"Да убиеш присмехулник" отпада от учебната програма в Мисисипи

Следващата стъпка по тая логика ще бъде да се изземат от обществените библиотеки всички книги, в които се споменава думата "негър", а те ще бъдат хиляди, и да ги изгорят публично по площадите. По-следващата - да започнат обиски на частните библиотеки и да вербуват доносници кой какво крие и чете. Нищо ново под слънцето. Познати практики от средните векове, третия райх и ранния болшевизъм. Отиват там, откъдето ние се връщаме. 50 години преди тях у нас е инкриминиран Вазов, арестувани и интернирани живите Димитър Талев и Фани Попова-Мутафова за "великобългарски шовинизъм". След това редактираха стотици стихове, от Чинтуловите песни през военно-патриотичните маршове, та до партийния поет Георги Джагаров. Пропуснаха само Ботев "да гледа турчин как бесней над бащино ми огнище". А през 64г. окълцаха любимата на народа песен "Мила Родино" и я направиха химн, прославящ партията и Москва. В сравнение с това, днешните напъни срещу "Аз съм българче" и "Време разделно" са плахи движения за внедряване челния американски опит. Кафенето също участва във внедряването. Програмата подчертава с червено "българче" и "Родино".

Това не е първата книга, която отпада с такива доводи. Друго ми е смешно - с какъв плам това се коментира в България. Страна, в която подобни западни произведения не са и никога не са били допускани до учебната ни програма, за да може децата да учат "Под игото" емнайсестотин пъти за 12 години. Страна, в която "Да убиеш присмехулник", "1984", "Майстора и Маргарита" и още десетки велики произведения нямат място в родните училища. Но иначе да оправяме САЩ пак сме много силни де.

дедо, забравил си за системата за класификация на човека-расите ,която научната общност използва да категоризира човешките същества в големи и отличаващи се популации или групи по анатомични, културни, етнически, генетични, географски, исторически, езикови или религиозни особености или социална принадлежност. ..та там има и негроидна раса,а в терминологията негър се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси. * тия политкоректни тъпаци обръщат света с краката нагоре! точно това аз наричам „политкоректен либерален фашизъм“ Чърчил(ако не се лъжа)го е казал най точно - „Бъдещите фашисти ще се наричат анти-фашисти“

Гети, в САЩ вече няма такива раси. Белите са кавказци, черните африканци, за жълтите съм забравил, питай свинчопрас.

Бе я да зарежем хамериканците с техните си цензури и причините за тях. На никой ли не му дреме защо е цензурирана нашата си, родна история? От кого и по какви причини???

Странностите на американското общество и обществено мнение. И хубав въпрос за нашата си история.

Съгласен съм с Маккормик в случая. Някакво тотално безумие е да коментираме проблемите на американското обучение по литература в гимназиите, при положение, че нашето е, общо взето, на ниво килийно училище. Блъскай патриотична литература, децата в пети клас, дето нямат право да гледат сами филм със супергерои, трябва да знаят, че на Балканджи Йово му отсекоха всичките възможни крайници, давай още патриотична литература, я, патриотичната литература не стига, дай още, ама я, американците се отказаха от оная книга, дето даже не знаем за какво се разказва в нея, `щото имало "нигър" вътре, пък тя е класика, я, колко са зле, нищо, че ние никога не сме я учили и явно никога няма да я учим, я пак "Под игото", че някое тийнейджърче може да не знае къде точно да сложи многоточията там, дето чорбаджи Марко вечеряше с челядта си...

А бе, драконче, Балканджи Йово и "Под игото" не харесваш, Харпър Лий не си чел и не знаеш за какво се отнася, поне за Шекспир и Толстой чувал ли си, и те се учат в гимназията. Учеха се по мое време, сега не знам. Но се изхождаш авторитетно за учебната програма. Я да зарежем "Под игото" и "Време разделни" и да включим "Чичо Томовата колиба" и "Клетниците". А за американците ви открехнах, че са се запътили натам, откъдето ние се връщаме.

"Под игото" го харесвам много, всъщност, обаче не мисля, че трябва да се учи дванайсет години в училище. От Харпър Лий имам някакво понятие. Шекспир го учих в гимназията, обаче мисля, че трябва да е по-застъпен. Като цяло - световната литература ни е много малко. И по мое време беше малко, а сега отпадна и "Робинзон Крузо", егати. "Клетниците" ще се радвам, ако я включат по-стабилно. Вкарайте Оскар Уайлд (ама той е некъф пидал и това в "Портретът на Дориан Грей" се усеща яко, та как ли ш`го приемат тийнейджърите?). Вкарайте Оруел. Вкарайте, ако щеш, Джеймс Клавел. Вкарайте... нещо. Егати. Балканджи Йово е някаква отврат и изобщо не мисля, че трябва история с такова насилие да се преподава на деца.

