Малцина са тези, запомнили имената на персонажите, които играе Дуейн Джонсън - Скалата. Неговото име измества всички измислени герои и може би по тази причина режисьорите му дават една и съща роля. Във всеки филм (“Бързи и яростни”, "Небостъргач", “Джуманджи: Следващо ниво”) той е напомпаният смелчага, който спасява приятелите си. От дуото мозък-мускули Скалата винаги е мускулите и на него може да се разчита за всяка екшън поредица.
Говорейки за семейството на “Бързи и яростни” и еднообразна актьорска игра, няма как да пропуснем Вин Дизел. Ако той е посещавал часове по актьорско майсторство, то те са били на тема “Как да мърморим и гледаме лошо пред камера”. Каквото и да се случва с героите му ("Трите Хикса", "Хрониките на Ридик", "Бързи и яростни"), Вин Дизел винаги успява да го прекара през призмата на безчувствения герой, който накрая спасява света.
Не сме приключили с ролята на “лошото момче”, която изглежда е любима на голяма част от холивудските актьори - прохождащи и добре известни. Но за разлика от колегите си, Джейсън Стейтъм е лошото момче с акцент. Той е здравенякът във всеки филм ("Бързи и яростни", "Транспортер"), който трябва да ступа определен брой физиономии, докато се опитват да го убият. И в повечето случаи никой не успява.
Октавия Спенсър толкова добре влезе в ролята на Мими от "Южнячки", че забрави да я изключи. Филм след филм тя играе моралния компас, най-добрата приятелка на главната героиня, която е насреща за някой по-пиперлив съвет. И ако режисьорите и продуцентите търсят нахакана чернокожа актриса ("Формата на водата", "Мамчето"), Спенсър се превърна в основния им избор.
Джеки Чан в ролята на Джеки Чан е най-запомнящото се, а и единствено изпълнение на актьора на голям екран. Да прилага карате техники, докато бяга от наемни убийци е любимата му роля. От продължението на “Карате кид” до по-старите му ленти “Час пик”, “Смокинг” и “Шанхайски рицари” той е майсторът на източните бойни изкуства, който се забърква в конфузни ситуации. Успява да е забавен, но изпълненията му не са като за награди за актьорско майсторство.
До всяко лошо момче на голям екран трябва да върви и лошо момиче и тук идва ролята на Мишел Родригез. Тя е секси, латино е, ще почисти и зареди оръжията ви и ще ви приготви закуска на сутринта. Толкова ѝ отива да играе лошото момиче по кожени панталони (“Бързи и яростни”, “Заразно зло”), че едва ли скоро ще я видим в различна роля.
Емоционално дистанцирана, безизразна и тайно идеализираща всеки по-симпатичен от компанията стана ролята - запазена марка на Кристен Стюарт. От “Здрач” насам образът на Бела за нея се превърна в рефлекс. Успя да я вмъкне и в “Новите ангели на Чарли”, макар че сценарият не го предполагаше, и да си създаде обичайна игра на голям екран, независимо дали става въпрос за драма или комедия.
Енигматичен и добре известен с карате и айкидо уменията си, за Стивън Сегал се оказа невъзможно да изиграе нещо различно от експерт по източни бойни изкуства. С ролите си в “Труден за убиване”, “Белязан да умре” и “Борба за справедливост” Сегал проправи пътя за екшън героите, но в същото време постави рамка на таланта си, от която не успя да избяга. Или просто не можеше.
Тя стана известна с ролята си на Изи от “Анатомията на Грей”, но след като напусна сериала ограничи изпълненията си до недостъпна красавица, отблъскваща всеки мъж, проявил минимален интерес към нея. Романтичните комедии станаха нейния специалитет и въпреки че някои от тях попаднаха в полезрението на зрителите и се запомниха ("27 сватби", "Позабременяла"), Хейгъл не успя да излезе от ампоато си на трудна за спечелване жена, която поставя изпитания пред мъжете, преди да им даде шанс.
Рок дотолкова се е споил с комедийния си образ от стендъп сцената, че за обикновения зрител е трудно да разбере кога е себе си и кога играе роля. Но не само, че в интервюта се държи все едно изнася комедиен скеч, но пренася същия персонаж във всеки филм с негово участие.
