Руските военни сили в Сирия и участието им в бойни операции представляват предизвикателство, с каквото американската близкоизточна политика не се е сблъсквала от най-малко четири десетилетия, пише Хенри Кисинджър в статия за "Уолстрийт джърнъл".
Руските военни действия в Сирия са последният симптом на разпадането на американската роля в поддържането на реда в Близкия изток, който бе установен след арабско-израелската война от 1973 г.
След този конфликт Египет обръща гръб на Съветския съюз и се включва в подкрепяния от Америка преговорен процес, довел до мирни договори между Израел и Египет и Израел и Йордания. По-късно в опита си да превземе Кувейт Саддам Хюсеин е победен от предвождана от САЩ коалиция, а след това САЩ са начело и във войната срещу терора в Ирак и Афганистан, пише Кисинджър, като подчертава липсата на руско военно присъствие в региона по това време.
Сега този геополитически модел е разбит на пух и прах - четири държави в региона вече не функционират като суверенни.
Либия, Йемен, Сирия и Ирак станаха мишени на недържавни формирования, опитващи да наложат властта си.
Бившият държавен секретар на САЩ посочва, че Иран вероятно е най-могъщата страна в региона и представлява
двойна заплаха за сунитските държави.
От една страна, Иран действа като легитимна държава, съгласно Вестфалската система*, а от друга, организира и ръководи недържавни играчи като Хизбула в Ливан и Сирия, Хамас в Газа и хусите в Йемен.
Според Кисинджър оттеглянето на САЩ от Близкия изток е дало възможност на Русия да поеме безпрецедентна за историята си роля в Близкия изток.
Москва се страхува, че евентуално падане на режима на Башар Асад ще превърне Сирия в база за терористични операции, които ще се разпрострат оттатък Кавказ.
Действията на Русия са геополитически, а не идеологически и целят да разсеят сунитската мюсюлманска терористична заплаха от южните й граници.
САЩ казват, че са решени да премахнат Асад, но не са склонни да окажат ефективно политическо или военно влияние, да постигнат тази цел, а и не могат да предложат алтернативна политическа фигура, която да го замени. Това създаде вакуум, в който се наместиха Русия, Иран, ИДИЛ и различни терористични организации, пише Кисинджър.
Унищожаването на ИДИЛ е по-спешна задача от разправата с Асад, който така или иначе загуби повече от половината територия, която някога контролираше. Ако Русия ограничи усилията си само до борба срещу ИДИЛ, то тя може да избегне връщането към отношения със САЩ, познати от времето на Студената война, пише Кисинджър.
*Вестфалската система е базирана на Вестфалския мирен договор: серия от мирни споразумения, подписани в Оснабрюк и Мюнстер между май и октомври 1648 г. С тях се слага край на религиозните войни на Стария континент. Сред основните й принципи са приоритет на националните интереси над религиозната идеологизация, фундаментално право за самоопределение, равноправие между отделните държави, баланс на силите и взаимна ненамеса във вътрешните работи.
