Сърдитко Петко все за нещо ще намери да се начумери, пише Чичо Стоян. Народът мъдро е допълнил, че на сърдитко Петко все му е празна торбата. И така народното творчество чудесно е обобщило състоянието, в което пребивава българският туристически бранш от години.
И преди коронавируса, и след отшумяването му индустрията все намира оправдания защо така и не достига онзи апогей, за който горещо мечтае.
Ето, дори и Giro D'Italia се оказа трън в нежната пета на българския туризъм според туристическия експерт Велислав Танчев.
Като същи сърдитко Петко, Танчев се възмути, че милионите, инвестирани в състезанието, можеше да бъдат налети в Черноморието. Изказването само по себе си не заслужава анализ и по-задълбочено внимание, но то е поредният тревожен знак, че хотелиерите в България упорито отказват да намерят вина вътре в себе си.
Те безпогрешно усещат, че страната ни може да е много по-хитова дестинация, която да мами родни и чуждестранни туристи с всичко - планина, море, история, храна, природа.
И пак безпогрешно виждат, че туризмът ни буксува и хем не страда от липса на клиенти, хем не е това, което се очаква от него. Виждат и че южните ни съседки ни бият с "много на нула", само че вместо да анализират защо търпят тъжното поражение, непрекъснато си намират друго оправдание.
А от всичките извинения, само пандемията беше напълно оправдано такова. Понеже проблемът не е "джирото", недостатъчната реклама на България или пък липса на държавна помощ.
Проблемът от години е компромисното обслужване, неадекватното съотношение между цена и качество и железният принцип "Ден година храни".
Пиша го като потребител, който напук на посоченото, години наред вече предпочита българското Черноморие и вижда недъзите в бранша.
Всяко лято виждам с очите си "треските за дялане" под формата на сърдит персонал, муден сервиз и кулинария, която се люшка между "Отличен 6" и "Слаб 2". Не се изискват сизифовски усилия положението да се подобри, особено ако времето за подобрението не се губи в оплаквания.
Молбите за повече реклама или повече държавни пари с лекота биха могли да бъдат заместени от реална работа върху обслужването, кухнята, хигиената и гостоприемството.
Безконечните интервюта по медиите какъв ще е сезонът и дали няма да е рекордно слаб са излишни за сметка на упорит труд по наболели проблеми, за които туристите се оплакват от години - алчност, липса на приятни екстри като безплатен хляб и вода, опити клиентът да бъде "цакан" с пари за какво ли не.
Така че, скъпи хотелиери, не търсете вина в Giro D'Italia или Tour de France например. Крайно време е да я потърсите в себе си.
Понеже заради вас България, иначе красива и примамлива, не застава достойно на туристическата карта. А на сърдитко Петко винаги ще му е празна торбата, ако не промени начумерената си физиономия.
