Мотивиращи, вдъхновяващи, надъхващи, настръхващи... качествените филмови речи могат да доставят повече киноманско удоволствие в зрителското съзнание от всяка една свръхскъпа екшън-сцена със сложна хореография и ефекти.
Ето десет от най-великите екранни монолози.
Чарли Чаплин във „Великият диктатор"
Още преди нацистите да започнат Втората световна война, Чарли Чаплин прави най-величественото и емоционално изобличаване на тоталитарния кошмар на Третия Райх с изключителната пародия на нищожеството Хитлер „Великият диктатор".
Централната хуманистична реч във филма е определяна като „перфектният антидот срещу екстремизма" и „изпълващ сърцето апел към нормалност и състрадание във времена на лудост". Без съмнение един от най-важните моменти в киното.
Блейк (Алек Болдуин) в „Гленгари Глен Рос"
Бруталният монолог на финансовата акула Блейк от скандално добрия филм по Дейвид Мамет „Гленгари Глен Рос" намери място в списъка след жестока конкуренция с речта на Гордън Геко за това как „алчността е добра" от „Уолстрийт" на Оливър Стоун.
Алек Болдуин прави ролята на живота си в образа на лъскавия юпи-алфа-хищник в доларовата джунгла Блейк, дошъл да стресне и мотивира група разпасани търговци на боклучави имоти.
Персонажът на Болдуин дестилира безпощадната айнрандовска философия на пазара и съобщава на несретниците, че ако не могат да сключват сделки и да правят пари, като мамят хората, са безполезни нищожества. Блейк е съвършения капиталист и олицетворение на цяла епоха и на поколението на високопрофилните финансови шарлатани, които в крайна сметка сринаха световната икономика през 2008-а година.
Тони Д‘Амато (Ал Пачино) във „Всяка една неделя"
Великият Ал Пачино е майстор на могъщите монолози, които успешно изпращат тръпки и „иглички" по тялото на зрителите, и можеше да присъства в този списък с няколко изпълнения. Вдъхновяващата му реч в монументалната спортна драма на Оливър Стоун „Всяка една неделя" логично се превърна в поп-културен феномен.
В ролята на залязващия треньор Тони Д‘Амато, Пачино трябва да накара демотивираните си играчи да се превърнат в зверове на зеленото игрище. И го прави по възможно най-разкошния начин с емоционална реч, изграждаща паралел между американския футбол и живота. Дори да не ви пука за този спорт речта на Пачино ще ви плени и вдъхнови.
Мардж Гъндерсън (Франсис Макдорманд) във „Фарго"
Финалът на модерната кино-класика на братята Коен „Фарго" предлага един от най-силните и свежи морални монолози и обобщения за смисъла на живота. Бременната полицайка Мардж Гъндерсън е заловила русия психопат Гримсуърд (Петер Стормаре) и с прости думи му обяснява абсурдността на алчността и безсмислието на лесно пролятата кръв.
Сцената е далеч от костюмните суперпродукции, които доминират подобни списъци с епични речи, но е първокласен пример за поразително качествено кино.
Максимус (Ръсел Кроу) в „Гладиатор"
Има два момента в шедьовъра на Ридли Скот за „мечове и сандали", които демонстрират актьорското могъщество и чудовищната харизма на Ръсел Кроу.
Речта му в началото на филма за това как клането над варварите ще „отекне във вечността", и епизодът, в който той се разкри пред император Комод като генерал Максимус, смятан за убит.
В средата на Колизеума героят се зарече да отмъсти за семейството си, изпратено на оня свят от главорезите на коварния млад владетел. Който не е изтръпнал по време на тези сцени, има спешна нужда от трансплантация на емоционалност.
Хенри V (Кенет Брана) в „Хенри V"
Уилям Шекспир все още е по-добър автор от всеки холивудски сценарист и текстът му за мотивационната реч на Хенри V пред войниците е мечтано кинематографично злато. Въпросът е да се намери достатъчно качествен изпълнител, който да я достави подобаващо.
Великият Лорънс Оливие е легендарен Шекспиров актьор, но най-епична, речта изглежда във филма на Кенет Брана „Хенри V". В ролята на монарха е самият Кенет Брана - изключителен шекспиров познавач и титаничен оратор.
Уилям Уолъс (Мел Гибсън) в „Смело сърце"
Не са чак толкова много монолозите, които могат да ви накарат да мечтаете за славна смърт в средновековна битка. Но „Смело сърце" предлага изобилие от войнствена мотивация и настръхваща реторика.
В ролята на шотландския майстор на меча Уилям Уолъс, Мел Гибсън (който е и режисьор на филм) прави една от най-иконичните филмови речи за цената на свободата.
След сцената с надъхващия воините си Уолъс ще ви се иска да посечете всяка имперска отрепка с огромен шотландски меч.
Тайлър Дърдън (Брад Пит) в „Боен клуб"
В ключов момент от модерния шедьовър на Финчър, персонажът на Пит избухва с бунтарска реч срещу кастрираното от рекламната индустрия поколение на мъже-консуматори, които са нямали своята голяма война или голяма депресия.
Роби на социалния натиск, работещи професии, които мразят, за да купуват неща, от които нямат нужда. Без място в историята и без смисъл. Отгледани от телевизията, всички те живеят с идеята, че един ден ще се превърнат в милионери, филмови богове и рок звезди. Но Дърдън им съобщава, че това няма да стане.
Гениалната ирония е, че образът се играе от шибания Брад Пит.
Крал Теоден (Бърнард Хил) във „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля"
Преди да поведе воините си в смазващо епична битка с пълчища орки, гоблини и други изчадия от Мордор, владетелят на Рохан крал Теоден ги вкарва в боен режим с парче първокачествен словесен адреналин.
Той препуска на коня си с изваден меч и поетизира смъртта и насилието в могъща вокална вакханалия. Музикалният съпровод на титана Хауърд Шор допринася за епичния ефект на речта.
Бърдмен (Майкъл Кийтън) в „Бърдмен"
Застаряващата холивудска звезда Риган Томпсън (Майкъл Кийтън) получава свръхдоза тестостеронова мотивация от своето алтер-его и измислен филмов образ, донесъл му слава преди години - Бърдмен.
Маскираният супергерой буквално долита на Бродуей, където Томпсън се опитва да направи сериозна постановка, за да се докаже като артист и му обяснява, че арт глупостите не значат нищо пред наситените с експлозии блокбъстъри от славното минало.
„Точно така, шибаняко, това иска публиката, дори гравитацията не може да те спре", крещи Бърдмен, докато Риган се издига над тълпата. Филмово вълшебство.
