На пръв поглед Сю Ан е точно като онези стари моми, които не ни даваха топката, когато падне в техния двор и чак след много молби, мръщене и обещания, че "само този път" ни я мятаха така, сякаш хвърлят гюле на Олимпиада.
Сравнението описва достатъчно добре изходната позиция в психологическия хорър "Мамчето" (Ма), който ще се появи по кината у нас на 31 май (петък).
Група приятели живеят в тихо градче някъде в Охайо. Поради липса на алтернативи единственото развлечение на младата компания е да се налива с алкохол край развалините на изоставена сграда накрая на града. И да се подиграват на "слабаците" в училище. Проблемът е, че нямат право да си купуват и да пият алкохол. Тогава на помощ идва милата Ан Сю, която след дълго увещаване се съгласява да купи алкохол на компанията. А за да не им се случи нещо лошо навън, им предлага и бонус - да купонясват в собственото й мазе.
Постепенно компанията набъбва и става редовен абонат за мазето на Сю Ан. Тя на свой ред освен с младежи, които й обръщат внимание и напомняния за младежките години, се сдобива със сладък нов прякор - Мамчето. Това, за което младите не знаят, е че Мамчето е като стара изсъхнала клечка кибрит... Трябва й много малко, за да се запали и да изгори всичко около себе си.
Продуцентът на "Бягай!", "Черен в клана" и "Камшичен удар" Джейсън Блум застава зад хоръра, режисиран от номинирания за "Оскар" режисьор Тейт Тейлър ("Южнячки"). А Тейлър довежда със себе си и най-ценния елемент от филма - актрисата в главна роля и носителка на "Оскар" (за "Южнячки") Октавия Спенсър.
Въпреки този стабилен екип, присъствието на Октавия Спенсър остава най-добрата част от лентата. Нейна е главната заслуга филмът да не пропадне в бездната на многото американски хоръри, които разказват за младежи, купони, училищни травми и самотни психопати. Октавия Спенсър е и причината, заради която си струва да отделите време за този филм.
Заглавието не успява да достигне нивото, което са показвали както Тейлър като режисьор, така и Блум като продуцент (с "Камшичен удар" и "Черен в клана"). В известен смисъл е тъжно, че "Мамчето" е поредният хорър с интересна, но недоразвита идея. В сценария на Скоти Ландис и Тейт Тейлър се акцентира на вътрешният свят на Ан Сю и това, което я е довело до желанието да убива. Другият му плюс е свеждането до минимум на зрелищни сцени с падащи по пода органи и течаща кръв. А ключът към историята се подава на части, така че накрая все пак да остане елементът на изненадата, основен за всички хоръри.
Въпреки предимствата, филмът среща един основен проблем и той е провалът в развръзката. Също както при "Бягай!", и тук нещата се случват, без да е ясно как се стига дотам. Някак си нещо се случва, някак си някой решава да направи нещо, някак си нещо случило се преди години дава отражение едва сега. Всичко това смъква нивото на филма. А той още в основата си има потенциал за лесно пропадане заради преупотребявания сюжетен модел с преливащи от хормони младежи, партита и клопка от психопат убиец. В случая най-разочароващ е финалът, който е лишен от логика. Зрителят остава с впечатление, че екипът е имал неотложна работа при снимките и го е направил просто, за да не остане филмът без финал.
Всички тези минуси обаче са компенсирани донякъде от Октавия Спенсър.
В този случай тя е доказателство, че добрият актьор може да направи от слабия сценарий приемлив филм. С харизмата си и таланта си, актрисата превръща своя персонаж в пълнокръвен образ - придава харакатер на движенията, на речта, дори на мимиките. Най-големият й успех е в нюансирането на Мамчето - тя е богата палитра от биография, емоции, белези и се превръща в случай, който би впечатлил специалистите по криминална психология. Другото добро попадение в лентата е Люк Еванс, който играе баща на едно от момчетата и съученик на Мамчето от гимназията. Останалият актьорски състав няма екранното време и възможността да се открои.
Очевидно е, че "Мамчето" залага на актрисата в главната роля и това му се отплаща донякъде. Филмът определено няма да се нареди сред силните представители на хорър жанра, още по-малко сред добрите филми на годината. Въпреки това, на фона на повечето хорър филми, които се появиха в последните години, си струва да му бъде отделен час и половина. Току-виж лошите гимназисти научат някой друг урок за сближаването с непознати, а пък възрастните спрат да обвиняват младежите за собствените си проблеми.
Премиерата на "Мамчето" е на 31 май.
