Управляващата в Русия партия "Единна Русия" на президента Владимир Путин печели рекордните 355 места в парламента, съобщи Централната избирателна комисия.
След като бяха преброени над 95% от гласовете става ясно, че "Единна Русия" печели 57,83% от гласовете, съобщи Централната избирателна комисия, в сравнение с 49,8%, които спечели през 2021 г., когато бяха проведени последните избори за Държавната дума, долната камара на парламента, пише БГНЕС.
Вотът, който приключи в неделя, беше първият за Държавната дума след началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г.
In St. Petersburg, the head of a polling station was accused of stuffing about 100 extra ballots.
— Motosierra (@KurminX) September 19, 2026
His response was to start trampling the papers and shoving them into bags. Observers were not even allowed to sign the packages.
That is not a glitch. That is how these elections are… pic.twitter.com/qugfcX24T4
Резултатите ще дадат на "Единна Русия" 355 места в 450-местната Дума, което ще ѝ позволи да запази конституционното си мнозинство.
Избирателната активност към края на вота е 56,66% по данни на Централната избирателна комисия.
Над 110 милиона руснаци имаха право да гласуват в продължение на три дни - от петък до неделя. За сравнение, на парламентарните избори през 2021 г. официалната активност беше 51,7%.
Окончателното обобщаване на резултатите ще започне не по-рано от 25 септември, заяви председателят на Централната избирателна комисия Ела Памфилова.
В изборите участваха 10 партии. Сред тях са "Единна Русия", КПРФ, ЛДПР, "Справедлива Русия", "Новите хора", Партията на пенсионерите и "Родина". Либералната партия "Яблоко", която открито се противопоставя на войната, беше отстранена от партийния вот с решение на Върховния съд, макар отделни нейни кандидати да участваха в едномандатни райони. Други опозиционни формации също се оказаха със забрана за явяване на вота.
Ключови лидери от ръководството на партия "Яблоко" са осъдени на дълги години затвор заради откритото си противопоставяне на войната в Украйна. Зам.-председателят на партията Лев Шлосберг беше осъден на 11 години и 1 месец затвор при строг режим на 17 август тази година по обвинения в "дискредитация на армията" и "разпространение на военни фейкове".
This is how Putin’s United Russia wins
— Visegrád 24 (@visegrad24) September 20, 2026
In the Russian village of Azanovo, Mari El, a commission member dropped two stacks of ballots into the box and forgot about the livestream camera. pic.twitter.com/JbrsPBDeQV
Друг от зам.-председателите - Максим Круглов - беше осъден през юни на затвор в затворническа колония заради две публикации в Telegram от 2022 г., в които цитира данни на ООН за цивилни жертви в Украйна и събитията в Буча.
След отстраняването на антивоенните опозиционни сили всички формации, допуснати до партийния вот, подкрепят войната срещу Украйна.
Президентът Владимир Путин представи изборите като тест за подкрепата към войната, а Кремъл заявява, че националното единство и определени ограничения върху публичното пространство са необходими заради конфликта.
Изборите преминаха при силно ограничено политическо състезание.
"Яблоко" и други организации съобщиха за предполагаеми нарушения, включително отказ на изборни наблюдатели да получат достъп до секциите. Имаше и сигнали от държавни служители за натиск да гласуват, както и твърдения, че някои избиратели не са получили хартиени бюлетини, а вместо това са били регистрирани за електронно гласуване.
Руските власти съобщиха и за кибератаки срещу системите за дистанционно гласуване. Председателката на ЦИК Ела Памфилова заяви, че атаките са били отблъснати.
Лидерът на "Яблоко" Николай Рибаков демонстративно развали бюлетината си, като написа върху нея "За свобода", "За мир" и името на партията.
Руската опозиция в изгнание, включително Юлия Навалная, призова противниците на войната да гласуват по обед в неделя. В редица държави се образуваха опашки пред руските дипломатически представителства, включително в Армения и Германия, където руски граждани използваха вота и като форма на протест.
Междувременно вотът в окупираните украински територии Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон премина при засилено военно присъствие - войници имаше във всички избирателни секции, като според Кремъл това е било наложено от съображения за сигурност. На клипове в социалните мрежи обаче се вижда как войниците влизат свободно в будките за гласуване, докато хора упражняват вота си там.
The fair elections in #Russia pic.twitter.com/pJ3p9vmCik
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov) September 19, 2026
Вотът в Русия премина на фона на масирана атака с дронове.
Последният ден от изборите съвпадна с мащабна украинска атака с дронове срещу Русия. Руските власти съобщиха за над 1600 прихванати дрона от събота насам, като около 450 са били насочени към Москва. Бяха нанесени щети и на московска петролна рафинерия.
По данни на губернатора на Московска област Андрей Воробьов трима души са загинали при атаките в района. Властите съобщиха и за евакуация на жители от засегнати райони.
Русия обвини Украйна, че атаките целят да нарушат изборния процес. Киев не е поел отговорност за конкретните удари.
Изборите се проведоха и в контролираните от Русия украински територии, включително в райони, които Москва обяви за анексирани. Украйна и Европейският съюз определят провеждането на руски избори там като нарушение на международното право.
