Подценените роли на най-добрите

Големият Лебовски 02.04.2015, 19:04

Робърт Де Ниро в "Кралят на комедията"

Легендарната колаборация между Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро насели културната съкровищница на западната цивилизация с образите на Джони Бой от "Опасни улици", Травис Бикъл от "Шофьор на Такси", Джейк Ла Мота от "Разяреният Бик", Джими Конуей от "Добри момчета", Макс Кейди от "Нос Страх", Ейс Ротстийн от "Казино"...

В тяхната сянка и като цяло извън радара на широката публика остана подцененият шедьовър "Кралят на комедията". Скорсезе казва, че именно в този негов филм Де Ниро прави най-добрата си роля. Великият актьор е неузнаваем в образа на жалката карикатура Рупърт Пъпкин - ловец на автографи с ментални проблеми, който мечтае да стане стенд-ъп комик, но има възможно най-лошите идеи за осъществяването на съкровения си блян.

Пъпкин е истинско актьорско откровение на Робърт Де Ниро - нюансиран, трогателен, отблъскващ, забавен, убедителен, автентичен. Персонажът и филмът функционират като сатира и критика на медийната експлотация на културата на знаменитостите и крайностите, до които достига обожествяването на известните.

Черната комедия на Скорсезе е забележително подценен шедьовър, а Рупърт Пъпкин на Де Ниро е кралят на изпълненията, които заслужават много повече внимание.

Джони Деп в "Развратникът"

Звездата на Деп се сви след серия от брутални провали като "Тъмни сенки", "Самотният рейнджър", "Превъзходство" и ужасния "Мордекай". Покрай комерсиалната щампа от "Карибски пирати" и изтърканите ексцентричности под режисурата на любимия му Тим Бъртън, Джони Деп даде повод на публиката да забрави колко добър актьор е всъщност.

Последното неопровержимо доказателство за нюансите и диапазона от емоции, които Джони владее е изпълнението му в британската костюмна драма от 2004-а "Развратникът" („костюмната драма” е филмов жанр, в който се пресъздава конкретен исторически период, бел. ред.). Тук Джони играе аристократичният пияница и поет Джон Уилмот (1647-1680), нахлул в историята като една от най-остроумните и развратни фигури от двора на Чарлз II в Англия.

Деп създава самоотвержен, смел и разголен портрет на пропадащ хедонист, който предизвиква едновременно вдъхновение и отвращение. Филмът съдържа няколко страхотни монолога, които ще изтрият лошия вкус, оставен от комерсиалните провали на Джони в последното десетилетие.

Брад Пит в Killing Them Softly

Престъпно подценена творба от режисьора на брилянтния уестърн "Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд" Андрю Доминик. В Killing Them Softly Доминик отново работи с мегазвездата Брад Пит, който е и продуцент. Филмът е криминална алегория на финансовия колапс от 2008-а, разиграна като крими трилър.

Драматургичната структура напомня за мрачна гонитба на котка и мишка. Хищникът е отслабеният, зле организиран, но все пак могъщ престъпен синдикат, а жертвите са дребни, жалки бандити, които нямат шанс за оцеляване в суровата среда. Пит играе ролята на наемника на мафията Джаки Кугън, който е представен като почти митична фигура на баланса в свят на хаос и случайни грешки. Персонажът е стилен, носител на добре калкулирана смърт, лишена от емоции.

Killing Them Softly е разкошно написано, заснето и монтирано произведение с богата символика, храна за размисъл и здравословни дози черен хумор. Брад Пит доставя перфектно изпълнение, което - както и целият филм - заслужаваше много повече внимание. Сцените с диалог между него и персонажа на покойния Джеймс Гандолфини са пример за безупречно кино и върховни актьорски постижения.

Никълъс Кейдж в "Лошият лейтенант"

Днес носителят на "Оскар" Никълъс Кейдж е глобална шега и е по-известен като комедиен meme, отколкото като класен актьор, но през 90-те владееше колективното въображение на киноманите със серия могъщи изпълнения. Последната му истински добра игра е в изключително подценената черна комедия на Вернер Херцог "Лошият лейтенант", вдъхновена от едноименния шедьовър на Абел Ферара от 1992-а с Харви Кайтел в главната роля.

Ферара прокле екипа на новия филм, а много зрители реагираха студено на радикално различната трактовка на тази мрачна история за пропадането на едно корумпирано ченге. "Лошият лейтенант" от 1992-ра е тежка, безнадеждна нюйоркска драма, в която Харви Кайтел прави една от най-откровените и брутални роли в историята на американското кино, а версията на Херцог от 2009-а е палава сюрреалистична комедия в опустошения от урагана "Катрина" Ню Орлиънс. Тук е последният път, в който пословичното преиграване на Кейдж работи.

Персонажът му е аморален, агресивен, изкривен от стари травми и наркотици служител на закона, който има навика да стреля по "душите" на вече убити гангстери след като се е надрусал с крек, взирайки се в преминаващите по пода игуани.

Тони Шалуб в "Бартън финк" и The Man Who Wasn't There Широката публика познава Тони Шалуб като телевизионната звезда от изключително успешния криминално-комедиен сериал "Монк". Тони прави толкова убедителен портрет на гениален, но патологично невротичен детектив, че в пика на популярността на сериала в средата на миналото десетилетие милиони зрители трудно правеха разлика между образ и актьор. Шалуб обаче е много по-интересен в две изпълнения, които повечето хора са пропуснали или, уви, не помнят. В "Бартън Финк" и The Man Who Wasn't There Тони играе съответно егоистичен холивудски циник и манипулативен, алчен адвокат.

И двата филма са режисирани от братя Коен, а великолепният Шалуб предлага невероятно вкусна актьорска мръвка и висш пилотаж в изграждането на многопластови и очарователно отблъскващи мерзавци. Отрицателните му роли в двете заглавия са с класи над тв хита, който го направи глобална звезда и заслужват да бъдат гледани многократно.

Всеки може да изброи най-популярните роли на съвременните метазвезди.

Много от прочутите актьори са дефинирали целите си кариери през едно или две иконични изпълнения и ще бъдат свързвани винаги с тях. Но някои от най-разпознаваемите екранни лица "крият" малко известни бижута във филмографиите си.

Предлагаме ви селекция от престъпно подценени роли на петима от най-известните актьори в света.