Румъния окончателно губи 770 млн. евро от европейското финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), след като парламентът на страната не успя да приеме в срок ключова реформа в системата за възнагражденията в публичния сектор.
Средствата по НПВУ са обвързани с приемането на нов закон за единна система за заплащане на държавните служители.
Въпреки че месеци наред имаше преговори между политическите партии, правителството и синдикатите, съгласие не беше постигнато до крайния срок 31 август, което на практика означава, че северната ни съседка изпуска крайния срок за получаване на следващата партида от средства от Европа.
Според оценки на Euronews пропуснатата реформа ще намали с около 770 млн. евро средствата, които Румъния трябваше да получи по НПВУ. В плана на Букурещ са заложени още 8,44 млрд. евро, които все още предстои да бъдат изплатени - около 40% от първоначално договореното финансиране.
Окончателният размер на финансовата корекция трябва да бъде определен при оценката на Европейската комисия на последното искане за плащане от Румъния, което трябва да бъде подадено до края на септември.
Реформата в публичния сектор е основната причина за загубата на средствата, но страната не е изпълнила и няколко по-малки цели, включително реформи, свързани с декарбонизацията.
Междувременно румънският НПВУ вече е претърпял три ревизии, при които общият му бюджет е намален значително - от първоначалните 29,18 млрд. евро до около 20,1 млрд. евро.
От тях 13,56 млрд. евро са безвъзмездни средства, а 6,54 млрд. евро са под формата на заеми.
Съкращенията се отразяват и на отделни сектори. Премиерът Илие Боложан посочи, че бюджетът за здравеопазване е намален наполовина - от над 2 млрд. евро до малко над 1 млрд. евро. От 19 болници, планирани през 2023 г., са завършени едва осем. Неусвоените навреме средства по други направления обаче са били пренасочени, за да не бъдат изгубени изцяло.
Провалът на реформата доведе до взаимни обвинения между политическите сили.
И.д. министърът на труда Драгош Пъслару обвини Социалдемократическата партия, че е блокирала законопроекта и е давала на синдикатите обещания, които не могат да бъдат изпълнени при сегашното финансово състояние на страната.
Пъслару обвини социалдемократите и че не са подготвили реформата през годините, когато са контролирали Министерството на труда.
Социалдемократите отхвърлиха обвиненията и на свой ред посочи като виновни Националната либерална партия, Боложан и Пъслару. Левицата твърди, че управляващите са държали законопроекта извън публичния дебат и не са успели да постигнат споразумение със синдикатите.
Румънските синдикати също се противопоставиха на предложения закон, тъй като според тях той може да доведе до намаляване на възнагражденията на някои категории държавни служители. Те смятат и че предвидените корекции, обвързани с инфлацията, няма да бъдат достатъчни.
Спорът доведе до протести. На 25 август няколко синдикални федерации демонстрираха пред Министерството на труда с искания за по-висока минимална заплата и възстановяване на колективното трудово договаряне.
Самият Илие Боложан заяви миналата седмица, че законодателството технически е почти готово и все още може да бъде прието до края на годината.
Той определи реформата като "сложна тема с големи социални и икономически последици", която е била обсъждана "под огромен времеви натиск".
Правителството на Боложан обаче падна още през май след вот на недоверие, подкрепен от Социалдемократите и крайнодесния Алианс за обединение на румънците.
Разпадането на проевропейската управляваща коалиция допълнително задълбочи политическата нестабилност в страната.
Социалдемократите и Алианса за обединение на румънците потенциално могат да сформират ново управление, евентуално заедно с крайнодясната "SOS Румъния".
Подобен съюз би представлявал сериозна промяна спрямо досегашния проевропейски модел на управление и би могъл допълнително да разцепи политическия лагер, подкрепящ членството на страната в ЕС.
