Кратката форма е сред най-трудните, а умението да казваш много с малко средства - сред най-ценните.
Късометражните филми, макар и нетолкова популярни сред масовия кинозрител, са школа, през която минава почти всеки, избрал да се посвети на седмото изкуство - от студента до утвърдения режисьор. Това споделя с нас операторът Крум Родригес, чието име в киносредите няма нужда от представяне. Той е човекът зад камерата на част от добрите български филми от последните години - „Воевода", „Слава", „Безбог", „Виктория", „Цветът на хамелеона", „Подслон" и др.
Крум Родригес е част от журито на конкурса Huawei Smartphone Film Festival, организиран от Huawei и CineLibri. Идеята зад инициативата е да покаже как със смартфон в ръка можем да заснемем филм. Участниците имат на разположение последния модел на бранда, P30 Pro, с който трябва да разкажат своя история във вид на късометражен филм. След предварителна селекция на ниво проект, избраните участници имат близо месец, в който да направят филмите си. Финалът на конкурса е на 23 юли, а освен Крум Родригес, в журито са киножурналистът и влогър Станислава Айви, влогърът Крис Захариев, издателят Жаклин Вагенщайн и Лонгруи Циу - регионален мениджър на Huawei за България и Северна Македония.
Срещаме се с Крум Родригес, за да ни разкаже не само какво трябва да знаят участниците в Huawei Smartphone Film Festival, но и как се плува във водите на неговата професия.
Нараства ли популярността на смартфоните в киноиндустрията като средство за заснемане на филми?
Този конкурс е част от всеобщия прогрес, в който живеем и който ни заобикаля. Разбира се, той е неизбежен и много показателен за това как в последните години технологиите промениха генерално общите ни представи за киното като процес.
Според теб какви са предимствата на смартфона пред професионалната техника?
За мен камерата е просто един инструмент и нищо повече. Много по-важно е кой и как я използва, какво и как казва. Безспорно, съвременните смартфони имат главозамайващи функции и възможности, и какви ще са резултатите от това, тепърва ще научаваме. Единственото им сигурно предимство, за момента, в сравнение с голяма част от скъпата професионална техника, е лесният достъп до тази технология. Днес реално всеки, който пожелае, може да има смартфон, фотоапарат, евтина камера и на практика да заснеме нещо като филм.
Какви са твоите лични критерии към участниците в Huawei Smartphone Film Festival? Какви филми искаш да видиш от тях?
Нямам някакви определени очаквания, защото групата от хора, които се захващат с това е много разнообразна. Има студенти по кино, има такива, които работят в IT компании, и трети, които нямат нищо общо със създаването на кино, за които това е просто едно любопитно занимание. Резултатите със сигурност ще са непредвидими и аз предпочитам вместо да очаквам нещо конкретно, да бъда изненадан.
Какви са основните характеристики на добре заснетия кадър според твоите критерии?
Основните характеристики са зададени векове преди нас. Всички фундаментални естетически принципи могат да се откриват и изучават от примерите, които намираме в живописта и фотографията. Това, което е много по-важно от добре заснетия кадър, обаче, е какво всъщност той разказва, защото основно тук се крият неговите истински качества.
Какво те води в работата - логиката и рационалното или емоцията и интуицията?
Ако трябва да съпоставя двете неща, аз по-скоро спадам към типа емоцинално-интуитивни хора. Не мога да кажа, че съм най-подходящият човек, към когото някой може да се обърне със сложен технически въпрос. Все пак, благодарение на разнообразните ситуации, в които съм попадал през годините, някак си придобих едни минимални технически познания, които да са ми полезни, но продължавам да бъда емоционално-интуитивен в подхода си със сценарии, режисьори и заснемане.
Какви кадри обичаш да снимаш?
Най-интересното в нашата работа е комуникацията. А човекът в тази комуникация е основен елемент. Обичам да снимам истории, в които хората главен двигател на действието. Много са интересни човешките лица. Не съм любител на пейзажен тип кадри.
Преди да се насочиш към снимането на филми, си се занимавал с фотография. Какво те накара да преминеш от едната сфера в другата?
И до този момент не съм успял да си отговоря точно на въпроса - защо всъщност започнах да се занимавам с кино. Никога преди не съм си представял, че някой ден ще се занимавам с кино. Преди фотографията се занимавах с рисуване, което някак логично ме заведе към нея. Затова предполагам, че съществува някаква логика и в това, че фотографията пък ме насочи към киното. В един момент, обаче, осъзнах, че аз няма да стана добър фотограф. Фотографията много често е самотно занимание, както писането и рисуването, а аз винаги съм искал професията ми да е свързана с екипна работа и общуване с различни хора. Пътуване и общуване - няма по-добро място за това от киното. Аз съм повече екипен човек.
Кои са кадрите, които са били най-голямо предизвикателство за заснемане?
Най-трудните кадри се случват в непредвидими моменти. Много често твоите представи не съответстват с реалните обстоятелства, в които можеш да попаднеш. Понякога много елементарни кадри за един зрител, всъщност може да са били крайно трудни за заснемане, както и обратно. В това често се състои и предизвикателството - да направиш така, че зрителят да не си даде сметка за трудностите, които си изпитал при снимане на даден кадър, епизод или филм. А трудни кадри винаги има!
Как поддържаш тонус и успяваш да избягаш от посредствеността?
Вариантът е постоянно да предизвикваш сам себе си. Да се опиташ да не достигаш до момент, в който да решиш, че знаеш всичко, че можеш всичко или пък още по-лошо - че ти е омръзнало да го правиш. И едно от условията това да стане е, когато ти самият си поставяш предизвикателства. Невинаги е лесно, но пък хубавото на екипната работа е че, когато изпаднеш в криза, се явява друг човек, който да вдигне летвата. Такива са любопитните и търсещи режисьори. И това е другото условие, да се заобиколиш с хора, които във всеки един момент могат да те предизвикат.
Обичаш ли рискуваш? Необходим ли е рискът?
Да, той е необходим по същия начин, по който са ти необходими и всички други предизвикателства и стимули. И тях не можеш да ги получиш, ако седиш и чакаш. Да рискуваш много често означава просто да опиташ нещо, което досега не си правил. Това е част от процеса, в който сам поставяш предизвикателства пред себе си и пред работата. Задължително е.
За финал във връзка с конкурса - кои неща би откроил като най-съществени за създаването на един късометражен филм ?
Късометражният филм е интересен в неговия образователен и професионален аспект. Ето, ние сме свидетели как хора без абсолютни никаква подготовка решават да правят късометражни филми. В същото време тази форма е в арсенала на утвърдени професионалисти, които продължават да снимат късометражни филми. По повод конкурса, мисля че участниците трябва да обърнат основно внимание на историите си, на съдържанието, смисъла и структурата, защото така или иначе няма да разполагат с много средства в снимането, както и да знаят, че късометражния филм от една страна е урок по свобода, но в същото време е и урок по дисциплина. С други думи, да се опитат да изразят много, но с малко. Това често е и принцип, от който аз самия се водя.
