Комунистическата власт може отдавна да е паднала, но петолъчката на комина от варницата в Устово продължава да се държи (ГАЛЕРИЯ)
Снимка: Христо Узунов
В малкото селце Теменуга училището и детската градина са се помещавали в една сграда
Снимка: Христо Узунов
Черно-белите герои на червената власт отдавна лежат на/в земята
Снимка: Христо Узунов
В Теменуга освен комунисти отдавна няма и деца
Снимка: Христо Узунов
LIAZ "Мадара" е един от камионите, произведени от шуменския завод "Мадара". Много от тези машини и до днес се движат по нашенските пътища.
Снимка: Христо Узунов
"Москвич"-ът - любовта и мъката на социалистическия шофьор
Снимка: Христо Узунов
УАЗ 452 е друга особено експлоатирана машина от периода на социализма. В този случай - в ролята на военна полева кухня.
Снимка: Христо Узунов
Едно от най-популярните превозни средства в малките населени места, от социализма - до днес, си остава "Симпсончето". Стига да е в движение
Ако не знаете флотационната фабрика в Рудозем е рожба на българо-съветската дружба. Според местния фолклор преди време някой накарал един от директорите на фабриката да премахне надписа, но той отказал под предлог, че някой може да пострада
Снимка: Христо Узунов
Така изглеждат днес КПП-то и административната сграда на цеха за лагери в село Перперек
Снимка: Христо Узунов
Аграрно-промишлените комплекси - офисът на социалистическия работник
Снимка: Христо Узунов
Едно от блокчетата на изоставен къмпинг, скрит сред дърветата край Панчарево
Снимка: Христо Узунов
Тази сграда през 40-те години е трябвало да бъде дом за монасите от готвения за реставрация Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" край Велики Преслав. След деветосептемврийския преврат обаче начинанието е прекратено, а сградата се използва като почивна станция на профсъюзите.
Снимка: Христо Узунов
Ресторантът на бивша партийна хижа в Родопите. Луксозната му ламперия показва с какви привилегии са се ползвали проближените на Партията хора
Снимка: Христо Узунов
През соца подобни хранителни магазини е имало във всеки град. Днес подобни постройки могат да се видят само из забравените кътчета на страната като бургаското село Звездец
Снимка: Христо Узунов
Смесеният магазин в село Долни Главанак е бил единственият източник на продоволствия за местните жители.
Снимка: Христо Узунов
Като изключим напуканите стени и изпопадалата мазилка, обстановката в смесения магазин не се е променила много от годините на социализма. Рафтовете са точно толкова "заредени" със стока, колкото и по онова време
Снимка: Христо Узунов
Актовата зала на културния дом на миньора в село Атия. Тук самодейни творци и музиканти са изнасяли представления, съобразени със социалистическата действителност
Снимка: Христо Узунов
Всичко, което е останало от комунизма, са един изгнил лозунг и няколко черно-бели фотографии
Снимка: Христо Узунов
Миньорите от Атия са били първенци за седмата петилетка. Бурни и продължителни ръкопляскания!
Снимка: Христо Узунов
Рудозем. Този недостроен панелен блок е бил готвен за шефовете на рудодобивното дружество "Горубсо". Крахът на комунизма го заварва по бели гащи или в този случай по фасада. Така си и остава - недовършен.
Снимка: Христо Узунов
Село Звездец е познато в близкото минало като част от "триъгълника на смъртта", наречен така заради тежката военна служба в поделенията в Звездец, Елхово и Средец. Днес поделенията са закрити, а блоковете, в които са настанявани военнослужещите - опразнени.
Снимка: Христо Узунов
Заради многобройните изоставени сгради и нарастващото ромско население обаче мрачното прозвище на селото придобива още по-голяма сила
