Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

10 заглавия, препоръчани от Ингмар Бергман

Вижте мнението на великия режисьор Ингмар Бергман за любимите му филми и за обичани и не толкова обичани колеги- режисьори (цитати)
Вижте мнението на великия режисьор Ингмар Бергман за любимите му филми и за обичани и не толкова обичани колеги- режисьори (цитати)

"Циркът" (Cicus, реж. Чарли Чаплин, 1928)

Всяка година на своя рожден ден – 14 юли, Бергман прожектирал шедьовърa на Чарли Чаплин "Циркът“ пред семейството и приятелите си. Както пише в кино-сайта МОМА.org, Бергман е бил много сложен човек и не винаги е изпитвал "екзистенциалната тъга“, белязала филмите му. Понякога той се смеел искрено на въжеиграча на Чарли, на който му падат панталоните, докато е нападнат от маймуни върху въжето.
"Циркът" (Cicus, реж. Чарли Чаплин, 1928)

Всяка година на своя рожден ден – 14 юли, Бергман прожектирал шедьовърa на Чарли Чаплин "Циркът“ пред семейството и приятелите си. Както пише в кино-сайта МОМА.org, Бергман е бил много сложен човек и не винаги е изпитвал "екзистенциалната тъга“, белязала филмите му. Понякога той се смеел искрено на въжеиграча на Чарли, на който му падат панталоните, докато е нападнат от маймуни върху въжето.

"Ваканцията на г-н Юло" (Mr. Hulot's Holiday, реж. Жак Тати, 1953)

"Гледал съм „Ваканцията на г-н Юло” хиляди пъти. Сядам и чакам да дойде любимата ми част. Има цели изречения, които обожавам, велики моменти или просто детайли..."
"Ваканцията на г-н Юло" (Mr. Hulot's Holiday, реж. Жак Тати, 1953)

"Гледал съм „Ваканцията на г-н Юло” хиляди пъти. Сядам и чакам да дойде любимата ми част. Има цели изречения, които обожавам, велики моменти или просто детайли..."

"Нощта", "Затъмнение" (реж. Микеланджело Антониони, La notte, 1961, Blow-Up, 1966)
"Антониони е създал два шедьовъра и не ви трябва да се занимавате с останалите му филми. Единият е "Затъмнение“, който съм гледал много пъти, а другият е "Нощта", също прекрасен филм, въпреки че е такъв, основно заради участието на младата Жан Моро. В колекцията си имам копие на “Викът" (Il Grido) и това е чудовищно скучен филм. Антониони е концентриран върху отделни картини, без да осъзнава, че филмът е ритъм, движение на картините. Със сигурност има брилянтни моменти в неговите филми, но аз не почувствах нищо в L'Avventura, например. Само безразличие. Никога не съм разбирал защо Антониони е толкова силно аплодиран. И дори мисля, че и музата му Моника Вити беше ужасна актриса.
"Нощта", "Затъмнение" (реж. Микеланджело Антониони, La notte, 1961, Blow-Up, 1966)

"Антониони е създал два шедьовъра и не ви трябва да се занимавате с останалите му филми. Единият е "Затъмнение“, който съм гледал много пъти, а другият е "Нощта", също прекрасен филм, въпреки че е такъв, основно заради участието на младата Жан Моро. В колекцията си имам копие на “Викът" (Il Grido) и това е чудовищно скучен филм. Антониони е концентриран върху отделни картини, без да осъзнава, че филмът е ритъм, движение на картините. Със сигурност има брилянтни моменти в неговите филми, но аз не почувствах нищо в L'Avventura, например. Само безразличие. Никога не съм разбирал защо Антониони е толкова силно аплодиран. И дори мисля, че и музата му Моника Вити беше ужасна актриса.

"Психо" (Psyho, Алфред Хичкок, 1960)

"Мисля, че Хичкок е много техничен. Има нещо в “Психо“, някои моменти... Това е един от най-интересните филми, защото той е трябвало да го направи по много бърз начин, с много примитивни средства. Хичкок е имал малко пари, а лентата говори много за него самия. При това по не особено добър начин. Той е напълно инфантилен и искам да разбера още - всъщност не искам да знам още – за неговото отношение към, или по-скоро, срещу жените..."
"Психо" (Psyho, Алфред Хичкок, 1960)

"Мисля, че Хичкок е много техничен. Има нещо в “Психо“, някои моменти... Това е един от най-интересните филми, защото той е трябвало да го направи по много бърз начин, с много примитивни средства. Хичкок е имал малко пари, а лентата говори много за него самия. При това по не особено добър начин. Той е напълно инфантилен и искам да разбера още - всъщност не искам да знам още – за неговото отношение към, или по-скоро, срещу жените..."

