Втренчен, леко налудничав и умерено кривоглед син поглед, усмивка, която напомня по-скоро гримаса, перманентна тридневна брада и остър нож в ръката - това е Брадли Купър в роля, която, ако трябва да използваме клиширания израз, му "пасва като ръкавица", но не обикновена, а готварска.
Защото всичко, около което се върти новото заглавие, което тръгва по кината на 23 октомври "Повелителят на кухнята", е храната.
Но не храната, като "ядене", а храната като изкуство, като рафиниран, изискан лайфстайл, зад който седят искрените физически и психически усилия на най-добрите в света - онези, призвани да се борят за три звезди "Мишлен" - максимума, даван само на най-добрите ресторанти в света.
Всеки, който някога е работил в кухня или изобщо в ресторант, независимо в каква роля, ще остане приятно изненадан от реалистичността в сценария и изпълнението на прекрасния актьорски състав в "Повелителят на кухнята".
Защото наистина готвачите са луди. До един. И филмът няма да ви накара да се съмнявате в това.
Нищо не е преувеличено, дори да изглежда така на екрана. Да бъдеш готвач е най-тежката професия на всички времена и филмът не захаросва излишно действителността.
Дълги работни часове (често над 12-часови работни смени), тежки колеги, опасни травми, злоба, напрежение, стрес и много, много допълнителна физическа работа "в мрака", извън бляскавата естетика на поднесеното в бялата чиста чиния блюдо, съпътстват работата на онези, които се грижат да се чувстваме божествено в салоните на най-добрите ресторанти.
Затова и във филма можем да видим как готвачите "блъскат" като луди в края на работния ден, защото дори след стотици направени поръчки, кухнята трябва да свети - всеки ден, всеки миг, без изключение.
Тези реални обстоятелства на професията обясняват и сценарийно историята на героя на Купър - Адам, който е преминал през всички възможни варианти за справяне с безспокойството и стреса - безразборен секс, тежки наркотици, алкохол и естествено - заеми.
Защото не е тайна и че готвачите са онези, които редовно са затънали или в заеми, или в хазарт.
Малко от българските кулинарни майстори обаче могат да се похвалят с късмета на героя Адам, когото дори враговете обичат и му казват, че имат нужда от него.
Когато той се озовава в кухнята на своя най-голям съперник мъртво пиян, а онзи го спасява и дори му прави закуска, ни става ясно, че животът в Лондон, или поне животът в "Повелителят на кухнята" не е и наполовина толкова гаден, колкото сме си мислили в началото.
Оттам нататък всичко е предсказуемо и ясно. Никой няма да пострада сериозно и ще става само все по-добре.
Холивудският оптимизъм ни залива отвсякъде, макар и показан доста хитроумно единствено чрез играта на актьорите.
Разрушителен, агресивен, чаровен, откачен, героят неслучайно е събирателен образ на всичко, което представлява професионалната кухня, с нейните добри и лоши черти, а Брадли Купър изпълнява ролята на този тотален образ по всепоглъщащ начин.
Затова и със сигурност в момента, в който излезете от киното след този приятен и неангажиращ нищо (освен сетивата ви) филм - пред вас ще седи единствено неговият образ.
На този фон изпълнението на иначе нелошата актриса Сиена Милър наподобява по-скоро необходим фон, на който Купър да направи поразяващо с естествеността си изпълнение.
Като епизодични герои в "Повелителят на кухнята" се явяват Ума Търман и Ема Топсън - първата с много по-кратко, но много по-запомнящо се присъствие в началото на филма, а втората - във второстепенната роля на психиатърката на Адам - по британски любезна и крайно добронамерена лейди, принудена да търпи клиента си, заради неговия особен чар.
В "Повелителят на кухнята" няма нищо погрешно, но няма и нищо кой знае колко иновативно.
Няма нито една грешна стъпчица - както около представянето и маркетинга на филма - той нито е пракалено обещаващ, нито води към завишени очаквания, така и около цялостното режисьорско, сценарно и актьорско изпълнение.
Това е в много отношения лесен филм. А може би просто така изглежда, заради общия приятен резултат?
Ако сте в добро настроение - спокойно можете да идете на този филм с чиста съвест - то няма да бъде помрачено. А ако ви е тъжно или сте депресирани, да знаете, че гледането на красиви и изглеждащи напълно реалистично кадри от готвене определено действат терапевтично.
