Най-добрите филми на 2018 г. досега

You Were Never Really Here

Хоакин Финикс няма спирка със солидните роли в последно време, а в You Were Never Really Here ексцентричната звезда доставя брутално изпълнение, за което тепърва ще се говори. Филмът на Лин Рамзи мина успешно през няколко престижни фестивални пространства и си създаде репутацията на религиозно обожавано от ценителите независимо произведение.

Това е филм за наемни убийци, който ще се хареса на хората, избягващи стандартните филми за наемни убийци. Финикс играе натежал бивш войник, който трябва да спаси отвлечено момиче. Сюжетът се обогатява от политически конспирации и нюансирани взаимоотношения, но в сърцето си това произведение е естетическо откровение, в което стилът е съдържание.

Не е за хора, които са чувствителни към екранното насилие, но много от най-великите филми не са. А този със сигурност е сред топ предложенията поне за половината от годината.

"Островът на кучетата"

Не имало година, в която талантливият хипстър Уес Андерсън да излезе с филм и той да не попадне сред най-добрите и високо оценени заглавия за съответниия 12-месечен период. „Островът на кучетата“ е вторият опит на Андерсън в stop-motion анимацията след великолепния „Фантастичният Мистър Фокс“ и сега сред феновете му се разгръща гореща дискусия кой от двата е по-добър. Но защо да избираме.

И двата са страхотни, стилни, напоени с хумор и вкусна чудатост. „Островът на кучетата“ черпи вдъхновение от японската култура и естетиката на Куросава, и функционира като майсторски композирано любовно писмо към магическата атмосфера на Далечния изток. Радикализирани левичари от западните медии се опитаха да обвинят филма в „културно присвояване“, но жалките им опити за саботаж и „сошъл джъстис“ терор се провалиха. Филмът ще отлежава като добро вино, както става с повечето парчета кино на мистър Андерсън.

"Играч първи, приготви се"

"Играч първи, приготви се" има много повече проблеми и недостатъци от почти всички останали заглавия в тази селекция, но заслужава да намери място заради изобилието от прекрасни препратки към популярната култура и киното на 80-те, че и отвъд. А и защото с този филм Спилбърг се завърна в добра форма след опустошително лошия „Добрият великан“.

„Играч първи, приготви се“ е изумително визуално постижение и потапя сетивата в напълно завършен виртуален свят, който оперира по правилата на младежкото въображение. От „Сиянието“ до „Гражданинът Кейн“ - алюзиите, които Спилбърг извежда като мост към миналото ни дават възможност да си припомним колко беше могъщ този културен властелин. А дразнещите решения и проблемите на последните 40 минути ни дават доказателства за моментното противоречиво представяне на мечтателя-милиардер.

Annihilation

Алекс Гарланд осъществява пред очите ни един от най-зрелищните преходи от литература към кино. И все на високо ниво. Авторът на бестселъра „Плажът“ дебютира като режисьор с изключително добре приетия sci-fi neo noir трилър „Еx Machina: Бог от машината“, а тази години повтори с великолепния Annihilation.

Вече съвсем спокойно може да кажем, че писателят се превърна в един от най-способните млади режисьори с удивително зряло владеене на филмовия език. Той е майстор в създаването на съспенс и онова толкова трудно за постигане пускане в съзнанието на зрителя на бавно, но всепоглъщащо усещане за заплаха.

Тук Гарланд разгръща фантастична и сюрреалистична история за женски екип, който отива територия, поставена под карантина, за да изследва серия от необясними събития. Произведението провокира сравнения със съспенс класиката на Джон Карпентър „Нещото“, а това е възможно най-високата чест, която може да се окаже на един хорър филм.

"Смъртта на Сталин"

Бяхме позабравили хапещата сила на добрия стар британски хумор, но сатирата на Армандо Янучи ни напомни колко добри могат да бъдат островитяните в областта на очарователната гавра. Филмът предлага фарсов сюжет, в който подчинените на кървавия комунистически диктатор Сталин изпадат в паника след неочакваната му смърт. Диалог, просмукан от прекрасни обиди, внимание към детайлите в пресъздаването на съветската епоха, исторически намигвания и класни актьорски изпълнения – всичко е тук.

Филмът, очаквано, предизвика скандал в Русия и беше забранен там. Сталин продължава да е особено почитана фигура в страната и руснаците не винаги имат адекватни сензори за самоирония. Черният хумор на Янучи, вдъхновен от червения терор, заслужава адмирации и със сигурност не може да бъде брандиран като „русофобски“. Културният пейзаж се нуждае от повече провокативни и хапещи сатири.

November

Кой да предположи, че естонците ще излязат с такова качествено кино? Режисьорът Райнер Сарнет е създал изумително внушителен хорър филм, в който се долавят отгласи от Марио Бава, Бергман, и Триер. November е мрачна, фантастична, странна приказка, която оперира с впечатляващи фолклорни мотиви и митология.

Естонската творба предлага сурова лудост и изключителна естетика. Върколаци, вещици, призраци, сатанински фигури... количката с жанрови лакомства е приготвена директно от Лукавия. Черно-бялата визия пасва перфектно на историята и персонажите. Едно е сигурно – след тази фолклорна екстраваганца естонското кино вече ще се следи изкъсо.

Последните години са белязани от осезаем регрес в качеството на киното, което големи студия и малки независими компании предлагат на публиката.

Комбинацията от меката франчайз диктатура, преструктурирането на пазара, промяната в зрителските вкусове и възхода на политическата коректност предопредели неприятната ситуация с дефицита на смели, силни и художествено удовлетворяващи филми.

Броят им намалява, но те все още не са се присъединили към тасманийския вълк, западноафриканския черен носорог или кондора при изчезналите, изчезващи или застрашени видове.

Просто днес сякаш е по-трудно да намериш наистина добър филм, отколкото сериал, а преди беше обратното. Именно по време на криза значението на доброто кино драматично се увеличава. Нека видим кои са най-качествение заглавия на 2018-а дотук и да заредим мозъците си с надежда, че до края на годината ще се появат още стойностни и смислени произведения, които да оправдаят поне едно ходене на кино.

Или теглене във високо качество, защото за съжаление много от готините филми така и не достигат до българските салони.