Предишната лента на Алехандро Гонзалес Иняриту - наградената с "Оскар" комедия за нарцистични актьори "Бърдмен", беше енергична, дезориентираща и откровено изтощителна.
Представете си какво може същият режисьор да направи с брутален уестърн за заселник, преживял сблъсък с мечка, който броди стотици километри през убийствено сурова природа, докато избягва отмъстителни местни жители и жестоки войници.
Не е изненадващо, че "Възвръщенецът" (който в кината у нас идва със заглавието "Завръщане") получи три основни награди на "Златните глобуси".
Сценарият е основан на история за приключенията на истински трапер от XIX век на име Хю Глас и е адаптиран по романа за него от Майкъл Пънк.
Трилърът на Иняриту е толкова напрегнат и потапящ зрителя в събитията, че ви кара да потрепвате, да изтръпвате и да търсите убежище.
Към края си обаче, филмът може и да ви накара да поглеждате редовно часовника си.
Първите минути побират повече физически шок, отколкото повечето филми включват в цялото си съдържание.
Глас (Леонардо ди Каприо) води ловна дружина през отдалечена гора. Внезапно те попадат на засада на племето арикара.
Ловците отчаяно се опитват да се доберат до лодката, която е на река Мисури, докато стрели пронизват въздуха около тях. За жалост повечето трапери са избити - което е предадено чрез ужасяваща, изтънчено хореографирана сцена, която вероятно ще присъства във всеки бъдещ списък на най-добри бойни сцени в киното.
Глас решава, че ще са в безопасност, ако изоставят лодката и поемат пеш до отдалечения лагер.
Войните от племето Арикара обаче не са единствените хищници в региона. Сам в мъгливите гори, Глас насочва пушката си срещу две малки мечета, след което бива нахапан и като цяло обезобразен от вбесената им гигантска майка.
Това е поредната поразяваща сцена.
Иняриту е майстор на изобразяването на жестоки сблъсъци, независимо дали става дума за актьор и критик в "Бърдмен" или за ожесточен бой между кучета в дебюта му от 2000 Amores Perros.
Но тази най-нова комбинация от екшън и компютърна графика прави тези по-ранни конфронтации да изглеждат като епизоди от детската градина.
Глас оцелява след страховития сблъсък с мечката гризли, но буквално на косъм...
Със своите бурни сцени, доказващи човешката издържливост и с превъзходните планински изгледи, "Възвръщенецът" ("Завръщане") е кръстоска между тежките пътешественически филми на Вернер Херцог ("Агире: гневът божи", "Зората на спасението") и духовните мечтания на Терънс Малик ("Новият свят", "Дървото на живота").
И това не е съвпадение.
Виртуозът оператор на филма - Еманюел Любецки, е работил няколко пъти с Малик, а името му се свързва с фундаментални филми като "Децата на хората", "Гравитация" и "Бърдмен", но направо е надминал себе си във "Възвръщенецът" ("Завръщане").
Ако той не получи пореден "Оскар" за операторска работа, който да добави към голямата си колекция, американската киноакадемия заслужава да бъде атакувана от подобна мечка като героя във филма.
След като спечели "Златен глобус", Ди Каприо вече спряган и за "Оскар", въпреки че това основно се дължи на описанията какво е преживял по време на снимките.
Във филма, заснет на открито в Канада и Аржентина при температури под нулата, актьорът пада по снежни склонове, плува в замръзнали реки, пълзи през мъхести гори и забива зъби в суров черен дроб на бизон.
Това е отдадено, свирепо актьорско изпълнение и би било престъпление, ако то не донесе на Ди Каприо "Оскар".
Съвсем отделна тема обаче е до каква степен актьорската му игра демонстрира особен емоционален диапазон.
Слабостта на филма е, че той има най-простия възможен сюжет: един човек върви, после върви още, и накрая върви още.
И въпреки че много неща му се случват, докато крачи напред, нищо не се променя чак толкова.
Глас не прави някакви лични открития, не взема трудни решения по време на пътешествието си. Не му се налага да променя стратегията си. Той почти и не казва нищо. Просто продължава да крачи напред.
Иняриту се опитва да го хуманизира чрез изрази като: "Стига все още да можеш да дишаш, се бориш".
Ди Каприо обаче излъчва гневна решимост от началото до края. Вместо да бъде човек, който предизвиква у вас емоционално асоцииране, Глас прилича на практика на брадат терминатор.
Въпреки предизвикващите страхопочитание сцени и феноменалния екшън, двуизмерният и еднотипен герой ви кара твърде добре да съзнавате вцепеняващата 156-минутна продължителност на филма.
Различните подсюжети не помагат особено: интерлюдиите с племето арикара, раздърпаната ловна дружинка и конкурентната френска ловна група са все излишни добавки към смисления кино-материал.
Единственият реално интригуващ човек във "Възвръщенецът" ("Завръщане") е нервният, оправдаващ действията си Фицджералд на Харди, не на последно място защото той е единственият с някакво чувство за хумор.
Когато той говори за скалпиране, или импровизира със заплахи и спорове, за да постигне своята цел, донякъде чувствате, че един по-многопластов, по-малко предсказуем филм би се концентрирал върху пътешествието на Фицджералд и Бриджър, вместо върху това на Глас.
Реално в този филм имате шанса да се впечатлите от това какво са преживели актьорите, но изобщо няма да се вълнувате толкова за съдбата на героите, които те играят.
