Джейсън Форд не произхожда от семейство на милионери. Въпреки това той е такъв - себереализирал се успешен бизнесмен.
Неговата история в въплъщение на американската мечта - всеки може да успее, независимо от произхода си. В неговия случай обаче нещата не стоят точно така. И Джейсън, както и повечето предприемачи, е продукт на поколения привилегии, които улесняват достъпа до успеха.
Джейсън Форд не е роден в богато семейство. И двамата му родители са учители. Баща му работи и като пицар, за да свързват двата края. Със сестрите му носят дрехи втора употреба, дарени от църквата им. Те са в дъното на средната класа - никога гладни, никога богати.
Дядо му обаче е имал собствен бизнес. Успехът му е позволил да помогне на родителите на Джейсън с изплащането на къща в добър квартал. Заради това и Джейсън Форд има шанса да посещава чудесно държавно училище и да получи добро образование. Докато е в университета, родителите му получават наследство от баба му, в което е отделена малка част и за него. Така Джейсън подсигурява завършването на висшето си образование без дългове.
Той е добре образован, интелигентен и изглежда подобаващо за бял мъж. Това му позволява да се издигне в йерархията на редица маркетингови фирми. На 28 години става шеф на дигиталния екип в агенция. Консултира големи брандове и печели близо шестцифрени суми.
На този етап от кариерата му, по-възрастен ментор му казва, че има заложби за предприемач и го насърчава да започне собствен бизнес. До този момент Джейсън дори не е обмислял подобно бъдеще, но думите на ментора му действат вдъхновяващо и решава да опита.
Преди това единственият досег с предприемачеството е чрез дядо му - единственият собственик на бизнес в семейството. Джейсън обаче така и е успял да го опознае, защото дядо му умира, когато Джейсън е още дете.
Няма представа как работят ценните книжа или инвестиционният капитал, нито е виждал отвътре как се полагат основите на бизнес. Затова и не знае откъде да започне.
Има обаче кой да му помогне - семейството на съпругата му има малко повече опит в подобни начинания. Въпреки че също принадлежат към средната класа, те се позиционират по-добре в света - чичото на жена му е имал собствен бизнес, а леля й е адвокат. И двамата са имали изградени добри връзки и го запознават с полезни хора, от които да се учи.
Възползва се от съботите си, за да подобрява уменията си за програмиране, защото в главата му се развива идея за софтуерен стартъп и обмисля набиране на средства, за да се фокусира върху него, без да работи друго. Успява да сметне, че ще му трябват 250 000 долара, за да може да си го позволи и да си наеме приятел-разработчик.
Джейсън е наясно, че повечето предприемачи използват семейство и приятели за набирането на този начален капитал. Самият той обаче не вижда как близките му биха успели да съберат тази крупна сума. Оказва се, че греши - бабата на съпругата му предлага помощ. Заедно с мъжа си, тя е спестявала парите си от учителски заплати и двамата са купили земя в Тексас преди десетилетия. Предлага парите от продажбата на тези земи на Джейсън като стартов капитал.
Така той напуска работа и става предприемач.
Въпреки че не е син на богато семейство, има стабилно семейство, чудесно образование и енергичен характер - достатъчно фактори за успех. Като дете е имал подкрепата на семейството си, наследството на баба си и контактите на съпругата си - още стъпала към успеха. Имал е и яснота какво ще се случи при провал на идеите му - ще отидат да живеят при роднини, а стартовият капитал е бил наличен. Джейсън Форд е имал всички предпоставки, заложени от богатството и възможностите на предходните поколения, да стане милионер.
Ако обаче ситуацията му в семеен план е била различна, нищо от това нямаше да се случи. Ако се беше родил в дома на тъмнокожи например, нямаше да има дядо с бизнес, защото в онова време за чернокож мъж да започне нещо собствено е било почти немислимо. Не би живял в същия квартал, учил в същото училище...
След първите си стъпки в бизнеса, Джейсън събира екип от качествени професионалисти, с които е работил през годините. Те остават до него в трудностите и влагат равни количества енергия и желание в развитието на компанията. След няколко тежки месеца нещата потръгват и получават договори с General Electric, Starwood, Red Bull и други глобални корпорации.
Започват по-малко да се притесняват за пари и повече - за конкурецията. Бавно и стабилно бизнесът се разраства и с тях се свързва публична компания, която иска да ги погълне. Ако цената е малка за тях, то за Джейсън е достатъчна, за да промени живота си.
Успява да върне на бабата на съпругата си осемкратно вложената инвестиция, той запазва по-голямата част от компанията си, заедно с целия си екип. Печели достатъчно, за да не му се налага да мисли за бъдещето си.
Вместо да счита уменията си в центъра на успеха си, той приема, че всичко се дължи на талантливите му колеги и поколенията привилегии - фактът, че е бял американец от средната класа. Казва, че дори и най-добрият пилот в света не може да стигне до Луната, освен ако някой не му осигури ракета. Именно като ракета-носител разглежда той привилегиите, довели го до успеха.
