Близо две седмици минаха, откакто "Продължаваме промяната" (ПП) демонстративно "скъса" коалицията си с "Демократична България" (ДБ) и се отцепи в своя парламентарна група, но въпреки това драмата около казуса продължава - поне в средите на бившите партньори.
Може и да имаше уверения, че двете формации ще продължат да работят заедно по ключови теми и ще се явяват заедно на предстоящите избори за президент и на частичните местни, но въпреки това очевидно горчилката е останала и от двете страни.
Особено явно това се усети от съпредседателя на "Да, България", част от ДБ, който в свое интервю за bTV определи като "перверзия" поведението на доскорошните си партньори, което според него може да се опише като "дай да се разделим, за да се обединим".
Тъй като паралелите с романтична връзка тук и без това са силни, спокойно можем да приложим един стар принцип - не говори лошо за бившите си, за да запазиш собственото си достойнство.
В някакъв момент си избрал да бъдеш с този човек, след това нещата са пропаднали. Случва се. Говорейки гадости за бившите си, сякаш плюеш на собствения си избор. Така че независимо колко си наранен, винаги подхождай с идеята, че в един момент си избрал да бъдеш с този човек.
Или с този коалиционен партньор в случая.
Разбира се, този принцип много често не се спазва - както в личния живот, така и в политиката. Особено в политиката...
Дали беше глупаво решение ПП да се отделят от коалицията и да си се обособят в собствена група, ще видим тепърва.
Опитът до момента показва, че когато градските демократи се делят, най-често се впускат във взаимна конфронтация и от това губят. Ще видим дали и сега ще се повтори този принцип, познат ни още от времената на "Реформаторския блок", а преди това и СДС-ДСБ.
ДБ вече ясно изразиха мнението си по въпроса - за тях това е глупав, непрагматичен ход, който ще отслаби позициите и на двете части от вече бившата коалиция и ще отблъсне избиратели.
И това е повече от достатъчно да се говори по темата. Оттам нататък вече започва все повече и повече да прилича на досадно свръхфокусиране върху свършен факт.
Както в ПП, така и в ДБ трябва много ясно да разберат, че последното, което избирателите искат да гледат, са обсебвания около вътрешните им драми.
А такива беше пределно ясно, че има - сякаш не си спомняме, че в предното Народно събрание двете половини от коалицията даваха отделни брифинги в кулоарите и цялостно се държаха, сякаш нямат много общо помежду си.
Да, категорично, раздялата след изборите (особено при този резултат) ги накара да изглеждат слаби и неадекватни - от претенцията за общо 121 депутати да стигнат до делене на малки парченца.
Още повече на фона на драмата дали Манол Пейков ще влезе в НС, която избухна извън пропорции, пораждайки след себе си тежки взаимни обвинения и размахване на пръст.
Да, ПП имат рационални мотиви за решението си, но общото впечатление, което остана, е, че в случая имаме две отделни групи, които не могат да се търпят една друга.
А и да не говорим, че когато си оглавил едни наистина големи антиправителствени протести, след това си поискал от избирателите да ти дадат мнозинство в следващия парламент, а накрая гласуването вземе, че даде пълното мнозинство на друг... очевидно има нужда от някаква промяна.
Явно няма да е в подаване на лидерски оставки (това вече се случва все по- и по-рядко), тогава да е по друг начин - с раздяла.
Дори и това разцепване в общия план да се окаже грешно решение, то вече е взето. Асен Василев и ПП обявиха какво са преценили, парламентарните групи са две.
Сега ДБ или могат да приемат нещата с достойнство и да започнат да "откриват себе си" след раздялата, или да продължат да коментират отново и отново темата, като огорчено бивше гадже.
За разлика от ситуацията с бившите гаджета обаче, партиите се борят за подкрепа от избирателите. И повярвате ми, никой не обича да гласува за мрънкалници.
България навлиза в много сериозен и проблематичен момент от развитието си, в който корабът вече има ясен и отчетлив капитан. "Прогресивна България" на Румен Радев беше избрана категорично на вота.
За партиите от опозицията остава или да реагират на дневния ред, който ПБ налага и да скачат срещу него, или да се фокусират върху собствената си визия кое е важно и кои са правилните решения.
И именно там трябва да пада центъра в комуникационните им стратегии. А не оплаквания от бивши коалиционни партньори.
