Томи Лий Джоунс е човек и актьор, който не понася лиготиите.
Колегата му Джим Кери разбира това от първа ръка, когато двамата се оказват в една и съща продукция - филмът "Батман завинаги" (1995 г.). Кери много искал да работи с Джоунс, когото и до момента определя като "фантастичен".
И с право - по онова време вечно сериозният тексасец вече е печелил "Оскар" за ролята си на шерифа, преследващ Харисън Форд в "Беглецът", а има номинация за отличието и за ролята си в JFK на режисьора Оливър Стоун.
Кери, комедиен актьор, свикнал всички да се забавляват с шегите му, обаче останал озадачен от откровената неприязън, която Джоунс проявява към него.
Историята комикът е разказвал няколко пъти през годините, включително в шоуто на радиоводещия Хауърд Стърн.
Една вечер, точно преди заснемане на голяма сцена с героите им от "Батман завинаги" - Гатанката (Кери) и Двуликия (Джоунс), Кери влязъл в ресторант, а метрдотелът го посрещнал, като му казал, че Томи Лий Джоунс вечеря на същото място.
"Отидох да кажа "здравей", а кръвта се изтегли от лицето [на Томи]. По такъв начин, че осъзнах, че съм се превърнал в нещо като олицетворение на болката му", разказва комикът при Стърн.
Допълва, че Джоунс, треперейки от емоции - едва ли приятни - се изправил, прегърнал екранния си партньор и му казал направо "Мразя те. Наистина не те харесвам".
Обърканият Кери попитал каква е причината.
"Не мога да одобря палячовщините ти", отвърнал му Джоунс.
Според Кери проблемът не бил напълно личен. Той спекулира, че Томи Лий Джоунс - доказано сериозен актьор, уважаващ занаята, и носител на "Оскар" - вероятно не се е чувствал комфортно с полукомедийната роля, която му се налага да играе в комиксовата лента на режисьора Джоуел Шумахер.
Джим Кери не трябва да приема всичко това лично - Томи Лий Джоунс просто има славата на сериозен до степен на заядливост и студенина човек.
Това особено много проличава по време на интервюта. Там не е рядкост да отговаря саркастично на питащия, а в други случаи — да говори така пестеливо, все едно е на разпит в съда.
Тук не става дума за нещо, което се е проявило след години кариера на големия екран, или пък за някаква приумица на холивудска знаменитост. Въпрос на характер е.
В едно от първите му интервюта от началото на 70-те години, когато Джоунс е едва 25-годишен, авторката отбелязва: "Том рядко се усмихва".
Десетилетия по-късно, около филма "Мъже в черно 3", в който има пътуване във времето, журналист задава на актьора клиширания въпрос ако можеше, какъв съвет би дал на младото си Аз. Докато пощипва едното си слепоочие в недоумение, Джоунс се замисля, преди да отсече: "Нямам никаква идея".
На недообмисления въпрос в друго интервю "какъв вид английски език е изучавал в "Харвард" отговаря полушеговито с "Такъв, какъвто използваме в момента". Когато го питат за това, че е играл много злодеи, посича интервюиращия с отговора, че счита темата за "много неудобна и почти глупава".
Джоунс просто гледа на даването на интервюта около филмите му като на задължение по договор, с което трябва да се съобрази, но очевидно рядко изпитва удоволствие от това занимание. Макар че причината може би се крие другаде.
Колегата му Ричард Джоунс е на мнение, че Томи просто има "каубойски скептицизъм" в себе си, който го кара да се доверява трудно на непознати.
Ако сте забелязали, малко по-горе споменахме "Харвард", а тук говорим за каубои. Томи Лий Джоунс просто е един много интересен феномен, както житейската му история показва.
Актьорът е роден в Сан Саба - градче с около 1500 души население в американския щат Тексас, но от малък обикаля из целия щат заедно с родителите си, тъй като баща му постоянно си търси работа като оператор на нефтена платформа. "Дом" малкият Томи нарича семейната каравана.
Въпреки бедния си произход успява с любознателност да си осигури стипендия за "Харвард". Завършва английска литература там, като дипломната му работа е посветена на механиките на католицизма в книгите на американската писателка Фланъри О'Конър.
За да ни обърка още повече за това що за човек е, Томи Лий Джоунс тогава е бил добър и в американския футбол. Част е от непобеждавания отбор на "Харвард" от 1968 г. и спортът също е бил евентуална кариерна възможност.
Но не би. След като около завършването си той отказва предложение да работи като учител по английски и треньор по футбол в училище в Нова Англия, Джоунс решава да даде шанс на актьорството като основен занаят и заминава за Ню Йорк, където участва в няколко постановки.
Първата му роля, която привлича повече погледи, обаче е в сапунена опера.
Става дума за One Life to Live на телевизионната мрежа ABC, където между 1971 и 1975 г. играе ролята на млад лекар (самата сапунка има над 11 хиляди епизода, снимани повече от 40 години).
"В началото се питах дали наистина искам да участвам в сапунени опери. Чувствах, че са лошо изкуство. Е, определено промених гледната си точка за това", казва в едно от първите си интервюта Джоунс и допълва, че работи упорито, за да стане перфектен сапунен актьор. Само да знаеше...
Филмовите успехи започват да идват през 80-те и 90-те, когато той вече наближава 40-те си години, а след това ги минава. С други думи, истинската слава не го застига твърде млад.
В този период идват и най-големите му успехи - от "Оскар"-а за "Беглецът" до касовия успех на фантастичната комедия "Мъже в черно". В новия век също трупа успехи с роли в качествени продукции като "Няма място за старите кучета" на братя Коен по романа на Кормак Маккарти и в "Линкълн" на Стивън Спилбърг, за ролята си в който отново е номиниран за "Оскар".
Всичко това от човек, който няма никакво образование за актьор, никога не е посещавал актьорски курсове и разчита изцяло на вроден талант и усет.
"Не искам да ми се казва как да го правя. Не мисля, че мога да се разбера добре с учител, освен ако не съм абсолютно убеден, че той е по-добър от мен. А не съм убеден, че някой може да бъде", казва самоувереният млад Джоунс в началото на 70-те.
Не е ясно дали годините са го направили по-скромен в това отношение, но след един "Оскар", още 4 номинации за такъв, "Златен глобус" и "Еми" едва ли има нужда.
Славата със сигурност не го и главозамайва - Джоунс остава обвързан с корените си, както личи от избора му на имоти. Живее в Теръл Хилс, щата Тексас, притежава едно ранчо с добитък в Сан Саба Каунти и още едно край Ван Хорн, и двете в същия щат.
В крайна сметка можеш да извадиш каубоя от Тексас, но не и Тексас от каубоя. Дори да се е докоснал до висините на Холивуд и да е заслужил най-голямата им награда.
