Восхити ся ти, бачо, восхити ся, знам та. И другите също ся восхититха с твоя помощ, сполай им. И кат ся зафана една радост, една гюрултия, та цяла ниделя вечи. Освободихме ся, викат сички, от пустия му вековен кинематографческий гнет, ибахго, пукайте с пушки статуслийки.
И ази бях там, бачо Гичо, ама ни сможах чак тъй да ся усетя.
Сущий глупец трябва да съм, да ти ся признавам току тъй, щот ся ша рикат, че съм лош чиляк, комай даже развалений ми народоговорим болгирский ней да я развален като хората, а един тъй снаден ми ся чини, кат на софиянче. И хич ми не вляза в устата, ми ся мъча, ама ти нидей фаща кусур.
Знам та, че няма де, за друго ша ти ся прище да ма халосаш, ама стой да ти рика квот съм намислил, па после твоя воля, челеби. Нъл всинца смелчаци сме ся собрали.
Таквиз кат мени само развалят револуцията, катран турят в кацата с меда и пълнят с чернило нетя. Ти сига нищеш някой ахмак да му читеш бадева плямпането за по-полечка и по-смиренко, що си търся билята? Облякан си с формата и вееш баряка, бачо. Ама поспри ся, да ся не прекали, ако ма разбираш.
Да ма разбиреше правилно, ей, хубав е филма, много е хубав дажи. Не ся вижда всекий ден такъв. Мислен, струван, па избаран до последния алталък.
И камерята едни таквиз, ибах тез чапкъни оператори, красота, братко. И оща кат ся започва, едни буки снежни ги виждаш, а след туй - разлистени. И Общия като ся яви, чувствуваш че е друга хавата тука, нищо общо няма с прочее буламачи, дет си сърбал от читалишни аджамии.
Прищява ти се да го издириш режисьорина, па да го прегърнеш и да му речеш, хвала ти, побратиме, да го разцилуваш. Право ти говоря, не е да е бошлаф.
Ама даже то не е в картинката осущението, а в разказа вътри сфряно. Майсторлук ся иска, да напрайш туй чудо. Ем за нашите ся говори, ем ги видиш, че не ся цвеке за мирисане, турчулята ги мани, те тука са мизансцен, по французки речено, в нашта душа е надникнато, болгарската.
Не е да има много таквиз филми. И смешно да ти стани, и харамийски да ся наежиш сущевременно. Викторе, победа значи туй на латинский, евала и бравос!
Дотук добре, което си я хубаво, хубаво си я, грях ми на душата друго да река, остави ма че съм ботур, аз на победа бузгун няма да са отплесна да викам, ибахса. Ама след туй не ми ся хареса квото ся зафана. Юруш, да пишем по личний тефтер големите слова. То не бяха едни долги дитирамби, едни хвалебствия, дето за банкянския валия не са биле.
Най-великий филм правен някога, най-красний и чуден на всички времена и во веки веков...
Бива ли такваз работа сига?! Не за друго, ама бачо Рангел ни гледа отгоре и ся подсмихва под мустак на лачените ни чепици пълни с перушина. То нашия кинематограф не ся е зафанал оня ден, бе побратими, та тъй да говорим урбулешката.
И Дилбер Танас е нашенски, и Караиван, дет го не повните отде я, и оня хайванин Петеля, че и Пурко барабар. Да ма прощаваш, бачо Гичо, ама още ляб има да ядеш актьорлушки, дорде ги стигнеш.
То восхита, восхита, ама сапикясайте се малко де! Отде ги добивате тез едромерни приказвания?
Величието не се ли добиваше кат помине малко време? Кажете бравос, майсторе, бравос! Па му стиснете ръката на майстора, Бог да го поживи!
Ама вий мислите, че много харно му праите, да го разнасяте така дорде байгъняса. То в цялата работа идеше да се рече, че ако ся качим на туй возвишение, понеж си мислим, че е недостижимо, сичките ша ни изтрепат. Или викате, то туй ни стига, ся можем умря спокойни. А тез кинаджии, да скрустят ръцете и толкоз ли, бря? Ами другити, дет сбират грошове и ся молят за коматя, тяхната обречена ли е?
Вий вечи ся произнесохте с голямата баданарка, па ся налайквахти кат попски чада на задушница. Стига врякали най най като онуй дите непорасло Гери Никол. Умереност ся иска за туй дело да стани като хората, ама тоз момент го пропущихте комай, дорде ся превознасяте.
Айде, сполай ви, па ма плюнете ако решите, ваша воля, рекох ви.
Ама туй много нашенска дамга е, да ся палим един от друг с гюрултия, а после да зяпаме небосвода и да викаме е що тъй ся стана, сал туй ли ни беше возвишението?
