Навършват се 28 години от събарянето на Берлинската стена, разделяща Западна от Източна Германия и символично деляща Западния от Източния блок.
Падането й на 9 ноември 1989 г. дава началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години.
След Втората Световна война Германия е разделена на две отделни страни Федерална република Германия (Западна Германия), управлявана от Съюзниците, и Германска демократична република (Източна Германия), управлявана от СССР, и въпреки че Берлин е в Източна Германия като столица тя също е разделена между Великобритания, Франция, САЩ и СССР.
Самата стена е построена за само една нощ на 12 август 1961 г. като целта й е да разделя комунистическия Източен Берлин от капиталистическия Западен Берлин.
Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ.
Заповедта за нейното изграждане идва от Източна Германия и реално е в пряко нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Първоначално стената е под формата на бодлива тел преди да се превърне в укрепена стена, висока над 3 метра. Хората, живеещи в комунистическа ГДР, се събуждат на 13-и август, за да открият, че са разделени от приятели, роднини и колеги на запад.
Завършената стена се състои от 106-километрова част от бетон, още 66 км бодлива тел и над 300 наблюдателни кули. Стената не само преминава през центъра на града, а напълно обгражда всички граждани на Западен Берлин, заобиколен от комунистическа ГДР.
Стената разделя приятели и роднини, а много хора и от двете страни губят работата и препитанието си, ако се окажат от грешната страна.
Смята се, че за 28-годишното й съществуване при опит да я преминат загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.
По време на съществуването на Стената жителите на Източен Берлин стават все по-гневни, че просперитетът и свободата от другата страна на границата са им отказани и след революциите срещу СССР в други страни те започват да искат свободно преминаване на запад.
Протестите достигат кулминацията си в нощта на 9 ноември 1989 г., когато объркани охранители отварят вратите към 22,45 ч.
Това става след като говорителят на Комунистическата партия в Източен Берлин Гюнтер Шабовски е обявил по-рано същата вечер, че преминаването ще бъде позволено незабавно. Макар че протестиращите започват да разрушават части от Стената още през нощта, официалното й унищожаване е предприето едва през лятото на 1990 г.
