Unabomber може лесно да бъде гледан като поредната криминална история за Тед Качински, като филм за издирването на един от най-известните терористи в американската история или като опит да се надникне в психиката на човек, способен на крайно насилие.
В действителност обаче най-интересното в него е не въпросът как се създава престъпник, а как един дефект в системата, оставен оставен на произвола, може с години да натрупва последствия, докато накрая не се превърне в трагедия с национален мащаб.
От тази перспектива следях филма на Netflix, представен в 2 времеви линии.
В тях има различни институции, различни хора и различни залози, но един и същ механизъм се повтаря: системата не успява да разпознае човека пред себе си, защото е прекалено убедена в правилността на собствените си методи, йерархии и предварително изградени представи.
Тед Качински се оказва грешният човек на грешното място в грешното време не защото е лишен от лична отговорност, а защото още като момче носи в себе си слабости, които никой около него не успява да разчете навреме.
Гледайте трейлъра тук:
Той е изключително интелигентен, но не е емоционално подготвен за натиска, който идва с това. Родителите му виждат в способностите му обещание и бъдеще, а не непременно тежест, с която едно дете може и да не знае как да живее.
Върху него се натрупват очаквания, амбиции и усещането, че трябва да бъде повече от останалите, при положение че самият той трудно намира мястото си сред тях.
Тази вътрешна нестабилност не го прави неизбежно бъдещ терорист, но го прави уязвим. И именно в този момент той попада в среда, която не вижда уязвимостта като сигнал за грижа, а като подходящ материал за наблюдение.
Професор Хенри Мъри е едно от най-интересните присъствия във филма именно защото не е изграден като банален злодей.
Той е човек, убеден в своя ум, в методите си и в историческото значение на работата си. В неговото съзнание страданието на отделния участник в експеримента може да бъде оправдано, ако резултатът отвори път към по-голямо научно откритие.
Щетите изглеждат дребни, защото той ги сравнява не с конкретния човек пред себе си, а с абстрактното бъдеще на науката.
Точно тук филмът става по-интересен от обикновена биография на Качински.
Проблемът не е само в един професор, прекалено уверен в собствената си гениалност. Проблемът е в система, която му позволява да бъде такъв. Университетът, авторитетът, научният език, репутацията - всичко около него създава усещане, че щом експериментът се провежда в институция и под ръководството на уважаван учен, то границите му вече са оправдани.
А човекът изчезва от сметката.
Тед престава да бъде момче със страхове, амбиции и нестабилност и се превръща в обект, от който могат да бъдат извадени резултати. Колкото по-силно реагира, толкова по-ценен става за експеримента. Това е особено стряскащо, защото системата не допуска грешка въпреки правилата си, а тъкмо чрез тях.
Филмът, разбира се, не казва, че експериментът е произвел Качински в този му вид, нито че може да свали от него отговорността за решенията, които взима години по-късно. Това би било прекалено опростено. Между младия студент и човека, който превръща омразата си към индустриалното общество в насилие, има идеология, личен избор, озлобление и съзнателно преминаване на граници.
Но Unabomber оставя място за един по-неудобен въпрос: колко трагедии започват не с един огромен провал, а с поредица от малки пренебрегвания, рационализирани решения и ситуации, в които някой решава, че конкретният човек е по-малко важен от системата?
Във втората времева линия този мотив се появява отново, само че в друга форма.
Героинята на Шейлийн Удли е част от ФБР, но въпреки това не е третирана като равностоен източник на професионална преценка. Колегите ѝ мъже виждат в аргументите ѝ не аналитична работа, а женска интуиция, нещо несигурно, субективно и недостатъчно подкрепено от "твърдите" факти, които самите те предпочитат.
Интересното тук е, че и тази система отново не е непременно злонамерена. Тя просто е прекалено сигурна в собствената си представа как изглежда валидното знание и кой има право да го произвежда.
Когато наблюденията на една жена не се вписват в това, те лесно могат да бъдат сведени до усещане. Когато млад и нестабилен студент не се вписва в представата за обещаващ гений, уязвимостта му може да бъде пренебрегната.
И в двата случая системата отхвърля не човека сам по себе си, а всичко у него, което не може да бъде удобно подредено в съществуващия модел.
Монтажът на филма отлично служи на основните идеи в историята. Двете времеви линии не са просто начин да се създаде динамика между миналото и разследването, а се оглеждат една в друга. В едната виждаме как една институция подценява човешката крехкост, а в другата - как друга подценява човешката способност.
В едната системата не разбира колко опасно е да натиснеш погрешния човек по погрешния начин, а в другата не разбира колко опасно е да не чуеш човек, който вижда нещо важно само защото не говори на езика, който всички останали са свикнали да приемат за авторитетен.
Този паралел прави филма много по-богат.
Става дума само за Тед Качински и само за ФБР. Става дума за начина, по който институциите създават слепи петна около себе си. Те вярват в процедурите си, в експертите си, в собствените си критерии за разумност и точно заради това често пропускат онова, което не прилича на предварително очаквания отговор.
Понякога този пропуск няма голяма цена. Някой остава недооценен, нечия идея е отхвърлена, нечия уязвимост не е забелязана. Но понякога един такъв "бъг" продължава да работи години наред, докато вече не говорим за индивидуална грешка, а за последици, които засягат цялото общество.
Unabomber не разказва само за един човек, който се радикализира, нито само за институции, които грешат. Той показва как опасността възниква в мястото между двете - когато една уязвима личност попадне в среда, която не умее да вижда уязвимостта, а години по-късно друга институция се оказва неспособна да разпознае навреме онзи глас, който може да ѝ помогне да поправи грешката.
И може би точно това е най-тревожното в историята: големите катастрофи рядко изглеждат големи в началото.
ОЦЕНКАТА ЗА Unabomber: 4 от 5 кафенца
Филмът е наличен в стрийминг услугата Netflix.