Джейсън отбелязва значението на това пра-пра-прадядовците му да не са били роби или индианци, а на семейството му не се е налагало да преодолява векове робство и неравенство. Затова е благодарен на тези преди него за постигането на собствения му успех: на родителите си за стабилния дом, на дядо си - за усърдната работа, на семейството на жена си и на факта, че е роден в страна със стабилно правителство и силна икономика.
Казва, че в такива случаи успелият трябва да изпитва чувство на благодарност за прекрасния подарък на съдбата. Според Джейсън в един идеален свят, тези с привилегии биха имали толкова силно усещане за благодарност, което да ги накара да бъдат добри към другите. Това усещане го мотивира да работи за превръщането на света в по-добро място - не от чувство за вина, а от благодарност за незаслужената благодат в живота му.
Джейсън призовава предприемачите като него да спрат да разказват как сами са постигнали успеха си, сякаш цялата подкрепа и условия, в които са се родили, нямат нищо общо.
Дам...начЕ всички бели богаташи ся веднага да раздадат парите си щото налЕ...изглежда че ако поразсъждаваме малко парите им идват благодарение на бешите привилегии осигурен от черни и червени. А само да попитам - чернокожите богаташи могат ли да казват че са успели сами...щото явно без привилегии не може та от статията следва че и те са успели с привилегии..или статията предпошага че. Те са чного по-кадърни и учни пт белокожите си колеги...
"...нямаше да има дядо с бизнес, защото в онова време за чернокож мъж да започне нещо собствено е било почти немислимо." Глупости! Не само, че е можел да има дядо с бизнес, а дори пра-пра дядо с бизнес или пра-пра баба. Първата чернокожа жена милионерка е Сара Брийдлав - родена в средата на 19 век и умира през 1919. Погледнете списъка на сегашните афро-американски богаташи. Някои са на по 70-80 години, а други даже починаха. Като въобще не е задължително бизнесът да е свързан с промишлеността и търговията. Сетете се за многобройните черни звезди в шоубизнеса! На всяко прочуто име се падат хиляди други чернокожи работещи музиканти и автори, които също работят под своя марка. Това, което Форд казва в статията си е, че чернокожите на възрастта на дядо му по-трудно са започвали бизнес, а не че е немислимо. И да бяхте сложили истинската му снимка, а не тази стокова измислица!
Де да можех и аз да намеря жена, чиято баба да ми даде едни 250 000 долара заради сините ми очи. А в статията отново има смислъва грешка. Този път няма да ви я показвам. Намерете си я сами!
Общо взето - политкоректно, т.е - неверно!
Блудния, изглежда правилно разсъждаваш, но поради калпавия правопис нищо не ти се разбира. Бегом в трети клас!
Изводът е че трябва да изпита "... благодарност за незаслужената благодат в живота му"..., защото... "изглежда подобаващо за бял мъж. Това му позволява да се издигне в йерархията ..." и още няколко фактора, също... Докога, бре ще омаловажавате идеите, старанието и успехите и ще вменявате вина на притежаващите ги, определяйки ги като привилегии?
„Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление“ Оноре дьо Балзак
Сега ще се окаже, че всички безперспективни прошляци, лентяй, социалисти, мързеливци, завистници и прочие инертна маса, мислят синхронно с Балзак.
Хаос-е, пиша от телефон и явно не ми се получава.
СамВаймс Завистта е сила трудно победима. Бедният човек е особено податлив на нейното влияние.Тя често бива маскирана зад искане за справедливост. Богатият пък често става жертва на гордостта. Жувот... ------------------------------------------------------ Борис Колко голямо е едно богатство, което е голямо? ПП Един виртуозен музикант или талантлив архитект напр., какво престъпление са извършили, за да им се заплаща добре?
>Изводът е че трябва да изпита "... благодарност за незаслужената благодат в живота му" Не, изобщо не е това изводът., и изобщо не става въпрос за вменяване на вина. Недостойно и мерзко е да цитираш текст, без да му запазваш контекста, а именно: >Това усещане го мотивира да работи за превръщането на света в по-добро място - не от чувство за вина, а от благодарност за незаслужената благодат в живота му. Което аз лично чета като призив за смирение, достойнство и отказ от арогантност, а не като вменяване на вина. Да бъдеш благодарен, че обстоятелства, към които ти нямаш абсолютно никакъв принос (тоест, не си ги заслужил по никакъв начин), са ти помогнали съществено, е коренно различно от това да се чувстваш виновен, и няма никакво отношение към/не отрича усещането за личен принос под формата на усилие, труд и постоянство. Благодарността е положително чувство, гузната съвест е отрицателно. Свестните хора се фокусират върху положителни чувства като достойнство, спокойно и смирено осъзнаване на позицията ти в света, докато мерзавците извращават и пречупват всичко до отрицателни емоции като вина, гузна съвест, завист, пошлост, меркантилност, арогантност и прочие.
>Един виртуозен музикант или талантлив архитект напр., какво престъпление са извършили, за да им се заплаща добре? Е как, сделка с дявола, естествено - продали са си душата за тоя талант. Щото иначе ако си беше естествен феномен, що моето дете не е гений или виртуоз? Тъй ми.. Винаги трябва да се намери душеприятно обяснение.