Двама американски президенти - Барак Обама и Джордж Буш-младши - изпратиха с почести покойния сенатор Джон Маккейн. И двамата са негови бивши конкуренти в кандидат-президентски кампании, като и двамата са били помолени лично от него да държат реч на възпоменателната му церемония.
"Толкова голяма част от нашата политика, от обществения ни живот и публичния дебат изглеждат маловажни, злобни и жалки, преминаващи в бомбастичното и обидното, в недостоверни противоречия, в изкуствено създаден гняв. Това е политика, която се преструва на смела и твърда, но всъщност е породена от страх. Джон ни призоваваше да бъдем над тези неща. Призоваваше ни да бъдем по-добри от тях. Може би именно по този начин можем да го почетем най-добре - като признаем, че има по-големи неща от партията, амбицията, парите, славата или властта. Има неща, за които си струва да рискуваш всичко", каза Барак Обама в словото си.
Обама призна, че Джон Маккейн никога не се е колебаел да му посочи грешките по време на двата му президентски мандата - "а според изчисленията на Джон, това се случваше поне веднъж на ден".
"Въпреки всички наши различия, въпреки времето, в което сме спорили, никога не съм се опитвал да се крия. И мисля, че Джон най-после разбра дългогодишното възхищение, което изпитвах към него", каза още той.
Маккейн е бил чест гост на президента в Белия дом, където двамата са разговаряли за различни политически теми.
"Несъгласията ни не изчезваха по време на тези лични разговори. Те бяха реални, често - дълбоки. Но изпитвахме удоволствие от времето, което можехме да споделим далеч от ярките прожектори, смеехме се и учехме много един от друг. И никога не сме се съмнявали в честността на другия, в патриотизма на другия", каза Барак Обама.
Президентът Джордж Буш-младши също описа как сблъсъците му с Джон Маккейн са му помогнали в израстването като политик.
"Навремето той знаеше как да ме ядоса. Знам и че той би казал същото за мен. Но той ме направи по-добър", каза Буш.
Той посочи, че срещите му с Джон Маккейн са протичали като "разговор между двама футболисти, които си припомнят голям мач". "Постепенно съперничеството ни се стопи. Най-накрая, имах възможността да се възползвам от един от най-големите подаръци на живота - приятелството на Джон Маккейн. И то ще ми липсва", каза Буш.
"Джон беше откровен, независимо кого засягаше с откровеността си. Нито един президент не беше пожален. Преди всичко, Джон беше човек с морал. Ръководеше се от система на обществени ценности, които внасяха сила и цел на неговия живот и на живота на страната", каза Буш.
Той припомни презрението, с което Маккейн се е отнасял към злоупотребата с власт, и "инстинкта му да се застъпва за малкия човек".
"В различни моменти на дългата си кариера Джон се противопоставяше на политики и практики, за които вярваше, че са недостойни за страната му. В лицето на властимащите Джон Маккейн се изправяше и казваше: Ние сме по-добри от това. Америка е по-добра от това", каза Джордж Буш-младши.
Бившият държавен секретар и доайен на американската дипломация Хенри Кисинджър (94 г.) изрази признание за силата на духа на Маккейн, който след години на плен във Виетнам отказва да бъде освободен предсрочно заради семейното си положение (баща му по това време е командир на Тихоокеанския флот на САЩ).
"В последната фаза на преговорите, виентамците предложиха да освободатя Джон, така че да се върне с мен на борда на официалния самолет, с който бях дошъл в Ханой. Изненадващо, той им беше благодарил за предложението и отказал. Когато най-после се срещнахме, поздравът му беше затрогващ: "Благодаря Ви, че спасихте моята чест". Тогава той не ми каза, че е имал възможност да излезе на свобода още преди години, но е отказал - решение, заради което е изтърпял допълнителен период на изолация и трудности. Никога повече не спомена за времето в плен, в рамките на почти половинвековното ни близко приятелство", разказа Кисинджър.
"Във всички свои битки Джон се застъпваше на страната на морала и свободата. Той беше ангажиран боец, който воюваше за каузите си с интелигентност, кураж и скромност. Надеждата беше всичко за Джон. "Никой от нас - ако има характер - няма да остави живота си пропилян", казваше той. Като повечето хора на моите години, изпитвам носталгия по всичко, което се е изгубило и повече няма да се върне. Ако щастливата и непринудена красота на младостта се оказва ефимерна, има нещо по-добро, което ще издържи докрай, до последните ни мигове на Земята. И това е онзи момент в живота ни, когато се жертваме за нещо по-важно от самите нас. Светът ще бъде по-самотен без Джон Маккейн, вярвата му в Америка и инстинктивния му усет за морален дълг. Никой няма да забрави как дори в последния си час Джон ни даде така нужния момент на обединение и поднови вярата ни във възможностите на Америка. Оттук нататък, опазването на честта на държавата е в нашите ръце", каза Хенри Кисинджър.
Президентът Доналд Тръмп не присъстваше на траурната церемония, но неговата дъщеря Иванка беше сред гостите на изпращането на Джон Маккейн. Сенаторът от Аризона почина на 81-годишна възраст след боледуване от мозъчен тумор.
