Всеки има такива филми в личната си филмотека, след които няма как да си същият. Такива, които са в състояние да провокират всякакви емоции: наслада, отчаяние, благодарност, гняв, отвращение, състрадание, болка, любов. Всичко. Звучи срамно тривиално, нали? Докато не го изпиташ...
Когато "Капернаум" на известната ливанска режисьорка и актриса Надин Лабаки (Where Do You Go Now?, 2011) е показан за първи път на Кинофестивала в Кан през 2018 г. публиката го изпраща с 15-минутни овации на крака.
Следва "Награда на журито", обикаляне на всички международни фестивали, номинация за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и всеобщо признание от публика и критика. Почти година след първото му показване филмът беше видян от българските зрители в рамките на София Филм Фест през март. Официалната му премиера по кината у нас ще бъде на 17 май.
"Капернаум" е от филмите, след които не си същият. "Капернаум" е велик филм!
Надин Лабаки и нейният екип от съсценаристи разказват една от многото истории, за които в Европа дори не сме чували. Защото светът на Близкия Изток достига до нас единствено през цедката на медиите и резултатът най-често е объркване и информационно затъмнение по отношение на случващото се с бежанската криза.
Екипът на филма разполага камерите и дроновете си по улиците на ливанската столица Бейрут и представя действителността през най-универсалния и може би най-валидния филтър - детските очи. Дванайсетгодишният Зейн Ал Хадж е дете на сирийски бежанци в Бейрут. Там те не живеят, а съществуват.
Там, където продаваш 11-годишната си дъщеря на хазяина, за да не те изгонят от жилището. Там децата играят с импровизирани автомати от дърво. Там любовта не просто отсъства, а сякаш отдавна е изчезнала безвъзвратно.
Там съществуваш - не живееш. Човешкото се е загубило. В тази среда Зейн съществува и оцелява като вкарва (с помощта на майка си) лекарства за продажба в затвора, продава сок на улицата, работи в магазин за хранителни стоки и се грижи за по-малките си братя и сестри. Никой, дори родителите му, не знае на колко е години. Той е един от многото.
Филмът хваща за гърлото още с първите кадри. Зейн е ищец по дело, което завежда срещу родителите си. Причината: съди ги, че са го родили. А исканията му? Те не са свързани със самия него. От съда той иска на тези хора да бъде забранено да създават деца, след като са несподобни да ги отгледат и обичат.
Докато съдебният процес се случва в настоящето, то зрителите са запратени в миналото - там, където е завръзката на историята. Зрителят знае изходната точка и му остава да бъде потопен в развитието на действието, довело до тази изкривена реалност.
Надин Лабаки успява да превърне тази история в много повече от репортажен материал, който да предизвика съжаление.
Изключително трудна задача, когато главните герои са 12-годишно момче и невръстно бебе и всичко е показано през техните очи. Да се каже, че "Капернаум" залага на популизма обаче, би било абсолютна проява на невежество и първосигналност.
Надин Лабаки, Джихад Ходжейли и Мишел Кесруани не взимат страна.
Филмът просто разказва и дава глас на всички замесени гледни точки. Това не история за виновни и невинни. Не е филм за лоши и добри - лошите родители и добрите им деца, или гадният Близък изток. Тук всички са жертви. Всеки е изроден по своя собствен начин, в зависимост от мястото си във веригата. Изроден от войната, в която не иска да участва.
В голямата картина на нещата всички искаме едно - да обичаме и да ни обичат. Да живеем от, през и за тези две неща. "Капернаум" показва живот, в който тази ценност липсва.
Зейн е резултатът от едно такова съществуване. Момче, което оцелява само в джунглата от бараки, сергии, класкони, тесни улици и насилие под различни форми на всеки ъгъл. Достатъчно възрастен, за да се бори, да натрупа гняв в себе си и да си служи с насилие, но и достатъчно малък, за да страда от реалността. Реалност, задвижвана от парите.
Като режисьор Лабаки избира несъмнено ефективния подход да разкаже историята по най-автентичния начин, използвайки не актьори, а натуршчици. Всички в главни и поддържащи роли са жители на Бейрут. Резултатът е пълна достоверност на картината, емоциите и посланията.
Самата Лабаки има епизодична роля и играе адвоката на Зейн. Персонажът на Зейн носи името на момчето, влязло в ролята - Зейн Ал Рафеа, бежанец от Сирия, емигрирал в Ливан, който към днешна дата вече има паспорт, живее в Норвегия и ходи на училище.
„Те почти играят себе си и всъщност дават глас на безгласните в тези невидими общности. - казва пред Variety Надин Лабаки. - Филмът се опитва да бъде средство, чрез което да бъде чут гласът на тези хора, така че той да резонира възможно най-силно. Именно признанието, номинациите и престижните награди позволяват това да се случи. Надявам се чрез "Капернаум" да се хвърли повече светлина върху тези проблеми и по-специално върху всичко, свързано с правата на децата по света."
Визуалният ключ на филма е заслуга на оператора Кристофър Аун, който заснема историята така, че да вкара още един жив в своята цялост герой - града. Тук не можем да говорим за декор в класическия смисъл на думата. Сцените са заснети по улиците на многоликия Бейрут - шарен лунапарк е в контраст с хаотичен пазар, панелни блокове с порутени бежански бараки от ламарина и тесни улички с широки трилентови пътища.
Филмът изгражда кодов език още с името си. Капернаум означава "място, където са струпани хаотично много неща", но и означава името на място от Новия завет. Капернаум е древен град в Израел - едно от местата, където е оставал Исус и там е излекувал редица болни, сред които паралитика от Евангелие според Марк.
Символиката може да бъде тълкувана по много и различни начини. Препратката с хаоса обаче, е очевидна още от първите кадри. А изцелението, ако изобщо може да се говори за такова, е възможно само благодарение на чудо.
В "Капернаум" има всичко: хаос, чудеса, непоносима болка, обезличаване, обезценяване, упадък, възход. И надежда. Един от най-добрите филми на 2018 г. Чист, откровен разказ от сърцето на онези, които понасят най-тежките последствия на света, в който са хвърлени против волята си - децата. Тези, които също като Зейн, задават болезнения въпрос: Какво ще запомня аз от този свят?
Направете си услуга и отидете да гледате "Капернаум". По кината от 17 май.
