На Никълъс Кейдж сигурно му е писнало от кражби.
Въпреки успешната му холивудска кариера, актьорът няма особен късмет, що се отнася до някои от филмовите му проекти. Откраднати, унищожени, спрени от екран - продукциите с негово участие често не стигат до зрителя безпроблемно.
Най-пресният случай е от юли 2026 г., когато филм с негово участие ненадейно изчезна от бюрото на Netflix и въвлече стрийминг платформата в дело за 105 милиона долара.
Шпионският трилър "Fortitude", който разказва историята на сръбски агент от Втората световна война, бил предоставен на компанията за предварителна прожекция и евентуално закупуване. Продуцентите им се доверяват, като им дават некриптиран цифров кинопакет с филма с уговорката файловете да бъдат изтрити след прожекцията, пише Deadline.
Голяма грешка.
На 25 юни ръководител от стрийминг гиганта изпраща имейл, с който уведомява продуцентите, че през изминалата седмица някой е откраднал значителен брой дискове от офиса им. Според исковата молба Netflix е знаел за липсата на файла в продължение на цяла седмица, без да уведоми ищците.
Докато от платформата са уверени, че дискът ще бъде продаден за скрап поради липса на ключ за достъп, продуцентите подчертават, че Netflix добре са знаели, че съдържанието не е криптирано и все още има риск да бъде копирано и разпространено.
Стрийминг компанията отказва да сътрудничи с Полицейското управление на Лос Анджелис и предприема частно разследване по случая.
За Никълъс Кейдж това за жалост не е първият случай, в който се сблъсква с подобно посегателство.
През 2014 г. той е в центъра на скандал покрай филма "Умираща светлина" - един от най-ярките примери за неправомерна студийна намеса в постпродукцията.
Продуцентите от Grindstone Entertainment Group и Lionsgate буквално конфискуват заснетия материал от режисьора и сценарист Пол Шредър ("Шофьор на такси") и го премонтират зад гърба му, за да отговорят на изискванията на финансистите.
Оригиналната идея на Шредър е била зрителят да вижда света през очите на главния герой, който страда от деменция. Героят е сниман в изкривени ъгли и нетрадиционни цветове - арт елементи, които студиото отхвърля, за да направи филма по-комерсиален.
Договорите на Пол Шредър, Никълъс Кейдж, Антон Йелчин и изпълнителния продуцент Николас Виндинг Рефн включват клауза за "недискредитиране", която им забранява да говорят лошо за филма под заплаха от съд. За да заобиколят това, те публикуват снимка в социалните мрежи, на която носят тениски с отпечатан въпросния текст от договора, с което публично се разграничават от официалната премиера.
Пол Шредър не се примирява с кражбата на труда си и въпреки че няма легален достъп до заснетия материал, намира начин да предаде своята визия на зрителя, използвайки пиратски копия.
През 2017 г. той създава изцяло нов филм под заглавието "Dark", пише IndieWire.
Тъй като правата върху филма все още са собственост на студиото, режисьорът няма право да продава или разпространява търговски своята версия. Затова той дарява филма на филмовия архив на Калифорнийския университет и го споделя в платформите за свободно споделяне, за да може публиката да види всичко, което студиото е ограбило от лентата.
За разлика от Шредър, през 1998 г. режисьорът Тим Бъртън се примирява с отказа на Warner Bros. да режисира Никълъс Кейдж в своя версия на "Супермен" - "Superman Lives".
Продукцията е отменена в напреднал етап на предпродукция, като за нея са похарчени над 30 милиона долара, пише The Hollywood Reporter.
Продуцентът Джон Питърс налага абсурдни условия на сценаристите. Той настоява Супермен да не носи емблематичния си червен и син костюм, да не може да лети и да се бие с гигантски паяк.
Когато Тим Бъртън поема режисурата, той отхвърля сценария на Кевин Смит и наема нови сценаристи, за да създаде типично мрачен, ексцентричен и психологически дълбок филм. Разривът между визията на Бъртън, комерсиалните цели на студиото и идеите на Питърс създава пълен хаос.
През 1997-1998 г. студиото претърпява поредица от тежки боксофис провали. Уплашени от огромния бюджет на "Superman Lives", шефовете на студиото решават да спрат проекта седмици преди началото на снимките.
Никълъс Кейдж е бил изключително ентусиазиран за ролята и е искал да преобърне представата за героя. Вместо класическия, перфектен Кларк Кент, неговият Супермен е трябвало да бъде аутсайдер, извънземно, изолирано сред хората.
Години наред единственото доказателство за филма са изтекли снимки от пробите на Кейдж с дълга коса и светещ, биомеханичен костюм.
Въпреки че Warner Bros. унищожава проекта през 1998 г., Никълъс Кейдж най-накрая получава шанс да изиграе своя Супермен 25 години по-късно. Във филма "Светкавицата" той се появява в кратка, компютърно генерирана сцена, където неговата версия на Супермен се бие именно с гигантския паяк, за който Джон Питърс е настоявал през 90-те години.
