Пет от най-добрите и пет от най-слабите филми на Том Круз

Webcafe 17.06.2017, 10:58

Снимка: Forum Film

Застрашена ли е кариерата на Круз - една от най-успешните мегазвезди в цялата история на Холивуд? Вижте в галерията най-добрите и най-лошите му роли

ДОБРИТЕ

„Широко затворени очи"
Том Круз доставя зряло и сдържано изпълнение в хипнотичната психо-сексуална епопея „Широко затворени очи". Това е последният филм на великия визионер Стенли Кубрик, който режисира тогавашното първо семейство на Холивуд - Круз и Кидман - в образите на двойка от високата средна класа на Ню Йорк с. Известно време след премиерата на филма, сниман за рекордно дълго време, Том и Никол се разделят.
В „Широко затворени очи" Том Круз е чудесен в ролята на мъж, разяждан от ревност и потопен в света на покварени плътски фантазии. Логиката на еротичния сън е преплетена с естетиката на мистерията и криминалния трилър, а сцената с оргията в имението с маскираните заплашителни фигури и голите супермодели е модерна кино класика.

„Магнолия"
Круз предлага изключителна поддържаща роля, донесла му трета номинация за „Оскар" в монументалната тричасова мозайка на Пол Томас Андерсън „Магнолия". Колекцията от персонажи е богата и материализирана от възможно най-качествените актьори в англоезичния свят. В тази свирепа конкуренция Круз успява да абсорбира вниманието с образа на професионален лектор на тема „как да свалим мацка бързо и безболезнено", който крие дълбоки психологически травми под лъскавата опаковка на рафиниран алфа-мъжкар.
Круз се справя чудесно с емоционалните флуктуации, които ролята изисква - от самодоволна демонстрация на его и сексуален успех, до разрив и капитулация пред лицето на страданието.

„Роден на 4-и юли"
Антивоенната драма, вдъхновена от действителни събития, „Роден на 4-и юли" носи на Том Круз неговата първа номинация за „Оскар" за главна мъжка роля. И съвсем заслужено. Драматичната трансформация на централния персонаж е впечатляваща - от олицетворение на идеята за „златното американско момче", през огорчен инвалид и ветеран от войната във Виетнам, до страстен активист за прекратяване на кампанията на американската армия в Югоизточна Азия. Филмът е режисиран от Оливър Стоун и съвсем очаквано е наблъскан с ляво-либерална пропаганда и тежък патос, но изпълнението е безупречно, а Круз се доказва като истински драматичен актьор.

„Мисията невъзможна"
Говорим само за оригинала от средата на 90-те години на миналия век с режисьор Браян Де Палма. Последвалите продължения притежават колосални пробойни както във формата, така и в съдържанието. Но пък са страшно успешни и поддържат кариерата на Круз във „висшата лига" на индустрията. Дори в момента се снима шестата част от шпионския екшън франчайз. Първият филм си остава чисто качество и златен стандарт в жанра - виртуозно композирани кадри, майсторски монтаж, великолепен усет за изграждане на съспенс и страхотен актьорски екип, предвождан от мистър Круз.

„Тропическа буря"
Военната пародия, режисирана от Бен Стилър не е особено качествено кино, но Том Круз е титаничен и успява да „открадне шоуто" с най-шантавия персонаж, който някога е правил. Тук Круз е Лес Гросман - богат магнат с интереси в множество търговски начинания и най-вулгарния речник под слънцето. Лес е заплашителна фигура - дебел, плешив, с очила, абсурдно едри и крайно космати ръце. Той обича да унижава всички - от своите подчинени, през холивудски звезди, до някакви азиатски терористи. Харесва и хип-хоп, което допълва абсурдния пакет. Круз е неузнаваем под килограми протези и художествен грим, а ролята вече е част от световната поп-културна съкровищница.

