В много от най-добрите филми на Джулиан Мур има един знаков момент - когато очите ѝ се присвиват, погледът ѝ се замъглява и маската, която героинята ѝ носи, се смъква решително точно преди репликата на грандиозното разкритие.
Има го в "Буги нощи", когато Амбър Уейвс, порнозвезда и наркоман с осуетени майчински мечти, приема последната си доза и се разбива в драматичен, предсмъртен смях на екрана.
Има го и в "Магнолия", когато Линда Партидж осъзнава, че обича умиращия си съпруг, с когото е сключила брак по сметка.
"Откъде идва смелостта да ми задаваш въпрос за личния живот", казва героинята на Мур на фармацевта в "Магнолия", секунди преди очите ѝ да се пропукат от сълзи.
Този поглед на актрисата трябваше да присъства и в "Можете ли да ми простите?" - биографичната драма за писателката и фалшификатор Лий Израел, която през 2018 г. е номинирана за три награди "Оскар".
По планове на предпродукцията Мур е актрисата, която трябваше да се превъплъти в образа на писателката, която фалшифицира писма и ги продава, за да се изхранва. От първия прочит на сценария актрисата се обсебва от живота на Лий и парадоксите, които отчасти авторката сама си създава.
При изграждането на характера ѝ звездата поема по обичайното си русло на работа - прави психологически разрез на героя, така че да е възможно най-достоверен, и подготвя промени във външния си вид, за да достави на зрителите автентична Лий Израел, а не поредната роля на достатъчно известната Джулиан Мур.
В над 50 филма от кариерата ѝ тази техника не е давала засечка, но когато я прилага в "Можете ли да ми простите?", амбицията ѝ да влезе на 100% в кожата на персонажа си става причина да бъде уволнена от продукцията, а ролята ѝ да отиде при Мелиса Маккарти.
"В живота си съм уволнявана само два пъти. Веднъж, когато работих на количка за сладолед, и втория път, когато работих за "Можете ли да ми простите?". Никол ме уволни (Никол Холофсенър, сценарист на филма бел.ред). Мисля, че не хареса това, което правя. С нея имахме различни представи за това каква трябва да е героинята", казва актрисата в Шоуто на Анди Коен.
Уволнението на Мур идва само шест дни преди старта на снимките, а поводът за конфликта между актрисата и главния сценарист тръгва не толкова от психологическите характеристики на филмовата Лий Израел, колкото от подробности около външния ѝ вид.
Според актьора, изиграл Джак в "Можете ли да ми простите?" - Ричард Е.Грант - ябълката на раздора в продукцията е била дали образът на Лий Израел трябва да съвпада с действителната историческа личност.
Джулиан Мур е смятала, че щом ще се прави филм за живота на писателката-фалшификатор, всеки детайл трябва да е съобразен с реалността, докато Никол Холофсенър не е споделила мнението ѝ.
"Джулиан искаше да носи протеза за нос и костюм за наднормено тегло, а Никол ѝ каза - Не, няма да го правиш", разказва Грант за британския The Sunday Times.
Опитът на Мур да убеди втория сценарист в проекта Джеф Уити, както и режисьора Мариел Хелер, че без бутафорен реквизит играта ѝ ще увисне, удрят на камък, което слага край на работата ѝ за биографичната драма.
Тази спънка обаче не променя подхода на Мур към филмите. Винаги преди да поеме роля, тя прави щателен психологически анализ, а впоследствие - и портрет на героя си. Желанието ѝ е да извади човешките черти от него, да ги попие и да ги пресъздаде в историята.
Дали това я прави методичен актьор? Съвсем не.
Актрисата предпочита да се смята за изследовател. За актьор, който търси аналитичния подход към ролята, а не за имитатор, който пренася чуждите проблеми едно към едно в своя живот.
"Имам деца и щеше да е несправедливо спрямо тях, ако бях избрала методичния подход. В младите ми години се е случвало да нося работата вкъщи, но сега се стремя да спускам бариерата. Не искам децата ми да ме възприемат като актриса. Не искам да гледат филмите ми. Искам за тях да остана в ролята на майка", споделя Мур пред The Guardian.
За възпитанието на децата си актрисата има и друго златно правило - оформя програмата си според техните часове в училище, за да не налага дъщеря ѝ и сина ѝ да сменят класовете по средата на годината.
"Иска ми се и моите родители да бяха постъпили така, но те се съобразяваха с професиите си и моето детство беше много по-различно. Ходила съм в общо 9 училища. Не успях да създам дългогодишни приятелства, защото се местехме често. Единственият ми постоянен приятел бяха книгите", разказва актрисата за "Ню Йорк Таймс".
От днешна гледна точка Мур вижда детството си като дисфункционално и нестабилно. Тя е дете на военен съдия и клиничен психолог, които често са сменяли местожителството, но вярва, че именно този начин на живот е посял таланта ѝ на добра актриса. Научил я е да изследва човешката природа и поведение, когато средата се сменя.
Фактор за силното ѝ любопитство към хората имат и родителите ѝ, които никога не са водили тривиалните разговори от типа "Как мина денят ти?". На вечеря и пред децата си те са обсъждали в детайли случаите, по които работят, и са анализирали на глас хипотезите си.
"Това ме научи да не се плаша от хората, от емоциите и от историите им. Затова се интересувам само от филми, които изследват в дълбочина човешкия характер, а не от фентъзита и екшъни", споделя актрисата.
Рутината ѝ да прави обширни проучвания, преди да се съгласи за дадена роля, продължава и сега. Въпреки "болезнения" по нейни думи опит с "Можете ли да ми простите?"
Актрисата се стреми да бъде най-точната интерпретация на героя си - да оприличава физиката, гласа, характера, действията, а с времето тази ѝ педантичност се разраства. Нищо че веднъж е станала причина да я уволнят.