"Пътят", "Сладък живот" (La Strada, 1954, La Dolce Vita, 1960, реж. Федерико Фелини)
"Един път с Фелини трябваше да си сътрудничим и заедно с Куросава всеки трябваше да предложи една любовна история за филм, продуциран от Дино де Лаурентис. Летях до Рим с моя сценарии и прекарахме много време заедно с Фелини в очакване на Куросава, който в крайна сметка не можа да напусне Япония, заради влошеното си здраве, така че проектът се провали. Фелини тъкмо завършваше филма си  Satyricon и аз прекарах много време в студиото, наблюдавайки го как работи. Харесвах го както като режисьор, така и като човек. И все още гледам понякога негови филми като "Пътят" и онзи детски спомен – как се казваше... ах, да, "Амаркорд"!"
"Пътят", "Сладък живот" (La Strada, 1954, La Dolce Vita, 1960, реж. Федерико Фелини)

"Един път с Фелини трябваше да си сътрудничим и заедно с Куросава всеки трябваше да предложи една любовна история за филм, продуциран от Дино де Лаурентис. Летях до Рим с моя сценарии и прекарахме много време заедно с Фелини в очакване на Куросава, който в крайна сметка не можа да напусне Япония, заради влошеното си здраве, така че проектът се провали. Фелини тъкмо завършваше филма си Satyricon и аз прекарах много време в студиото, наблюдавайки го как работи. Харесвах го както като режисьор, така и като човек. И все още гледам понякога негови филми като "Пътят" и онзи детски спомен – как се казваше... ах, да, "Амаркорд"!"

"Андрей Рубльов”, (Андрей Тарковски, 1966)

"Внезапно се озовах застанал на вратата на стая, за която никога не съм имал ключове. Беше стая, в която винаги съм искал да вляза и където той се движеше свободно и с лекота. Почувствах се окуражен и стимулиран: някои беше изразил онова, което винаги съм искал да кажа, а не знаех как. Тарковски за мен е най-великият, човекът, измислил нов език, верен на същността на филмите, които показват живота като отражение, живота като сън..."
"Андрей Рубльов”, (Андрей Тарковски, 1966)

"Внезапно се озовах застанал на вратата на стая, за която никога не съм имал ключове. Беше стая, в която винаги съм искал да вляза и където той се движеше свободно и с лекота. Почувствах се окуражен и стимулиран: някои беше изразил онова, което винаги съм искал да кажа, а не знаех как. Тарковски за мен е най-великият, човекът, измислил нов език, верен на същността на филмите, които показват живота като отражение, живота като сън..."

"Рашомон" (Rashоmon, реж. Акира Куросова, 1950)

“Един френски критик сполучливо написа, че с "Есенна соната“ Бергман прави Бергман. Това е остроумно, но жалко за мен. Обичам и адмирирам режисьора Тарковски и вярвам, че той е един от най-великите на всички времена. Моето възхищение към Фелини е безгранично. Но ето – Куросава никога не би направил "филм на Куросава“...
"Рашомон" (Rashоmon, реж. Акира Куросова, 1950)

“Един френски критик сполучливо написа, че с "Есенна соната“ Бергман прави Бергман. Това е остроумно, но жалко за мен. Обичам и адмирирам режисьора Тарковски и вярвам, че той е един от най-великите на всички времена. Моето възхищение към Фелини е безгранично. Но ето – Куросава никога не би направил "филм на Куросава“...

"Тристана" (Tristana Луис Бунюел, 1970)

"Никога не съм харесвал Бунюел. Той откри много рано, че е възможно да прави хитроумни номера, които го издигнаха до нивото на много специален гении и после започна да повтаря всичките си номера. И винаги получава аплодисменти. А това е човек, който винаги прави филмите единствено и само на Бунюел..."
"Тристана" (Tristana Луис Бунюел, 1970)

"Никога не съм харесвал Бунюел. Той откри много рано, че е възможно да прави хитроумни номера, които го издигнаха до нивото на много специален гении и после започна да повтаря всичките си номера. И винаги получава аплодисменти. А това е човек, който винаги прави филмите единствено и само на Бунюел..."

"Американски прелести" (American Beauty, реж. Сам Мендес 1999), "Магнолия" (Magnolia, реж. Пол Томас Андерсън, 1999)

"Сред работите на днешните режисьори съм силно заинтригуван от Стивън Спилбърг и Скорсезе, и Копола, въпреки че изглежда, че последният е престанал да прави кино... - те всички имат какво да кажат, те имат страст, имат и идеалистично отношение към правенето на кино"... Друг премер за силата на американското кино са "Американски прелести“ и "Магнолия"
"Американски прелести" (American Beauty, реж. Сам Мендес 1999), "Магнолия" (Magnolia, реж. Пол Томас Андерсън, 1999)

"Сред работите на днешните режисьори съм силно заинтригуван от Стивън Спилбърг и Скорсезе, и Копола, въпреки че изглежда, че последният е престанал да прави кино... - те всички имат какво да кажат, те имат страст, имат и идеалистично отношение към правенето на кино"... Друг премер за силата на американското кино са "Американски прелести“ и "Магнолия"

"Трафик“ (Тraffic, реж. Стивън Содърбърг, 2000)

"Трафик на Содърбърг е забележителен!"
"Трафик“ (Тraffic, реж. Стивън Содърбърг, 2000)

"Трафик на Содърбърг е забележителен!"