чирак на един от известните майстори на кутии в града, мосю Маршал. По това време бизнесът с куфари процъфтява, а Луи бързо научава тънкостите на занаята. До няколко години славата му се разнася из цял Париж и редица знатни дами го търсят, за да им направи куфари за скъпите тоалети.
Кариерата му тръгва стремглаво нагоре през 1853 г., когато е назначен за личен дизайнер на куфари на императрицата на Франция, Юджин де Монтихо. Съвсем очаквано, след императрицата идва дълга опашка от клиентки, всичките от каймакът на обществото. Това дава независимост на Луи и той напуска ателието на Маршал и основава свой бизнес.
През 1854 година е основана компанията за аксесоари за пътуване „Луи Вюитон". От този момент до днес тенденцията е тя да се развива само в положителна насока. По отношение на всичко - приходи, слава, дизайн, цени, материали, традиции.
„Опакова сигурно най-крехките предмети. Специализирано опаковане на дрехи." Надписът виси пред ателието на Вюитон на Rue Neuve des Capucines в Париж. От повече реклама няма нужда - достатъчно е, че знатните дами знаят за него и са луди по кожените му кутии.
Четири години по-късно той предизвиква фурор с едно просто изобретение - правоъгълен куфар за пътувания. По това време куфарите са наподобявали сандъци със заоблен горен капак. Идеалният сандък с форма на паралелепипед на Вюитон е сензация и интересът към него е толкова голям, че се налага отварянето на още един магазин.
През 1893 г. Луи Вюитон умира и бизнесът е поет от сина му, който превръща компанията в международна корпорация. Следват години , в които бизнесът е в разцвет и създава вечните аксесоари за пътувания.
Как обаче се съхраняват традициите и как се застава зад историята? Като всеки сезон непродадената продукция се изгаря, за да не остане нито една бройка втора употреба или фалшифицирана. Като никога, по никакъв повод не се правят намаления, независимо колко време е минало от пускането на продукта на пазара.
Луксът е територия, която трябва да бъде пазена, затова „Луи Вюитон" търсят отговорност на всеки, който използва името или продуктите на марката без разрешение. Само за да онагледим - помните ли, когато Зак Галифанакис казва в „Последният ергенски запой" 2, „Внимавай, това е „Луис Вюитон"? Продуцентите със сигурност помнят. Компанията завежда дело за милиони, с обвинението, че думите вредят на имиджа марката. За щастие искът не минава в съда, но ни показва на какво са способни от компанията.
„Луи Вюитон" е родителското тяло на всички аксесоари за пътувания. The Speedy Bag (произведена за Одри Хепбърн), The Neverfull Bags, The Alma Bag (произведена специално за Коко Шанел) - това е малка част от вечните дизайни. Моделите на френската компания дават на начало на мащабното взаимстване и възпроизвеждане на моделите и днес почти всяка чанта, която виждаме в магазините, има нещо от Вюитон.
Огнеупорни, огнеустойчиви, ръчно произведени и много скъпи - това са продуктите на „Луи Вюитон". Да не забравяме и логото, което говори достатъчно - преплетените L и V... еталон за лукс, който повечето от нас (дори да не си признават) тайничко искат да имат поне за малко.
