Всяка година на своя рожден ден – 14 юли, Бергман прожектирал шедьовърa на Чарли Чаплин "Циркът“ пред семейството и приятелите си. Както пише в кино-сайта МОМА.org, Бергман е бил много сложен човек и не винаги е изпитвал "екзистенциалната тъга“, белязала филмите му. Понякога той се смеел искрено на въжеиграча на Чарли, на който му падат панталоните, докато е нападнат от маймуни върху въжето.
"Гледал съм „Ваканцията на г-н Юло” хиляди пъти. Сядам и чакам да дойде любимата ми част. Има цели изречения, които обожавам, велики моменти или просто детайли..."
"Антониони е създал два шедьовъра и не ви трябва да се занимавате с останалите му филми. Единият е "Затъмнение“, който съм гледал много пъти, а другият е "Нощта", също прекрасен филм, въпреки че е такъв, основно заради участието на младата Жан Моро. В колекцията си имам копие на “Викът" (Il Grido) и това е чудовищно скучен филм. Антониони е концентриран върху отделни картини, без да осъзнава, че филмът е ритъм, движение на картините. Със сигурност има брилянтни моменти в неговите филми, но аз не почувствах нищо в L'Avventura, например. Само безразличие. Никога не съм разбирал защо Антониони е толкова силно аплодиран. И дори мисля, че и музата му Моника Вити беше ужасна актриса.
"Мисля, че Хичкок е много техничен. Има нещо в “Психо“, някои моменти... Това е един от най-интересните филми, защото той е трябвало да го направи по много бърз начин, с много примитивни средства. Хичкок е имал малко пари, а лентата говори много за него самия. При това по не особено добър начин. Той е напълно инфантилен и искам да разбера още - всъщност не искам да знам още – за неговото отношение към, или по-скоро, срещу жените..."
"Един път с Фелини трябваше да си сътрудничим и заедно с Куросава всеки трябваше да предложи една любовна история за филм, продуциран от Дино де Лаурентис. Летях до Рим с моя сценарии и прекарахме много време заедно с Фелини в очакване на Куросава, който в крайна сметка не можа да напусне Япония, заради влошеното си здраве, така че проектът се провали. Фелини тъкмо завършваше филма си Satyricon и аз прекарах много време в студиото, наблюдавайки го как работи. Харесвах го както като режисьор, така и като човек. И все още гледам понякога негови филми като "Пътят" и онзи детски спомен – как се казваше... ах, да, "Амаркорд"!"
"Внезапно се озовах застанал на вратата на стая, за която никога не съм имал ключове. Беше стая, в която винаги съм искал да вляза и където той се движеше свободно и с лекота. Почувствах се окуражен и стимулиран: някои беше изразил онова, което винаги съм искал да кажа, а не знаех как. Тарковски за мен е най-великият, човекът, измислил нов език, верен на същността на филмите, които показват живота като отражение, живота като сън..."
“Един френски критик сполучливо написа, че с "Есенна соната“ Бергман прави Бергман. Това е остроумно, но жалко за мен. Обичам и адмирирам режисьора Тарковски и вярвам, че той е един от най-великите на всички времена. Моето възхищение към Фелини е безгранично. Но ето – Куросава никога не би направил "филм на Куросава“...
"Никога не съм харесвал Бунюел. Той откри много рано, че е възможно да прави хитроумни номера, които го издигнаха до нивото на много специален гении и после започна да повтаря всичките си номера. И винаги получава аплодисменти. А това е човек, който винаги прави филмите единствено и само на Бунюел..."
"Сред работите на днешните режисьори съм силно заинтригуван от Стивън Спилбърг и Скорсезе, и Копола, въпреки че изглежда, че последният е престанал да прави кино... - те всички имат какво да кажат, те имат страст, имат и идеалистично отношение към правенето на кино"... Друг премер за силата на американското кино са "Американски прелести“ и "Магнолия"
"Трафик на Содърбърг е забележителен!"