ЛОШИТЕ

„Дни на грохот"
В края на 80-те години на миналия век, на крилете на страхотното представяне на авиационния хит „Топ Гън", продуцентите Джери Брукхаймър и Дон Симпсън, режисьорът Тони Скот и младата мегазвездата Том Круз се събират отново в опит да дублират монументалния комерсиален успех с автомобилното зрелище „Дни на грохот".
Всичко, което се беше получило в „Топ Гън", дава на късо тук. Състезателният екшън е голям творчески провал, но в крайна сметка не успява да забави свръхскоростното развитие на Круз. Филмът просто остава едно от професионалните петна във визитката на актьора.

„Коктейл"
Не е ясно какво са си мислели създателите на „Коктайл", когато са планирали проекта. Какво ги е накарало да смятат, че филм за лишения от смисъл, субстанция и драматизъм възход на нахъсан, но интелектуално предизвикан барман, ще може да се превърне в качествен хит. По това време младият Круз е смятан за непогрешима гаранция за привличане на публика, но дори и той не може да спаси тази творческа катастрофа.
Опитът да се имитира структурата на „Цветън на парите" - по-ранен хит на Скорсезе с Круз - е обречен. Резултатът е един от най-слабите филми с Круз.

„Офицери и пешки"
„Офицери и пешки" е един от по-късните провали на Круз. Филмът е тегава политическа драма с огромни амбиции и твърде малко интересен материал. Том играе самодоволен републикански сенатор, който си мисли, че е излязъл със стратегия за побеждаването на талибаните в Афганистан. Персонажът има навика да дърпа дълги речи за важната международна роля на САЩ и за същността на разузнавателните служби.
Участието на Мерил Стрийп не помага нито на Круз, нито на филма. Потънал в евтин морализаторски патос и предвидими политически залитания, „Офицери и пешки" е не толкова дразнеш, колкото лесно забравим.

„Джак Рийчър"
Не му се получи на Круз да се преобрази в порядъчно успешния литературен персонаж Джак Рийчър в тази посредствена едноименна екранизация по Лий Чайлд. „Джак Рийчър" няма достатъчно остри и силни драматургични зъби, кънти на кухо, диалогът е сглобен и доставен без въображение и размах, а Круз е болезнено неподходящ за ролята на Рийчър. Чисто физически той няма абсолютно нищо общо с литературния първообраз и това стана повод за протестни викове из виртуалното порстранство, произведени от верните фенове на книгите на Чайлд.
Филмът дори получи продължение, което очаквано се представи по-лошо от оригинала. Дори вкарването на маниакалния режисьор и ексцентрик Вернер Херцог в актьорско амплоа не можа да извади „Джак Рийчър" от блатото.

„Рок завинаги"
С дълга рокаджийска грива, сценичен грим, татуировки по вечно разгърдения торс и китара в ръце, Том Круз никога не е изглеждал чак толкова нелепо. „Рок завинаги" е епичен провал и автентична боксофис катастрофа. Направо е чудно как тази идея е успяла да извърви пътя до игрален филм, че и с Том Круз в една от ключовите роли.
Круз играе пристрастен към лекия живот рок жребец, който се влюбва в журналистка, а сценарият се разгръща на екрана по-абсурдно дори от доктрините на сциентологията. „Рок завинаги" никога не трябваше да бъде правен.

Дни преди да навърши 55 години, Том Круз има съмнителната чест да бъде лицето на суперпродукцията „Мумията" - начало на амбициозен опит за възраждане на богатия каталог от екранни чудовища на студиото „Юнивърсъл".

Филмът беше свирепо содомизиран от професионалната критика и тръгна отчайващо в американския боксофис. Застрашена ли е кариерата на Круз - една от най-успешните мегазвезди в цялата история на Холивуд? Твърде рано е за апокалиптични прогнози.

Том Круз има достатъчно силен нюх за добри проекти, но понякога стъпва накриво.

Припомнете си пет от най-добрите му филми и пет от най-лошите.