Последните години са белязани от осезаем регрес в качеството на киното, което големи студия и малки независими компании предлагат на публиката.
Комбинацията от меката франчайз диктатура, преструктурирането на пазара, промяната в зрителските вкусове и възхода на политическата коректност предопредели неприятната ситуация с дефицита на смели, силни и художествено удовлетворяващи филми.
Броят им намалява, но те все още не са се присъединили към тасманийския вълк, западноафриканския черен носорог или кондора при изчезналите, изчезващи или застрашени видове.
Просто днес сякаш е по-трудно да намериш наистина добър филм, отколкото сериал, а преди беше обратното. Именно по време на криза значението на доброто кино драматично се увеличава. Нека видим кои са най-качествение заглавия на 2018-а дотук и да заредим мозъците си с надежда, че до края на годината ще се появат още стойностни и смислени произведения, които да оправдаят поне едно ходене на кино.
Или теглене във високо качество, защото за съжаление много от готините филми така и не достигат до българските салони.
Книгата на която е базиран Annihilation е написана от Jeff VanderMeer и е много добра Забелязва се прилика обаче с романа на Братя Стругацки-Пикник на Обочине
Колкото и странно да е, но искам "Пикник край пътя" в някакъв екшън-Холивудски вариант, с много ефекти. Не че "Сталкер" на Тарковски е лош, напротив, ама малко тегаво ми идва с тази философия в него. А когато четох новелата като тийнейджър, в главата ми си беше чист екшън. Редрик Шухарт - велик бе, велик
Малко късничко се включвам, но едва вчера се излъгах да изгледам "You Were Never Really Here". Та, искам да попитам автора на хвалебствията и резюмето от статията - Човече, ти гледал ли си изобщо тоя brain damage наречен "филм" или си взел някаква сумичка, за да пишеш пълни измислици?
Sicario: Day of the Soldado, A quiet place, Mission Impossible: Fallout, Upgrade?