Човекът, който е задължителен във всеки такъв списък. Дийкинс получава първата си номинация още през 1994-а за "Изкуплението Шоушенк". Оттогава насам е работил по пет филма на братята Коен (между които "Фарго" и "Няма място за старите кучета") и три на режисьора Дени Вилньов (включително стряскащо мрачния "Затворници"). Продължението на "Блейд Рънър" отново не е гаранция за "Оскар" за Дийкинс, макар да включва част от най-добрата му работа - "научнофантастичната ноар" визия на оригиналния филм, допълнена с меко цветно сияние.
Наистина заслужаваше да спечели за: "Скайфол". Колкото и великолепни да са колаборациите на Дийкинс с братята Коен, неговата работа по филма за Джеймс Бонд донесе свежо и красиво излъчване на позавехналия франчайз.
Да, тази Даян Уорън – авторката на песни, която получава първата си номинация още през 1988-а за "Nothing's Gonna Stop Us Now" на Starship. Оттогава насам тя редовно получава номинации, включително и тазгодишната за колаборацията й с рапъра Common за песента "Stand Up For Something". Някой ден ще вземе и да спечели, нали? Може би дори по случайност...
Наистина заслужаваше да спечели за: "I don't wanna miss a thing" на Aerosmith. Незабравимата балада беше хит и до ден днешен се асоциира с филма "Армагедон" от който е. Това е личният магнум опус на Уорън, но и това не й донесе статуетката.
Един не особено весел факт: Андерсън тази година получи своите седма и осма номинации за "Оскар" и едва втората за "Най-добър режисьор". "Буги нощи"? "Магнолия"? "Вроден порок"? Номиниран е и за трите филма, но само в категориите за най-добър оригинален или адаптиран сценарий. Тази година също няма почти никакви шансове да спечели при наличието на масово хваления "Формата на водата" на Гийермо дел Торо, сочен за фаворит. Но помнете: някой ден Пол Томас Андерсън ще спечели и справедливостта ще възтържествува!
Наистина заслужаваше да спечели за: "Ще се лее кръв". 2008-а не беше годината на Андерсън, чиито филм беше избутан в три категории от "Няма място за старите кучета" на братята Коен. Въпреки това неговата епична история за нефтен магнат е сред най-добрите примери за добро американско кино.
Още по-странно от това, че Андерсън не е печелил "Оскар" за най-добър режисьор е, че Нолан допреди тази година никога не е бил номиниран в тази категория. Той все пак стои зад някои от най-обичаните блокбъстъри за последното десетилетие. Но подобно на Стивън Спилбърг през 70-те и 80-те години, Академията сякаш мисли, че въодушевените ревюта и рекордите в бокс-офиса са напълно достатъчни за всеки популярен режисьор. И тук ситуацията е като с Андерсън – Нолан едва ли ще успее да победи дел Торо, но неговият зрелищен "Дюнкерк" може да бъде изненадващ победител в категорията за най-добър филм.
Наистина заслужаваше да спечели за: "Генезис" (Inception). Кой, освен Нолан, може да изкара 800 милиона долара в световен мащаб със сложно структуриран и философски провокативен научнофантастичен трилър? И защо Академията не оцени какво невероятно постижение беше това?
Режисьорът тази година се озовава в непозната територия, номиниран само за сценарий. Неговата адаптация на чувствения роман на Андре Акиман обаче е напълно в традицията на предходните му работи – богата емоция на елегантен фон. Има добра възможност филмът да донесе златната статуетка на почти 90-годишния Айвъри.
Наистина заслужаваше да спечели за: "Остатъкът от деня". С годините адаптацията на романа на Казуо Ишигуро за затворен британски иконом става все по-добра.
Кой през 80-те би могъл да си помисли, че след ролята на празноглавец в "Бар Наздраве" Харелсън ще успее да изгради филмова кариера, достойна за печелене на награди? Неговите силни изпълнения са налице в ролите, за които е номиниран за "Оскар" - от обичащия цинизми предприемач в "Народа срещу Лари Флинт", през изтощен военен във "Вестоносецът" до умиращ шериф в "3 билборда". Очертава се тази година да загуби от Сам Рокуел, номиниран за същия филм, но и мигът на Харелсън ще дойде някой ден.
Наистина заслужаваше да спечели за: "Белите не могат да скачат". Баскетболната комедия е един от най-забавните спортни филми, създавани някога, а Харелсън е страхотен в него. Разбираемо обаче нито той, нито филмът бяха номинирани за "Оскар".
Дефо, един от най-чудатите актьори за последните 30 години, може най-накрая да се добере до златна статуетка през 2018-а. Той е единственият номиниран от екипа на филм, който според някои беше ограбен от заслужена номинация за "Най-добър филм". Очакваният победител в категорията за поддържаща мъжка роля е Сам Рокуел за "3 билборда", но ако има някаква справедливост, Дефо трябва да получи "Оскар"-а за една от най-великите си роли - тази на милосърдния мениджър на евтин мотел в Орландо. Той, разбира се, трябваше да спечели още при първата си номинация през 1987 г. за ролята си във "Взвод" или при втората – през 2001-а за филма "Сянката на вампира".
Наистина заслужаваше да спечели за: "Антихрист". Напрегнатият мрачен хорър на Ларс фон Триер беше твърде различен, за да получи признанието на Академията. Въпреки това Дефо заслужаваше най-малкото номинация за перфектното си превъплъщение в терапевт, опитващ се да помогне на скърбящата си съпруга.
Единствената номинация на Джеймс досега беше за монтаж за филма му "Hoop Dreams", който така и не попада в Топ 5 за документални филми през 1995-а. Тази година разказът му за малка банка, която плаща за греховете на Уолстрийт, успя да получи номинация, но има малки шансове за успех.
Наистина заслужаваше да спечели за: "Hoop Dreams". Нещо, което и Академията знаеше по това време.
Сякаш Академията има някакъв проблем с хората, които са работили с братята Коен. Освен че е композирал музиката за филми като "Проходът на Милър" и "Непреклонните", Бъруел е работил и по "Каръл" на Тод Хейнс, "Аномалиса" на Чарли Кауфман и три от общо петте филма от поредицата "Здрач". Тази година отново ще е изправен пред сериозна конкуренция, но определено е заслужил една златна статуетка.
Наистина трябваше да спечели за: "Фарго". Той дори не получи номинация за филма, чиято музика беше толкова запомняща се, че едноименният сериал само с няколко ноти от нея успява да пресъздаде същото усещане в зрителя.
