Светът отбелязва 32 години от един от най-тежките инциденти в световен мащаб, засегнал пряко или косвено милиони хора - аварията в Чернобил.
Вече повече от 3 десетилетия световната общност продължава да се бори с последиците от трагедията, опровергала през април 1986 г. твърдението, че в енергетиката има само "мирен атом".
На 26 април 1986 г. в 1.23 ч четвърти реактор в съветската атомна електроцентрала експлодира, оставяйки след себе си огромно изтичане на радиация в околната среда.
Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 пъти силата на атомната бомба, пусната в Хирошима през 1945 г.
Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.
Радиоактивното замърсяване обхвана над 200 000 квадратни километра, най-вече в Украйна, Беларус и Русия. Непряко радиацията е разнесена в цяла Източна Европа и Скандинавския полуостров.
Само евакуираните от периметъра около ядрената електроцентрала надхвърлят 200 хил. души.
Няма точен брой на жертвите, загинали вследствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници от няколко хиляди до 100 хил. души. 134 души са приети в спешното отделение с лъчева болест в първите дни след експлозията. В рамките на месец 28 от тях умират.
Смята се, че вследствие на инцидента на радиация са били изложени 8,4 млн. души.
В България в продължение на няколко дни се отрича за случилото се.
Днес 30-километровата зона около централата, заедно с призрачния град Припят, са недостъпни за обикновените хора.
Заради аварията в Чернобил световната ядрена енергетика претърпя сериозен удар. Под натиска на общественото мнение от 1986 до 2002 г. в Северна Америка и Западна Европа не е построена нито една нова атомна електроцентрала, а мнозина и до днес продължават да изпитват недоверие към този източник на енергия.
