Качествените, провокативни и стимулиращи филмови удоволствия са трудно откриваем лукс в сезона на баналните блокбастър-бухалки, които мачкат сетивата от всеки милиметър публично пространство.
Естетическата репресия, наложена от супергеройските гиганти и анти-интелектуалните комедии, среща своята атрактивна анти-теза в заплашително елегантното лице на филми като „Неоновият демон".
Филмът ще има своята световна премиера след броени дни на фестивала в Кан, а рекламната кампания грациозно се прокрадва измежду галопиращите мастодонти на Холивуд, за да плени погледа с колекция от смразяващо красиви образи.
Докато Капитан Планета/Америка/Whatever млати Железния човек под погледа на Човекът-мравка, а Мелиса Маккарти разсмива вкусово фалирали тийнейджъри в ъгъла на интересното кино се надига мрачната фигура на Никълъс Виндинг Рефн.
Този път той е решил да изследва физическото насилие и психологическите девиации в нежния и копринен контекст на женствеността.
Първите кадри от „Неоновият демон" напомнят силно на предишни стилистични триумфи на датският хипстър с талант като „Бронсън", „Живот на скорост", „Само Бог прощава", но тестостеронът е заменен с естроген.
Режисьорът, който изгради своята естетика върху брутални медитации над мъжеството, скача в неизвестното с решението си да заложи изцяло на Х хромозоми.
"Реших, че съм направил достатъчно филми за мъже, склонни към насилие, и исках да заснема нещо само с жени затова написах една история, която ситуирах в Лос Анджелис, защото жена ми не искаше да ходи никъде другаде извън Копенхаген. Каза ми, че е приключила с Азия. LA бе единствената опция. Така аз разработих идеята, отидох на място и ангажирах Ел Фанинг за главната роля, а тя се оказа абсолютно фантастична", разказва в типичния си маниер Рефн.
Другата улика за вдъхновението, която подхвърли преди време Никълъс Виндинг, е свързана с печално известната унгарска аристократка Елизабет Батори, популярна като „Кървавата Графиня".
Живяла в края на XVI и началото на XVII век тя влиза в най-тъмните страници на историята, след като се разкрива, че е измъчвала и убила стотици хора. Най-екстремния мит за Батори описва баните с кръв от девственици, които графинята е взимала в опит да поднови своята младост и виталност.
Според някои историци тя е жената, извършила най-много убийства в историята, на отделни места се твърди, че броят на нейните жертви надхвърля 650.
Интересно е да се види как точно Рефн е обвързал алената арка на Батори със съвременния сюжет за модели в Лос Анджелис.
Ел Фанинг играе Джеси - момиче, което пристига в Града на Ангелите с амбицията да завладее модната индустрия с лицето и тялото си. Можете да се обзаложите, че навлизането в света на моделите през погледа на талантливия извратеняк Рефн ще бъде като спускане в адски пейзаж.
Обсебени от красотата жени желаят да погълнат виталността на младата Джеси, а тя от своя страна още в трейлъра ни предупреждава, че е опасна.
Първите два трейлъра представляват вълнуващо визуално откровение. Геометричният фетишизъм на Рефн изпъква на фона на обожавания от режисьора синт-поп. Симетричните композиции са напълнени с констрастно осветление, Рефн акцентира върху бялото и неона, червеното и синьото.
Кадрите разкриват сюрреалистичен свят на красиви бели момичета, всяка със студено и енигматично излъчване.
Двата трейлъра на „Неоновият демон", както и промоционалните снимки, са напълно достатъчни, за да възбудят интереса на хората с отношение към киното. Професионалната траектория на Рефн подпечатва императивното консумиране на най-новия продукт на перверзното му въображение.
Ако по някаква случайност не сте сложили „Неоновият демон" сред задължителните нови заглавия сега е времето да поправите гигантската грешка.
