Създадена в средата на 30-те години, сградата, която индустриалецът Пенчо Семов използва за лятна вила, така и не дочаква да се изпълни последната му воля - да бъде превърната в старопиталище (ГАЛЕРИЯ)
Снимка: Христо Узунов
Край вилата е обособен красив парк, в чието създаване са участвали паркови инженери и озеленители от цяла Европа
Снимка: Христо Узунов
Днес растителността е усвоила цялото пространство около сградата, прикривайки дори останките от някогашните алеи и изкуствено езеро
Снимка: Христо Узунов
Обраслата с бръшлян фасада придава призрачни очертания на запустялата постройка
Снимка: Христо Узунов
Времената, в които из коридорите на сградата са се разхождали знатни гости, сред които и Цар Борис III, отдавна са в миналото. В наши дни само скитници и бездомни кучета блуждаят из осакатените помещения.
Снимка: Христо Узунов
Разрухата е изпълнила всички стаи. Кабелите от електрическите инсталации са извадени, а радиаторите - свалени, за да се озоват в някой от пунктовете за вторични суровини в околността.
Снимка: Христо Узунов
Това е всичко, което е останало от някогашната лаборатория, обслужвала нуждите на инфекциозно болните пациенти, настанявани тук
Снимка: Христо Узунов
Стъклата на този прозорец са едни от малкото, оцелели след вандалските набези през годините
Снимка: Христо Узунов
Четириетажното здание разполага с два просторни балкона, осигуряващи гледка към парка с езерото
Снимка: Христо Узунов
На последния етаж архитект Никола Гръблев се е погрижил да създаде и две красиво изглеждащи веранди с метални колони
Снимка: Христо Узунов
Всички детайли, създадени с мисъл и чувство, днес са част от огромният паметник на българското архитектурно наследство
Снимка: Христо Узунов
Животът винаги побеждава. Мъничко дръвче е поникнало под арката на едната веранда
Снимка: Христо Узунов
Всъщност растителността е завладяла къщата не само отвън, но и отвътре
Снимка: Христо Узунов
Националният флаг е изрисуван на една от стените. До него, надпис “България над всичко”. Въпросът, който изниква на фона на цялата разруха е дали е останало нещо, над което да е България?
Снимка: Христо Узунов
Последният етаж. Едва ли архитект Гръблев си е представял, че заради избухнал пожар красивият покрив на сградата му ще бъде заменен от нещо подобно на висящите градини на Семирамида.
Снимка: Христо Узунов
Там, където някога е имало керемиди, днес има чудесен изглед към централната кула на сградата
Снимка: Христо Узунов
Метална скоба, която някога е придържала дървените греди на покрива, стърчи от изтърбушената стена
Снимка: Христо Узунов
Прокъсаните мрежи на един от прозорците се поклащат от полъха на вятъра. Ненужни и посивели като коси на старица.
Снимка: Христо Узунов
Буйни треви никнат край инициалите на Пенчо Семов, изписани на терасата над официалния вход
Снимка: Христо Узунов
Зад мрачните стени на този прозорец се крие трагедията на една архитектурна забележителност. Отвъд - суровата действителност, в която няма място за паметниците на културата ни.
Снимка: Христо Узунов
Бръшлянът - последният стопанин на този мрачен дом
Снимка: Христо Узунов
Кулата над централния вход, заедно със скулптурната композиция “Ангелът със старецът и старицата”, изработена от чешкият майстор Йосиф Шквара
Снимка: Христо Узунов
Свели поглед към минувачите, фигурите сякаш питат: “Защо забравихте предците си?”
Снимка: Христо Узунов
Тази мрачна ниша под вилата някога е била чешма, от която е течала изворна вода. Според легендите, вътре е имало ниши с локум в цветовете на българския трикольор.
Снимка: Христо Узунов
Във вътрешността на чешмата е изписан девизът на Пенчо Семов “Любов, труд, постоянство”. Днес върху мястото, където е стоял надписът “постоянство” зее грозна дупка, защото там, с много любов и труд, неизвестни лица са търсили заровено имане.
Снимка: Христо Узунов
Малкият шадраван почти се е изгубил сред листата на бръшляна, а това, което е останало от него вече изпълнява ролята на огнище
Снимка: Христо Узунов
Ръждясал парен валяк от 30-те години е оставен на вечна стоянка в близост до имението на габровския индустриалец, сякаш, за да напомня за един от най-бурните периоди от развитието на града
Снимка: Христо Узунов
Вилата на Пенчо Семов цели 82 години е устоявала на натиска на времето. Но дали ще има сили за още?