Като отворихте дума за "Балканджи Йово", да си зададете един въпрос. Защо Балканджи Йово нарича мъчителят си "войводо", не е ли малко странно турски изедник да бъде наричан "войводо"? И докога ще пренасяте художествените измислици в реалния живот? Да не говорим, че животът на българина през "турското робство" (пак художествен израз) изобщо не ви е ясен. Роб ли е Добри Желязков - Фабрикаджията, който открива в Сливен първата текстилна фабрика и облича турската армия, като портата го освобождава от данъци за 30 години? И кой го топи пред турската администрация, че е бил "комита"? Българи разбира се, завидели му на имането. Чели ли сте Захари Стоянов да видите че предателите на комитите са били българи? Кой предава Васил Левски? Българин разбира се? Кой предава всички революционни комитети след обира при Арабаконак и способства за залавянето на Апостола? Е как кой? Българинът Димитър Общи! Колко пъти цар Иван Шишман става васал на Баязид и колко пъти се отмята от васалитета - 4 пъти. Какъв е бил Индже Войвода преди да стане "закрилник на сюрмаси"? Е как какъв, кърджалия и разбойник заедно с Кара Колю и Кара Фейзи.

Като толкова знаете "Под Игото", да ви питам и за тази творба. Първите страници на творбата описват живота на "робите" чорбаджи Марко и домашните му. "Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ. Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело: — Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак! Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари!" Роби са били нали? И детски алкохолизъм са практикували. Как Иван Вазов описва най-голямото удоволствие на българина през ония времена? "Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели. Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй ярко народната душа, живот и мироглед. Там, покрай черни теглила, дълги синджири, тъмни тъмници и гнояни рани, преплитат се тлъсти печени агнета, червени руйни вина, люта ракия, тежки сватби, вити хора, зелени гори и дебели сенки, из които е избликнало цяло море от песни. "

Тръгнали за американците да рИветИ! Чете бре маскари, четете!

Петя, това не са масите. Това са една сюрия лумпен интелигенти, обединени в, както ги наричат американците, special interest groups. Те са малцинство, но много гласовито и агресивно малцинство, и се спонсорират не само от Шорош. Отрицатели на американския начин на живот е имало още от 20-те, но досега не са имали такава подкрепа Сега са на път заради бълхата да изгорят юргана. Подобна картина се е наблюдавала в Русия 30 години преди октомврийския преврат. Помешчици, фабриканти, банкери, дори членове на царското семейство криели и финансирали есери, кадети, болшевики и анархисти. Все в името на свободата и прогреса. Всички знаем как е завършило. Не съм фен на Америка, но се надявам здравият разум да вземе връх. Лумпените няма да спрат да кряскат. Трябва само тия, които вземат решенията да престанат да им обръщат внимание. А за страшната дума "негър", още в "Отнесени от вихъра" пише, че негрите се обиждат, когато бял човек им вика nigger. Иначе помежду си се наричат точно така.

Кого, по дяволите, го интересува какви дивотии са решили да правят реднеците в дълбоката Тръмп провинция, и по-конкретно в градче с няма и 50х жители в диво Мисисипи? Това даже американците не ги интересува, но, виж, българите очевидно го намират за особено важна новина и коментират ли коментират..

Драконче, нямаш хабер какъв късметлия си, че не си изучавал в училище "Млада гвардия" и "Разорааната целина". По мое време цяла година се отделяше за руска и съветска "класическа" литература. Вярно е, че световната литература е много голяма, за да може да се обхване в няколко годишен курс. Но всяка нация може и трябва да наблегне на своята. "Парижката Св. Богородица" може да е по-велик роман от "Железният светилник"" моите почитания към др. Юго, но за нас светилникът е по-важен. Между другото, на времето я смених за "Солунският чудотворец", и не съжалявам за което. Изключително българска литература се изучава само в две от седемте години на средния курс. Не е толкова много. Останалото може да се запълни със световни образци, ако щеш Робинсон, ако щеш Гъливер, ако щеш Господарят на мухите. Шекспир и Достоевски според мен не са за тийнейджъри. А Пушкин и Шели, защо не.